Излизането на страната от ЕС вероятно ще се отложи с години, ако въобще се случи

Българите на Острова са притеснени, но получават по-скоро терапевтичен сеанс, отколкото разяснения какво следва

Смрачава се, а към едно училище в английсия град Рединг започват да прииждат хора. Охранителят на вратата е озадачен, но направо се втрещява, когато струпалите се чужденци започват да го питат къде е срещата за Брекзит.

Светкавично потъва в сградата, все едно е чул, че се готви нападение. След няколко минути обаче се връща и вежливо кани хората да влязат. Явно вече е разбрал, че всичко е предварително уговорено и няма никаква опасност.

Живеещите в Рединг българи са се самоорганизирали чрез фейсбук, наели са зала във въпросното училище и са поканили представители на българското посолство в Лондон да им разяснят какво трябва да правят,

за да продължат легално да живеят във Великобритания,

след като страната напусне ЕС.

Срещата по-скоро прилича на терапевтичен сеанс, тъй като неяснотите за Брекзит са прекалено много, за да може някой със сигурност да каже какво е добре да се предприеме в момента. Но въпреки оскъдната и несигурна информация, която получават, присъстващите изглеждат доволни.

Явно фактът, че могат да побъбрят на родния си език какви безумия вършат британските политици напоследък, им действа успокояващо. И

колкото повече се заплитат нещата с Брекзит,

толкова повече подобни събирания се организират. Само между 15 март и 4 април са насрочени 9 информационни срещи на сънародници във Великобритания.

А дипломатите ни са започнали да обикалят Обединеното кралство от началото на декември. На сайта на посолството има специална секция по въпроса и макар да пише, че непрекъснато се актуализира, в нея все още се мъдрят съвети какво да се прави, ако няма сделка с ЕС за Брекзит.

Ситуация, която вече би трябвало да е невъзможна, след като миналата седмица британският парламент реши, че страната няма да прекратява европейското си членство, без да се е споразумяла с Брюксел за правилата на развода. Това обаче само привидно изглежда така, защото, докато и останалите 27 страни на съюза не се съгласят с подобен изход от създалата се ситуация, юридически Великобритания трябва да напусне организацията на 29 март, както е планирано. И въпреки че май вече на никого не му се иска тази тригодишна агония на преговори за Брекзит да продължава, нещата изглеждат все по-обречени.

Поредното разклащане в Лондон дойде буквално часове преди европейските лидери да се съберат в Брюксел, за да умуват дали да продължат да участват в тази английска лудост. Председателят на долната камара на британския парламент Джон Бъркоу излезе със становище, че

няма да допусне трето гласуване

на договорената от премиера Тереза Мей сделка с ЕС за Брекзит, ако в нея няма нещо съществено различно.

Той се позова на законодателство от 1604 г., което предвижда да не се разглеждат в една и съща парламентарна сесия документи, които веднъж са били отхвърлени. С този ход Бъркоу доста сериозно обърка плановете на Мей за бърз изход от създалата се ситуация, а според мнозина дори е отворил път за конституционна криза. Той често е обвиняван, че е проевропейски настроен, защото призна преди време, че е гласувал против Брекзит на референдума през 2016 г.

Едва ли обаче това е било водещото за решението му. Бъркоу е на поста си от 2009 г. и

дори някои медии да го наричат “сатана”,

винаги се е славил със своята изключителна прецизност в ръководенето на долната камара. За депутатите наистина би било обида и загуба на парламентарно време да им се налага отново да обсъждат нещо, което само преди дни са отхвърлили, и то с голямо мнозинство. Още повече че месеци наред бяха подлагани на различни парламентарни процедури, за да преглътнат въпросното споразумение.

Така че Бъркоу до голяма степен им помогна

да се спасят от унизителното положение,

в което ги постави през последните дни екипът на Мей. Британската преса разкрива, че офанзивата по събирането на депутатски гласове за сделката е била толкова голяма, че са използвани и доста неприемливи средства като сплашване и финансови стимули.

