Приятели, с просълзени очи следя великото социалистическо дерби Станишев-Йончева и освен, че ми е ужасно смешно от този турски сериал с привкус на пушена вобла, всичко това ми навява едни спомени, за това, че ей тъй за едното нищо можех да стана станишева снаха... Разбира се, благодаря на съдбата, че ме спаси от туй нещо, но нека да ви разкажа моята съдбоносна история без много предисловия…

Към края на 80-те аз бях студентка в СУ, специалност славянска филология. Както някои знаят, там преподаваше майката на Сергей Станишев—Дина Станишева. Преподаваше ми предмета Сравнителна граматика – доста трудна дисциплина, но ужасно интересна за мен лично. В интерес на истината аз харесвах Станишева като преподавател, защото я намирах за умна и с дълбоки познания в материята си. Не я познавах като човек, а само като преподавател. Но за разлика от мен, повечето студенти ужасно я мразеха, защото късаше наред и не един студент трябваше да повтаря годината заради Дина Станишева. Както споменах, материята не беше лесна но и не можеше да се назубри, защото трябваше логика и мислене да се разберат метаморфозите на индоеевропейските езикови парадигми и тяхното преливане в праславянския език и от там да се анализират езиковите парадигми на съвременните славянски езици и т.н. На мен ми беше много интересно всичко това. И аз бях от малкото, които имаха шестици при нея. Станишева много ме харесваше, все ме разпитваше за мен и все ми говореше как иска да ме срещне със сина й, който, уви, е далеч, защото, учи в Москва. Аз повдигах разбиращо рамене…. Но Дина беше много настоятелна – както може да бъде една майка видяла перфектната партия за синчето си…

Искаше да ме среща със Сергей през лятото, когато е в България на ваканция… „Ама аз лятото не съм в София, ами на морето, другарко Станишева,“ й отговорих аз. „А кога точно си там?“ ме питаше Дина. „Ами аз не стоя на едно място, обикалям по къмпинзи с приятели.“ Това я обезсърчи, видях, че е видимо разочарована от моята липса на интерес… Аз със съчувствие й казах, че е много жалко, че синът й е в Москва, а не в София… „Мда… такова жизнь…“ тъжно ми отговори Дина. Та така… животът си знае работата… защото сега можеше да ми се наложи да вися в една партийна листа с бившия си любовник и да се правя, че се конкурирам за първото място и да стават едни такива циркове, дето само бсп може да ги прави… и съгласете се, че всичко това би било повече от излагация за мен…

*От фейсбук