На планетата все още има племена, оцеляващи в пълна изолация от останалия свят. Нашите болести за тях ще са смъртоносни, а модерните ни играчки само ще ги направят по-нещастни

Късно следобед на 17 ноември 2018 г. американецът Джон Чау се насочва към брега на остров Северен Сентинел, въоръжен единствено със своята Библия. Младият мисионер е твърдо решен да заживее сред обитателите на откъснатото парче земя в Индийския океан, за да ги цивилизова и присъедини към лоното на християнската църква.

Верният воин на Христа би трябвало да е предупреден закъде е тръгнал.

Обитателите на Северен Сентинел от векове се отнасят враждебно към останалия свят. Те не желаят нашето приятелство, нашите смартфони, газирани напитки и всички други високотехнологични мъниста, с които са били прикотквани в годините.

Сентинелците са едно от последните племена на Земята, за които се счита, че не са имали контакт със съвременната човешка цивилизация. Живеят точно така, както са живеели преди хиляди години. Смята се, че все още не са открили земеделието. Прехранват се с дивеч и морски дарове. Живеят в колиби, изградено от жилави клони с покрив от големи листа. Никога не са обличали дрехи.

Историите за враждебността на сентинелските жители се простират стотици години назад. Един от най-добре документираните случаи е от 1974 г., когато пратеници на „Нешънъл Джиографик“ опитали да осъществят контакт с островитяните. Гостите били приготвили много и богати дарове, за да спечелят доверието на местните и да слязат на брега. Сентинелците приели радушно даровете, но веднага след това обсипали с дъжд от стрели лодката на експедицията, като дори ранили сериозно един от журналистите.

Единственият успешен мирен контакт с тях бил извършен от индийска експедиция през 1991 г. Тогава хората на брега демонстративно заровили лъковете си в пясъка и позволили да бъдат доближени от експедицията. Контактът бил кратък и не особено ползотворен - не се намерил език, на който двете групи хора да се разберат. Следващите преки контакти с жителите на Северния Сентинелски остров били фатални.

Целият текст четете в списание "Космос"