Част от депутатите от управляващата Консервативна партия са получили съобщения, че ако не подкрепят в близките дни отхвърляната вече на два пъти от парламента сделка за Брекзит, Обединеното кралство може много дълго да остане в брюкселска версия на "Хотел Калифорния". Паралелът с прочутия хит на американската банда "Ийгълс" е доста удачен за случая, тъй като в него се пее

какво се случва, когато си в плен на илюзиите

А те в случая, изглежда, въобще не са малко.

Въпреки изтеклото време за преговори и компромиси Великобритания продължава да се държи, все едно не тя напуска ЕС, а той - нея и да изисква нови и по-големи отстъпки. Някои го отдават на имперското минало на страната, други на високомерието на британските политици, школувано в престижни университети, което им пречи да осъзнаят, че Европа има много по-големи проблеми освен раздялата с Обединеното кралство.

Така че играта вабанк въобще не е за предпочитане в дадения момент, защото може да се окаже, че страната ще остане в ЕС за неопределено време с всички произтичащи от това задължения, но без право да участва в решенията му.

Затова, колкото и спорен да е ходът на Бъркоу, той принуждава упоритата Мей да поспре малко и вероятно да се раздели с илюзията си, че може да поиска кратка отсрочка от Брюксел – до 30 юни, като бързо прокара спорната сделка. Така на дневен ред излиза вариантът за по-дълго отлагане с една или две години, което обаче също крие рискове.

Първият проблем е, че Великобритания ще трябва да участва в предстоящите в края на май избори за Европейски парламент. Да излъчи свои депутати в него, които не е ясно колко дълго ще изпълняват задълженията си.

Може да се окаже, че ще трябва да си тръгнат буквално след месеци, ако Обединеното кралство напусне съюза, и тогава местата им ще се разпределят между останалите държави. А никой няма интерес от такъв сценарий, тъй като неизбежно Брекзит ще се окаже централна тема за европейския вот и като нищо може да помогне на националистическите и евроскептични партии да вкарат повече свои представители в Европейския парламент. Което означава, че гласовете против бъдещето на ЕС ще стават все повече и по-силни.

Вторият ключов момент е колко дълго Евросъюзът

ще може да разчита на британските пари към бюджета на общността, които в момента са 10,6 млрд. евро годишно и поставят страната на четвърто място по вноски след Германия, Франция и Италия. По време на преговорите по сделка за Брекзит бе постигнато споразумение Обединеното кралство да плати около 40 млрд. евро обезщетение, ако не успее да договори търговско споразумение със съюза до 18 месеца след напускането си.

Така че европейските лидери имат интерес или да запазят по-дълго връзките си с Лондон, или да ги прекратят чрез договореност, предвиждаща добро финансово обезпечение, ако отношенията им в бъдеще не се развиват толкова добре. Нещо, което пък британските депутати, привърженици на Брекзит, всячески се опитват да избегнат. Очаква се сложната дилема да бъде разисквана от европейските лидери още днес (21 март) на срещата им в Брюксел. Разбира се, ако Лондон не ги изненада с нещо радикално различно в последната минута, както правеше многократно досега.

Говори се, че управляващата Консервативна партия ще се опита да отмени закона от 1604 г., който спира за ново объждане единствената договорена до момента сделка с ЕС, или пък да приключи по-рано тази парламентарнта сесия. И в двата случая обаче ще е необходимо парламентарно мнозинство, което вероятно трудно ще бъде осигурено.

Освен чрез заплахи към съпартийците си от Консервативната партия как Брекзит може да им се изплъзне, екипът на Мей се опитва да убеди и депутатите от северноирландската Демократична юнионистка партия, че е по-добре да гласуват за някакво споразумение сега, тъй като е възможно в бъдеще въобще да не са ключов фактор в британската политика. Твърди се, че те са получили предложения за допълнително финансиране за Северна Ирландия и за участие в търговските преговори след Брекзит като гаранция, че интересите на областта ще бъдат защитени.

Финансовият министър Филип Хамънд вече

обеща да отпусне 26,6 млрд. паунда повече

за публични разходи, ако парламентът реши проблема с Брекзит. По думите му финансите на страната се развиват по-добре от очакваното и той може да отпусне хватката си, ако бъде одобрена сделката.

