Полярни изследователи в снеговете на Антарктида

“Теменужке, не кради от пробите, ходи да си късаш от камъните“. Птиците са две, но само Любо може да ги различи и да им даде различни имена. Тодор и Теменужка. Но в момента Теменужка е на вахта и неотлъчно върви по петите на хидробиолога и дебне дали няма да остави някоя проба без надзор. Вярно, че е много досадна и само се пречка, но той е по-скоро доволен, че може да наблюдава кафяв морелетник толкова отблизо.

Прибоят е една от най-интересните и екстремни зони за обитание, казва Любомир Кендеров с нескрито въодушевление на брега на залива Емона на остров Ливингстън. Приливноотливната зона често е покрита с ледени блокове и когато водата се отдръпне, трудноподвижните организми не могат да оцелеят. На пръв поглед камъните изглеждат наистина необитаеми. Но един организъм се е вкопчил за живот между тях. Нацела, или малко охлювче с черупка като китайска шапчица. Нацела се захваща за гладките камъни с голям мускулест крак, който създава вакуум, и не може да бъде отнесена от морските вълни. Оцелява и като се вклинява в цепнатините между по-стабилните и големи камъни. Подобни нацели могат да се видят навсякъде по света, дори и в нашето Черно море. Но в ледовете на Антарктида определено се налага да се приспособят.

Как се адаптират организмите към тези екстремни условия, е във фокуса на научния интерес на Любо. Взел си е проби и ако успее да ги опази от Теменужка, ще ги изследва подробно у нас. Но най-интересни за биолога са едни други рачета. Гамарусите или както им викат в някои части на България – мамарци. Те вече са си голямо предизвикателство пред всеки научен екип. Работата е там, че все още никой не е успял да обхване цялото им видово разнообразие. Любомир ги определя като аристократите сред ракообразните, заради тяхната експанзия и многобройните еволюционни форми, чрез които са завладели целия свят. Успяват много бързо да се променят и да се адаптират към всякакви условия.

Целият материал четете в списание "Космос".