Предлагаме на читателите си интервю с последния началник на Първо главно управление на ДС - от 1985 г. до 1989 г., което е публикувано в "168 часа" на 29 декември 1999 г.

Трима са дезертьорите за последните 50 години. Разузнаването ни винаги е имало силни позиции на Балканите - твърди генерал Владо Тодоров. От 1908 г., когато с декрет цар Фердинанд създава военното разузнаване, до 1945 г. функциите на външнополитическо разузнаване се изпълняват от специална структура към Министерство на отбраната.

- Генерал Тодоров, коя според вас e най-голямата травма за българското разузнаване?

- Оклеветяването на България в покушението срещу папата. Това е травмата на века. Най-голямата провокация на века.

- А това провокация ли беше?

- Днес става ясно това, което ние твърдяхме - че това беше провокация, насочена срещу България и косвено срещу Съветския съюз. Лично аз посетих всички страни от Варшавския договор с молба те да използват агентурните си възможности, за да си отговорим на въпроса - кои са организаторите на това нападение.

И второ - искахме тяхната помощ за противопоставянето на антибългарската кампания.

- Неотдавна в архивите на ЩАЗИ беше намерено писмо от българското разузнаване до ЩАЗИ с молба за взаимодействие срещу антибългарската кампания в света.

- Да, по сериозни въпроси сме разработвали и съвместни мероприятия. Но това писмо не означаваше, че ние имаме нещо общо с покушението. За нас беше много важно кои са инициаторите на тази провокация. С годините става ясно, че България е невинна. Преди няколко дни дойде съобщението, че Агджа е подал молба за ново помилване, но дори молбата му да бъде уважена, той няма да излезе на свобода, защото му е предявено обвинение за лъжесвидетелстване срещу България.

Предложихме на ръководството на държавата тогава да съдим Агджа за клевета, но те отклониха предложението ни по материални съображения. Бившият италиански министър-председател Джулио Андреоти също твърдеше, че България е невинна. В своите сапомпризнания Агджа заявява, че антибългарският план е осъществен по инициатива на Пациенца, че Пациенца е свързал Агджа с ЦРУ и той е направил признания по тяхна диктовка, и на Агджа е било обещано, че няма да лежи в затвора, ако изпълни този план.

В излязлата неотдавна в Лондон "Архивът на Митрохин" авторите Кристофър Андрю и Митрохин на стр. 522 пишат, че "няма данни в нито едно от досиетата, изследвани от Митрохин, за участие на КГБ в опита за покушение срещу папата". Днес става ясно, че Центърът за стратегически изследвания при Джорджтаунския университет е готвил отдавна такава атака срещу България.

Според изследователи България е трябвало да бъде замесена или в убийството на Алдо Моро, или в атентата на гарата в Болоня, или във връзки с Червените бригади. Създаден е дори фалшив документ, че на среща на министрите на отбраната на страните от Вършавския договор, (на тази среща присъства и Устинов - министърът на отбраната на СССР) е било взето решение за покушението над папата.

Представяте ли си на такава официална среща да се обсъжда тази тема! Това беше просто фалшив документ.

- Не става ясно - защо точно България?

- Ние бяхме най-близко до СССР. Чрез нас винаги се целеше СССР. Второ - в България имаше икономическа стабилност и бум в икономиката. Трето - нямаше центробежни сили, нямаше чешки събития, нямаше полски събития, имаше добре изградена структура в специалните органи, които контролираха нещата.

ВПК работеше отлично и беше сериозен конкурент на западните страни. ВПК имаше позиции, пазари в арабския свят. СОМАТ беше най-мощната автомобилна групировка в Европа (не случайно камиони на СО МАТ бяха включени в историята - те били превозвали убиеца).

ЦРУ започна да ни създава много проблеми. В началото на 70-те в САЩ беше задържан Пеньо Костадинов, Кирил Масленков лежа няколко години в затвора във ФРГ. В резултат на тази мощна провокация стокооборотът ни с Италия и с някои други западни страни стигна до нула, България беше обявена за държава, която подготвя терористи, пренася наркотици, извършва нелегална търговия с оръжие. Така ни спряха.

След 10 ноември бившият президент Желю Желев, вместо да се противопостави и да защити името на България, се поддаде на същата пропаганда. Той и особено Филип Димитров твърдяха, че не може комунистическа България да няма пръст в покушението срещу папата.

По указание на Желю Желев всички материали по разследването бяха предоставени на проф. Уейнстейн, от Стратегическия център за проучвания във Вашингтон. След като минаха месеци и не се получи никакъв отговор, Желю Желев се обърна с лично писмо до Бжежински с молба за оценка на материалите и мнение за участието на българското разузнаване в опита за ликвидиране на папата.

Но за българската общественост и до днес не е известен отговорът на Бжежински или на проф. Уейнстейн, поради което продължават спекулациите с българското участие и досега. Управляващите в България мълчат и никой официално не взима отношение по непричастността на българските служби по това дело.

