Валентина, която Весела определяше за своята “доза щастие”, и младият банкер Александър Каролев станаха родители на момиченце

Двамата се влюбват, когато тя е на 16 г. и учи в балетно училище, а той на 18 и трябва да замине за Лондон. Сватбата е шест години по-късно

“Господ е записал името ми на дланта си. Животът е прекрасен!”, пише преди 3 месеца тв продуцентката, починала внезапно в началото на март

Заедно с пролетта на 21 март в 22,59 часа се ражда Изабела - дъщерята на Валентина и Александър Каролеви. “Бог се закле” - това е библейското значение на името на внучката на тв продуцентката Весела Тотева, която си отиде внезапно едва няколко седмици преди да стане баба.

Към този момент семейството не желае да коментира нито болката, нито радостта си, които ги връхлетяха едновременно.

Тотева с нетърпение очакваше щастливото събитие, да прегърне внучката си. И ни най-малко не предусещаше фаталния си край, който съкруши нейните близки и приятели. До последно тя е щастлива, позитивна и очакваща само хубави емоции.

“Спомням си за дългия път, който извървях - пише Весела преди три месеца в страницата на фондацията си “От другата страна”. - От

нищетата и калта на собствените

си решения,

от мрака и безнадеждността, от ада, който бях избрала заради даденото ми право на избор... Днес, избирам да благодаря, да обичам и да търся радостта, въпреки че понякога е трудно. Избирам справедливостта, милосърдието и смирението, въпреки че понякога е трудно. Избирам дълготърпението, вярата и надеждата, въпреки че понякога е трудно... Защото има смисъл,

защото всеки ден

е подарък,

защото слънцето утре пак ще изгрее, защото Господ е записал името ми на дланта си, защото децата ми са здрави, защото скоро идва пролетта... Защото животът е прекрасен!”

Навярно малцина все още не са запознати с това, че Тотева е сред малкото герои, успели да се измъкнат от прокълнатия капан на хероина. Тя описа своята борба в книгата “Падение и спасение”, която вдъхнови филма “Доза щастие”.

Само на 17 години Весела ражда дъщеря си Валентина, чийто баща е режисьорът Антон Радославов. На 21 години обаче младата майка вече е прясно разведена и сякаш за миг, след няколко дръпки от някаква “цигара”, попада в обятията на демона. Дни по-късно се събужда “на дъното на пъкъла” (по Дамян Дамянов). Така започва нейната агония. Работи на няколко места и се бори със себе си. Най-жестоката битка. Няма как - тогава малката Валентина става свидетел на слабостта и на падението на Весела. По това време тя обяснява на дъщеря си, че е болна и трябва да си слага “лекарство”. Години по-късно порасналото вече момиче признава, че като дете е изпитвала най-голям страх, когато е виждала как майка й си слага “лекарството”. И винаги се опасявала, че тази болест може да не изчезне. Тогава Валентина не съзнава напълно какво се случва, а след това спомените от онова време понякога дори й изглеждали нереални.

Тотева намира сили и заради дъщеря си, и заради себе си да се спаси - “от парещите въглени на мъката” да си направи сама стълба и “от всички свои пътища премазани” да си направи нов път, по който да тръгне. И след всичко преживяно журналистката продължава в живота още по-чиста като нов човек, казвала е самата Валентина.

На 12-13 години момичето вече е напълно наясно с истината за “болестта” на майка си, защото тя

не се срамува от своята история

и говори открито за грешката си.

Весела не само преборва зависимостта си, но и започва да води активна война с наркотиците, за да предпазва младите от изкушенията. Журналистката бе отдадена майка и на сина си Боби, който е ученик.

Валентина е споделяла, че дори по време на преживения ад и въпреки всичко лошо нейната майка

винаги е била супергерой за нея.

Всъщност дори през най-тежките моменти от опасната връзка с хероина Тотева никога не лишава дъщеря си от своята любов. Напротив, тя винаги дава цялата си обич на своето момиче и може би именно това е било нейният източник на геройски сили - желанието детето й да има майка, а не да е само.

За щастие, въпреки опасната близост на Валентина до живота в плен на наркотиците, тя не позволява на свой ред да попадне във властта на някоя зависимост.