Нещо, което няма как да направи без споразумение с ЕС, тъй като шокът за бизнеса без правила при напускането на съюза ще бъде много по-голям и дълъг и не е сигурно колко фирми ще искат да останат да работят на Острова. Хамънд обаче разкри, че

никаква сделка няма да бъде внасяна за гласуване

в парламента, ако предварително не е сигурно, че има необходимите гласове подкрепа, а до момента такива не са събрани. Което прави малко вероятно Мей да успее да реализира плана си за краткосрочно отлагане на Брекзит само до края на юни.

Тя предупреди, че ако няма одобрена сделка преди срещата на Европейския съвет на 21 март, "Великобритания няма да напусне ЕС още месеци, ако въобще някога го напусне". Причината е, че правителството ще трябва да прокара редица законодателни решения през парламента за отлагане на Брекзит след 29 март, а при създалата се криза в управляващото мнозинство въобще не е сигурно, че те ще бъдат приети.

Тогава на дневен ред ще дойде въпросът дали въобще Мей може да управлява, или е по-разумно да подаде оставка и да се върви към предсрочни парламентарни избори. Сценарий, който харесва на опозицията, но също крие много неизвестни, тъй като според различни социологически проучвания отново нито една партия няма да събере достатъчно гласове, за да поеме властта.

А и Мей вече има горчив опит с такъв хазартен ход

През 2017 г. тя предизвика предсрочни избори в търсене на "по-силен мандат", за да започне преговори за Брекзит, но вместо това унизително загуби мнозинството си в парламента и трябваше да разчита на 10-те депутати от северноирландската Демократична юнионистка партия, за да продължи да управлява.

Това й струваше не особено принципното отпускане на 1 млрд. лири допълнително за Северна Ирландия и невъзможност за маневри по време на преговорите за Брекзит как ще се контролира сухоземната граница на областта с Република Ирландия, когато Великобритания напусне ЕС. В резултат този въпрос се оказа непреодолима пречка, която и в момента спъва постигането на сделка.

Критиците на Мей я обвиняват, че е

изгубила две години да договаря неща с Брюксел,

които всъщност парламентарното мнозинство не одобрява. И е постъпила така, защото винаги е била противник на Брекзит. Всячески се е опитвала да запази по-тесни отношения на страната с ЕС, колкото и публично да е декларирала, че работи с цялото си сърце и душа да изпълни резултата от референдума през 2016 г., когато 51,9% от гласувалите определиха, че Великобритания трабва да напусне съюза.

Този неубедителен резултат, а и последвалото лошо представяне на парламентарните избори на управляващата Консервативна партия всъщност предопределиха до известна степен сегашната патова ситуация. Защото неразбирателството в парламента е продължение на разделението в самото британско общество. И не е сигурно, че ако има втори референдум за Брекзит, както предлага група депутати, резултатът отново няма да е сходен.

От години част от британците са гневни, че все по-трудно покриват ежедневните си разходи, че децата им въобще не могат и да мечтаят за добро образование и собствено жилище, тъй като цените са станали фантастични, а доходите едва напоследък започнаха да помръдват.

И докато управляващите си правеха оглушки по тези наболели проблеми, националисти и евроскептици успешно раздухаха тезата, че за всичко това е виновно членството на страната в ЕС. Защото се изсмуква богатството на страната, за да се осигурява охолен живот на хиляди еврочиновници и се дава работа на европейци, която би трябвало да храни англичаните. Затова се стигна и до този резултат на референдума за Брекзит през 2016 г.

Само че три години по-късно вече е пределно ясно, че макар и остров, Обединеното кралство е силно зависимо от Европейския континент и като внос на стоки, и като възможност за износ на собствена продукция. И ако иска да продължава да се възползва от свободния европейски пазар, ще трябва

да гарантира и правото за свободно движение на хора

Нещо, което пряко засяга българските граждани във Великобритания. Затова темата "Брекзит" толкова много вълнува сънародниците ни на Острова. Още повече че те нямат илюзията колко хубаво е извън ЕС, тъй като доскоро бяха в това положение.