Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

"168 часа" в нов филм за Никола Гешев

Заради огромния интерес хитовата документална лента ще има втора премиера

Новият филм, посветен на топполицая Никола Гешев, предизвика истински фурор. В последните години едва ли някой може да се сети за документална лента, за която за билет чакат поне 1000 души. За съжаление киносалонът побра едва 200 от тях.

"Заради големия успех на филма "Гешев" премиерата му ще бъде повторена - съобщи пред "168 часа" режисьорът Васил Барков, който е създател на документалния хит. - Ще има и прожекции из страната."

При небивал интерес продукцията на “Пи Арт Индъстри” и Одеската киностудия, с подкрепата на Националния филмов център беше представена за първи път на 26 февруари в Дома на киното, чиято зала бе препълнена.

"168 часа" участва

с личен принос

в нашумялата лента, като предостави резултатите от своето документално изследване за лентата. С разказите си журналистите от вестника, които са и автори на книгата "Гешев остава жив"- Петя Минкова и Иван Бутовски, също участват във филма. Разследването на "168 часа" се базира на

нови документи

от досието на брата на Гешев - Емануил. Екипът стигна до тях благодарение на факта, че издири племенницата на топполицая - Анна. С нейна помощ журналистите на вестника стигнаха до документи в Комисията по досиетата, които разкриват тайния живот на Гешев след 9 септември 1944 г.

В книгата подробно са описани документите на ДС, която издирва полицая до 70-те години. Причината е, че

Гешев е изпращал писма и колети

на семейството си години след мнимото му убийство на турската граница. Редица агенти свидетелстват, че са засекли полицая в различни страни - Турция, Бразилия, Канада.

Но най-скандалната констатация на ДС е, че Гешев е

успял да избяга

с целия си архив. Нещо, което винаги е било сред най-големите кошмари на комунистическия елит.

Част от всички тези разкрития Иван Бутовски и Петя Минкова споделиха пред режисьора Барков, който за сценария се е доверил на Марин Дамянов. Оператор е Красимир Андонов, а музиката е на Калин Николов. В ролята на Никола Гешев е продуцентът на филма Пенко Русев. Консултанти са проф. Дочо Боджаков, доц. Любомир Христов и Костадин Бонев.

Режисьорът Васил Барков: Клетвата му е червената нишка

- Г-н Барков, как се промени представата ви за Гешев?

- Първоначално си мислех, че може да бъде обрисуван в черни и бели тонове от портретист. След запознаването ми с досието му изплува един образ на Гешев, който представих и във филма - с вътрешния му свят, с неговите демони, с неговите слабости, с неговите върхове и падения. Един земен човек. Всеки исторически образ има и друга страна. Гешев във филма е такъв, какъвто аз го видях от архивите, от спомените на други хора и, разбира се, от участниците.

- Според вас какъв е бил Гешев?

- Той е един човек, безрезервно вярващ в самата идея на държавността. Патриот, родолюбив българин, който все пак е обичал България - у мен няма никаква съпротива да го кажа.

- Не контрастира ли този образ със сведенията за мъченията и разпитите, които имаме оттогава?

- Както разбирате, такива са били времената. Присъстват и този тип моменти. Не можем да ги изпуснем. За мен той си остава една противоречива фигура, но и личност на своята епоха. В първата половина на ХХ век има големи исторически сътресения - Балканските войни, Първата световна, колебанията на цар Борис III как да опази изобщо България в тази бъркотия. Гешев също е част от това време. Не можем да имаме еднозначни сведения за него.

- Успяхте ли да дадете отговор на някои от най-интересните въпроси, свързани с топполицая, като дали Тодор Живков е бил негов агент?

- За Живков нямам еднозначен отговор. Героите на моя филм не бяха сигурни, а и от архивите също не може да се получи категорична информация по този въпрос. По-скоро би трябвало зрителят на базата на многото гледни точки във филма да прецени доколко е имало такава връзка и да има последната дума.

- Оцелява ли Гешев след 9 септември 1944 г., или е убит?

- Личното ми мнение, не като режисьор, е, че все пак той оцелява. Като създател на филма застъпвам позицията, че все още не е изяснена съдбата му. Мисля, че човек с комбинативен ум и твърд характер като него би трябвало да прецени с няколко хода напред и не би се оставил да бъде заловен или убит. И, разбира се, защо чак на 8 септември започва да бяга, след като може да го направи на 5-и или 6-и, и тогава със сигурност щяхме да твърдим, че той оцелява.

- А по отношение на това, че оставя бременната си съпруга?

- Тук отговорът е еднозначен - за мен това е акт на страхливост. Тук виждам един страхлив Гешев - не мога да си обясня как ще остави бременната си съпруга.

- С какво вашият филм обогатява представата ни за този наистина легендарен персонаж в българската полиция?

- Филмът не е строго документален, защото има и игрални възстановки, които са много важни, за да изградя образа и изобщо епохата. Никола Гешев е неделима част от своето време, затова се опитах да направя един обективен филм с всички гледни точки. Оказа се, че в никакъв случай той не е черно-бял. Има нюанси и те са застъпени - Гешев, който говори, Гешев, който разпитва арестанти, Гешев, който дава заповеди, Гешев, който слуша заповеди... Израстването му в йерархията на полицейската служба, което също е много важен момент. Всичко е представено по кинаджийски начин. Идеята е зрителят наистина да се потопи в атмосферата на героя, да види вътрешния му свят и да усети самата епоха. А този ефект се получава чрез детайли - позвъняване на телефон, осветление, дори с поглеждане към портрета на цар Борис III и т.н.

Ключът към разбирането на Никола Гешев, към характера му, е неговият клетвен лист. При постъпването си в службата през 1925 г. той е подписал, като всеки един чиновник в онези времена един лист, където се кълне в Бога и царя да пази държавността и да служи на България. Текстът придобива едно символично значение във филма. Клетвата му върви като червена нишка - да служи на България и в името на Бог да пази устоите на държавността.