Тефтерчето, пълно с комитетски тайни, сабята, камата и револверът, кичур от ритуално отрязаната на Великден коса, дяконският епитрахил, кръстчето и беломорска раковина, използвана за сигнална тръба, са част от запазените до днес лични вещи на Васил Левски.

Те са разпръснати в няколко музея. Освен тях е съхранена и веригата, с която турските заптиета са оковали Апостола след залавянето му в Къкринското ханче. Той е бил затворен в отделно помещение на турската казарма в Ловеч, а после - откаран във Велико Търново, където е проведен първият му разпит, разказа Теодор Тончев от Ловешкия исторически музей. След това е воден последователно в Плевен, Луковит, Орхание (Ботевград), за да го доведат накрая в София.

През цялото това време бил окован в желязната верига, която днес е в Националния военноисторически музей. Тя се състои от три части.

"Горната представлява широка, разтворена в предната си част халка от дебело обло желязо. Двата заоблени края на халката отпред завършват с малки отвори. След поставянето около врата халката се заключва с масивен катинар към горния край на веригата - обясняват от музея. - Средната част от веригата се състои от няколко плоско изковани звена.

Третата част от веригата представлява удължена продълговата форма на гривна от обло желязо, на която двата края завършват с отвори, през които, след като се постави късо метално парче над глезена на двата крака, тя се нитова и в двата края."

Много скоро след Освобождението железните окови са били извадени от турската казарма и са били изложени в Етнографския музей. През 1942 г. са преместени в тогавашния Главен военен музей, който по-късно се превръща в Националния военноисторически музей в София. И днес може да се видят там.

Пак там се намира и личният револвер на Апостола, който при залавянето му не е у него. Когато разбира, че Къкринското ханче е обградено, той грабва два чужди, които са му подръка. Стреля и ранява едно от заптиетата.

Личното му оръжие е от немската марка "Гасер", със сериен номер 16671. Револверът тежи 1,3 кг, цевта му е дълга 23,5 см, а моделът е почти нов - от 1869 г. Калибърът на оръжието е 11 мм. То също като оковите се съхранява в Националния военноисторически музей. Всеки патрон за този модерен за времето си револвер съдържа около 1,5-2,2 г димен барут. Куршумите са оловни и тежат 20-30 г.

"Барабанът на солидно изработения револвер побира 6 патрона - обясняват от Националния военноисторически музей в отговор на "168 часа". - Този вид лично оръжие е служело за отбрана при близък бой. Известно е, че Васил Левски е имал най-добрата военна подготовка сред членовете на Българския революционен централен комитет в Букурещ."

Няма запазени спомени как подвизаващият се като Аслан Дервишоглу се е сдобил с този съвсем модерен и вероятно скъп за времето си револвер. Предполага се, че или е бил подарен от богат привърженик на комитета, или Апостола го е купил с парите за революционното дело, докато е бил в Румъния.

Твърди се, че Левски е използвал и други револвери, които оставял при свои ятаци, за да има в случай на нужда. Често обаче използвал огнестрелното оръжие и камата си не само в битка, но и като атрибути пред които новооглашените комитетски дейци полагали клетва за вярност към освободителното дело и Отечеството.

В пантеона на музей "Васил Левски" - Ловеч, е експонирано личното хладно оръжие на Апостола - сабя и кама. Сабята е от т.нар. източен тип, с дължина 87 см, с дървена ножница с метален обков в горния и долния край. Дръжката й е кокалена със стилизиран метален предпазител с форма на кръст.

Редом до сабята стои тридесет и пет сантиметровата двуостра кама "черкезки тип", казва Теодор Тончев. Тя има дървена кания, облепена с кожа.