- А не е ли травма за българското разузнаване и случаят Георги Марков?

- И той също. Това беше провокация по същата схема.

- Генерал Тодоров, в системата на МВР и в ПГУ през целия период е имало представители на съветското разузнаване. Последният - Владилен Николаевич Фьодоров напуска на 10 ноември 1989 година.

- Доколко КГБ се е намесвало в работата на външното ни разузнаване? Имало ли е информация, която вие не сте им предоставяли?

- В отношенията между българското и съветското разузнаване има два етапа. Първият, следдеветосептемврийският етап продължи до 1959-1960 година. Съветски представител тогава беше генерал Филатов, една мрачна фигура. Той с още 5-6 съветници грубо се намесваха в ежедневната ни работа. Те не съветваха, а ръководеха. В началото на 60-те беше изпратена група партийни работници от ЦК на БКП - Георги Кумбилиев, Апостол Колчев, за заместник-министри в МВР.

Те се противопоставиха на този стил и метод на съветските представители. Тогава министър на вътрешните работи беше Георги Цанков, член на Политбюро. Той докладва на министър-председателя Вълко Червенков, който се обадил на Брежнев. Филатов беше отзован и като един от виновниците за процеса срещу Трайчо Костов, беше осъден на смърт.

През 70-те години главен съветник при нас беше Савченко, но той и неговите колеги избягваха намеса в работата ни.

- До каква степен избягваха? Присъстваха ли на оперативните ви съвещания, например?

- Не. Информация им се предоставяше по наша преценка, ако тя представлява интерес за тях. Те изказваха мнение, но не се намесваха при обсъждане на конкретни въпроси. Всяка година правехме оценка - колко материали сме получили ние, колко - те.

Обективно ние сме получавали 3-4 пъти повече информация, отколкото сме предоставяли - и това беше логично - КГБ имаше присъствие по целия свят. В голяма част от света България нямаше резидентури. При политически посещения се пишеха обзорни справки.

При водене на преговори българското разузнаване предоставяше папка с материали - за оперативната обстановка в страната, за икономическия й потенциал, и евентуално позицията на дадената страна по повдигнатите въпроси. При липса на данни се обръщахме към съветското разузнаване.

- Разменяли ли сте технологии?

- Да, разменяли сме технологии в областта на електрониката, ВПК, фармацевтиката. Например, ние им предоставихме най-новия тогава образец на американските танкове "Кобра". Разузнавателната общност в бившите комунистически страни беше свързана, както е свързана разузнавателната общност на страните-членки в НАТО.

Към всяко разузнаване има специален отдел за координация, който се занимава с това. На всеки 2-3 години имахме общи съвещания, където се изнасяха доклади за обстановката в света, за съвместните мероприятия, за тяхната ефективност. Последното беше през 1988 година в Берлин.

- На него не предвидихте ли промените в света?

- Не. Никой не можа да предвиди такова бързо и катастрофално развитие на събитията. Тогава решихме следващата среща да бъде в Куба през 1990 година. Но тя не се състоя.

- Имаше ли нещо, което криехте от КГБ?

- Криехме си източниците, агентурата. Това беше твърдото правило, което спазвахме. И мисля, че получавахме разбиране.

- Предоставяли ли сте разузнавачи или агенти на КГБ или те на вас?

- Разузнавачи никога. Агенти - в много редки случаи, когато нямахме възможност да ги ръководим.

- Бившият френски министър на отбраната Шарл Ерню, както твърди румънският шеф на Секуритате пред френските медии, е бил вербуван още като съветник на Франсоа Митеран от Райко Николов, тогава дипломат в Париж, и след това предоставен на КГБ.

- Шарл Ерню никога не е бил вербуван от нас. Райко Николов е имал с Ерню официална връзка, но никакви агентурни отношения.

- Винаги ли България през този век (XX - бел. ред.) е била обвързана с някоя велика сила?

- Преди с Германия, след това със СССР. Това е дало отпечатък в работата и на разузнаването - преди Втората световна война то се намира под влиянието на немските спецоргани, след това - на съветското разузнаване, а днес - на САЩ.

Димо Гяуров заяви преди две години на връщане от посещение в САЩ, че "с ЦРУ се договорихме да нямаме тайни". Разузнаването обаче е имало национален характер. Винаги е било функция на държавата.

Характерното за него по времето, когато аз съм очевидец и участник в него, е, че то имаше солидни позиции на Балканите и в някои западни страни. Българското външно разузнаване беше създадено с министерска заповед на 3 март 1945 година с активната помощ на КГБ.

От 1908 година, когато с декрет на цар Фердинанд се създава военното разузнаване, до 1945 функциите на външнополитическо разузнаване се изпълняват от специална структура към Министерство на отбраната.