Всъщност всеки, който познава наследницата на тв продуцентката, знае, че тя е изключително добър и слънчев човек. Нейни приятели дори я определят като позитивен оптимист. Дори външно Валентина изглежда крехка и мила, сякаш лишена от всякакви негативни черти. Грацията й е не просто вродена, но и тренирана - защото е възпитаничка на балетно училище.

Неслучайно само след една първа среща тя грабва сърцето на съпруга си Александър - син на финансиста Владимир Каролев.

Двамата се откриват един друг много рано, когато тя е едва на 16 години, а той на 18. Магията се случва, но момчето трябва да замине почти веднага, за да следва в престижния European Business School в Лондон. Валентина остава в София, където се обучава в изкуството на класическите танци.

И въпреки разстоянието, което застава помежду им, Александър ни най-малко не я забравя. На 22 юни тя получава букет с 51 червени рози от него - закодираното послание е, че ще се видят точно след толкова дни - на 22 ноември, когато той ще се върне в България. Любовта им сякаш е предопределена и неразрушима, устоява години наред на редица препятствия, редки срещи, между които много съобщения и обаждания.

И напук на всички скептици към техните младежки трепети през 2013 г. двамата си разменят брачните халки. Денят е 22 юни, точно шест години след букета с рози.

Двойката днес живее в Лондон, след като Валентина разбира, че трябва

да последва както любовта,

така и мечтата си.

Александър завършва и започва стремглаво да гради кариера, бъдещето му е там. Междувременно и неговата половинка е осъзнала, че актьорството е това, която я изкушава най-много. Тя се мести в английската столица и започва да учи “Мюзикъл и актьорско майсторство” в артакадемия. Когато завършва, получава предложение да асистира на професорката по класически балет и се съгласява.

През 2016 г. Александър бе включен в престижна селекция на изданието Financial News като най-младия сред 40-те най-перспективни млади инвестиционни банкери, работещи в Европа, Близкия изток и Африка. На следващата година става и

най-забележителният инвестиционен банкер

в областта на синдикираните заеми на развиващи се държави в класацията на Global Capital Bond Awards.

Професионалните му успехи ни най-малко не пречат на хармонията в личния му живот и ето че днес със съпругата му вече са родители на първото си дете.

“Израстването всъщност не е толкова лошо... - пише миналата година на рождения си ден в инстаграм Валентина. - Защото, когато пораснете, всички красиви взаимоотношения, които имате, и тези, които сте създали, растат! Така че на всичките ми невероятно уникални приятели... ето още една година от изграждането на нашите приятелства!

За моето удивително невероятно семейство

и още една година подкрепа, любов, споделяне и грижа един за друг! За моя единствен и най-страхотен съпруг, който е буквално най-добрият подарък, който съм получила от Бога! И накрая, но не на последно място, за моята нарастваща връзка с Твореца... за 27 години от развитието ми и изграждането на тези взаимоотношения, които ме направиха това, което съм днес. Благодаря!”

В първата година от съвместния живот на Валентина и Александър в Лондон те делят апартамент заедно с артдвойката - Александър Алексиев и Яна Титова.

Така всъщност Яна се запознава от първо лице с историята на Валентина и Весела, но се докосва най-истински до нея чрез книгата “Падение и спасение”. Вдъхновява се и решава, че ще напише сценарий и ще направи филм. “Доза щастие” става нейният режисьорски дебют. От самото начало идеята на Титова е, че

именно дъщерята трябва да изиграе майка си.

Това малко плаши Валентина, а Тотева директно я пита дали смята, че ще се справи. И тя отвръща, че ще направи всичко възможно, за да се представи отлично.

Филмът извиква у нея много болезнени спомени и едновременно с това изцелява неусетно стари рани. Освен всичко Валентина среща за първи път истински човека Весела, влиза в обувките не на жената, която я е родила и отгледала, а на едно момиче, придобило мъдрост и превърнало се в герой по най-трудния възможен начин.

А какво е била винаги Валентина за своята майка?! Най-необходимото, нейната “доза щастие”.

“Малкото ми момиченце вече е наистина голямо, но в сърцето ми все още ме гледа с онези големи, тъжни и топли питащи очи. Благодаря ти, скъпоценна моя, че ме обичаш, благодаря ти, че никога не си ме обвинявала, благодаря ти, че ме изобличаваш и поучаваш. Бог те е създал с толкова добро сърце, че призванието ти е да даваш... Ти си моята доза щастие”, пише Весела.