Никой не говори за женското насилие над мъжете
Понеже много се говори за насилието срещу жената. За семейното насилие. Предимно насилието върху жени. Започва се от физическото насилие и се завършва до психическото насилие. Върху жените, разбира се.
Мъжете са търпеливи и е невъзможно да бъдат насилени. И си спомням как две студентки в Смолян бяха хванали едно момче и когато свършили силите му решили да му сложат включена ютия върху слабините. Познайте какво е станало. Но това не е насилие, това е сексуална игра. Също там, в оня край, една девойка успя да отхапе... Е, пак сексуална игра... Ами Анита Мейзер, или както се казва там... Тя пък си удуши младежа, който се оказа и културист... Ама пак сексуална игра...
А предизвикателствата - от малките флиртове с приятелите до големите изневери с тях... От непрекъснатото "гукане" и претенции вкъщи, до разделянето и отчуждаването на децата. Особено последното. Бащи, които не стигат до децата си и не търсят помощ от полицията по простата причина, че биха се унижили. Пред децата.Пък и оня чисто мъжки стремеж да не съсипват психиката на детето с тези дърпания и прения пред него..
Аз лично с години не видях сина си по тази проста причина - и без това го насъскват и за един месец в годината не можеш да изтриеш с добрина това, което цяла година се насажда срещу бащата. Трябва ли това дете да става свидетел на това как не родителите му, а полицаят го раздава на порции. Или ще отречете това.
Това не е ли насилие. И не е ли това нещо провокация същевременно. Защото не винаги нервите издържат. Представете си - цяла година чакаш този миг да вземеш детето си за двадесетина дена.
Цяла година си уговарял отпуската си с приятели и колеги, събирал си пари, разтребил си дома си, спрял си пиенето, пороците, хващаш влак, автобус, приятел с кола, собствена кола...
Отиваш там, където детето ти е заточено и само телефонната слушалка те е свързвала с него. И заварваш заключена врата, глас в слушалката. Не може сега, няма да стане, детето не иска - или е искало, ама не може да те познае. Защото ти си вече един от чичковците, с които го запознавала през годината мама... Никой не мисли за това насилие. И какво му остава на този мъж - да отиде в полицията, да покаже решението за свиждане, да дойде с полиция, да се разкрещят пред детето тъщата, тъстът да измъкне колец от доматито в градината, полицаят да дръпне детето, докато другият застава между разкъсващите го страни...
Детето, разчеквано между родителите като между коне герой от "Време разделно"... Какво става с това дете. Какво става с този мъж. Но това, разбира се, не е насилие. Това е грижа за детето. Хайде, бащата ще го преживее на принципа: "Видов ден ще дойде. Детето ще разбере един ден"...
Ама този видов ден като дойде, това дете дали ще го осъзнае. Защото е деформирано от сцените... Защото е чакало също да дойде бащата, но той не идва, за да не му причинява тези сцени. И през годините са му натяквали на това дете, че баща му не иска и да го види, а защо - вече разбрахте...Това не е психически тормоз. И, ако мъжът избухне един ден, бих го разбрал. Моля ви, разберете го и вие. Заради детето, разчекнато между вас...
Най-четени
-
Криминален архив: Смъртта на Маймуняка поръчана от ВИС
Aтентатът срещу боса от бившата групировка ВИС Димитър Димитров-Маймуняка е поръчан от среди в самата групировка, която от няколко години е разпокъсана, съобщиха източници от МВР
-
Секретно 3-те фатални грешки на Георги Димитров
Критикува зверствата на Червената армия у нас, но бързо подвива опашка Сталин има сериозни мотиви да елиминира Георги Димитров - смята историкът Лъчезар Стоянов
-
Коментар №1 на седмицата: От омраза към България в Скопие унищожиха чрез опожаряване своята Универсална зала
От омраза към България в Скопие унищожиха чрез опожаряване своята Универсална зала. Тя е архитектурно копие на някогашната сграда на цирка в София. Построена е като дарение от България през 1966 г
-
Компроматите през 90-те - "партийната книжка" на Софиянски. Днес се борави с милиарди, болонки, контрабанда
През 90-те години върхът на предизборните компроматни битки беше "партийната книжка" на Стефан Софиянски. Днес вече се борави от една страна с милиарди лева/евро, но от друга с луксозни часовници
-
Детска радост от празни будки на паспортния контрол на летище София
Oops. Детска радост от празни будки на паспортния контрол на летище София. Даже чантата си с документи забрави на скенера. Да, мислихме навремето, че това ще се случи през 2009, а не през 2024