Създаденото след Втората световна война звено от 20-тина човека към МВР имаше за задача изпращането и внедряването на агентура сред българската емиграция и задграничните центрове на САЩ, Англия и другите разузнавателни служби на Балканите, които изпращаха диверсионни групи за дестабилизиране обстановката в страната ни. Известна е радиостанцията "Горяни", диверсионните групи в районите на Благоевградско, и Хасковско. През 1947 година с министерска заповед на Антон Югов отделението към МВР прераства в отдел 3, увеличава се и неговият състав - от 20 на 50 човека.

През 1950 година, след завръщането си от СССР, Христо Боев става началник на външното разузнаване. Христо Боев е бил нелегал в Турция и Китай, с голям професионален и житейски опит, много интелигентен, знаеше няколко езици. Той разшири оперативния състав и създаде съвременната разузнавателна служба с резидентури в Австрия и във всички балкански страни.

- Австрия винаги е представлявала интерес за нашите служби.

- Не толкова самата Австрия, а позицията й като неутрална страна. Ние използвахме нейния неутралитет, тя беше наш трамплин за мероприятия към великите сили - Германия, САЩ. Тя беше с по-лек визов режим, отнасяше се толерантно към нас, стига да не работим срещу нея.

От нейна територия сме работели и по балканска линия - това беше приоритет и преди, и след Втората световна война. Христо Боев се пенсионира през 60-те години. Той се смята за един от създателите на съвременното българско разузнаване и е патрон на Асоциацията на разузнавачите от запаса.

Христо Боев беше сменен от Господин Гочев, после - от Костадин Атанасов, Димитър Кьосев, Стефан Савов, Васил Коцев, след това от мен. В началото на 60-те години страната преживя бурен процес на индустриализация - необходимо беше внедряването на нови технологии, създаде се научно-техническото разузнаване - НТР - през 1959-1960 година като отдел, а през 1962-1963 година като управление в рамките на ПГУ.

Първи негов началник беше Иван Иванов, а след това до 1990 г. - генерал Георги Манчев. В началото бяха 30-40 души, после броят им стигна 300 души - млади хора, специалисти, химици, много от тях с научни титли. Днес те се разпиляха по света.

НТР имаше нужда от технологии в областта на електрониката, в химията, селското стопанство, във военната област. По това време срещу нас започна да действат правилата на КОКОМ.

Целите на НТР бяха да се намерят неофициални канали и източници за получаване на съвременни технологии в тези области. Приносът на НТР беше незаменим за развитието на българската икономика. Той се изчисляваше в стотици милиони долара. Внедряваха се нови технологии в завода в Правец, в ДЗУ-Стара Загора, във фармацевтиката, нови образци на съвременни видове оръжие във ВПК.

- Винаги съм си задавала въпросът защо беше възможен този подем?

- Първо, това бяха приоритетни задачи за правителството. Второ, НТР беше създадено със специално решение на правителството. Комисия към Министерския съвет, съставена от Огнян Дойнов, Андрей Луканов, и други министри от отделните сектори, наблюдаваше специално НТР, одобряваше план за потребностите на нашата икономика, от който се ръководеше разузнаването.

- Какъв беше бюджетът на НТР?

- НТР нямаше самостоятелен бюджет. Бюджетът беше на Първо главно управление, като имаше строг отчет на изразходваните средства. Ние сме уволнявали за 200 долара.

Установихме, че източникът не е получил тези пари, които нашият разузнавач твърди, че му е дал, и уволнихме незабавно разузнавача. Всяка година на службата ни бяха извършвани ревизии от МВР, не от ПГУ. Ревизия беше направена и след 10 ноември 1989 година. Но имахме достатъчно пари. Ако са ни трябвали, сме ги получавали.

- При какви случаи?

- За изпълнението на специални проекти - например, за реализацията на проектите НЕВА, ДОН и други.

- След 10 ноември имаше един случай, в който бяха върнати пари от кодирана сметка. Човекът твърдеше, че прави това, за да може да спи спокойно.

- Никакви кодирани сметки в разузнаването не е имало. Те бяха на външнотърговските дружества, в които разузнаването е имало някакво участие, но те се ръководеха от Министерството на външната търговия и промишлеността. Ние дори не държахме парите си в чужбина в банки, а в секретни стаи в посолствата.

Това правехме и за да не могат чуждите разузнавания да проследят с какви финанси разполагаме.

- Колко души през последните 50 години са дезертирали от разузнаването?

- САЩ работеха активно срещу нас, в Етиопия те вербуваха наш разузнавач - Стефан Дечев, който замина за САЩ, за Канада, и днес още е в чужбина. Другият е Владимир Костов.

Третият случай е Трайчо Белопопски - студент във Великобритания през 60-те, който остана там. Малкият брой дезертьори се обяснява с това, че в разузнаването са работели честни, предани, с високо патриотично чувство разузнавачи.

- Някой би ви задал въпросът - не ви ли хрумна да ги ликвидирате?

- Ликвидирането изобщо не е част от нашата работа.

Интервю на Зоя Димитрова