По-важното е, че от своята конкретност и точност топографските описания на траурната процесия по някогашните улици на София нямат равни на себе си, сравнени с други подобни сведения за събитието.

По тази причина те се явяват основно и неоспоримо доказателство за гроба на Васил Левски.

В спомените си Ст. Маринов уточнява, че

траурната

процесия с тялото

на Васил Левски

е “тръгнала към Кюлюците и възвила” по сегашните (към 1937 г. – б.а.) улици “Дондуков”, “Раковски”, “Сердика”, “Екзарх Йосиф”, “Старото Пиротско шосе”, “Цар Самуил”, “Братя Миладинови” и т.н.

Нямам намерение да споря с тези, които продължават да поддържат и да цитират съшитата с бели конци теза на Н. Хайтов за препогребването на Левски в църквата “Св. Петка Самарджийска”. Още през 1937 г. на тези градски легенди и преразказани слухове се е гледало несериозно, както вече цитирахме. В края на “Още някои спомени за Васил Левски” (вестник “Мир”, 23 март 1937 г.) Ст. Маринов заявява: “Що се отнася до казването на някои, че

тялото на Левски било оставено

да виси на бесилото три дена и че е погребано до сегашния му паметник, а после извадено неизвестно кога и от кого, това са легенди.”

Имената на улиците са съобщени 64 години след обесването на Левски, като е описано преминаването на каруцата с тялото на покойния съобразно уличната мрежа към 1937 г. Т.е. на мястото на кривите и кални сокаци на махалите от турско време към момента на спомените вече са били изградени нови модерни градски улици. Уникалното в случая е, че

Маринов описва маршрута по стари топографски данни,

но съобразно имената и названията на съвременно изградената павирана улична мрежа от средата на ХХ век.

Така че използвайки имената на новите улици за по-голяма нагледност, ще следваме някогашното движение на каруцата с покойния Апостол по ориентирите на план от 1881 г.,

съставен 8 г. след обесването,

до мястото на старите християнски гробища на днешната улица “Даме Груев” № 6 при Министерството на земеделието.

Данните от плана подлежат на сверка с хандрис № 445. Планът е утвърден през 1881 г. и показва фактическата обстановка и достоверни топографски данни.

Границите на махалите, окопът, вадата в хендека на Вайсовата мелница, кривите улици и т.н., всичко все още е било непокътнато – достоверно, както през 1873 г. След няколко години всичко ще бъде преобразено от новия градоустройствен план.

Важното е, че планът е правен 8 години след погребението на Левски. Все още всички подробности от градоустройствения план към деня на събитието не са били променяни. Обесването на Апостола е било още живо в спомените на съвременниците.

От изключителна важност е, че в управлението на столицата след Освобождението е назначен чешкият архитект Адолф Коларж, а той от своя страна възлага на чуждестранни специалисти изграждането на общ градоустройствен план, който включва съществуващите вече гробища. Тази следа ни отвежда до новопубликувания документ, показващ гроба на Апостола.

За градоустройствения план Йосиф Обербауер изготвя хандрис № 445 -

изключително прецизно заснемане

на Софийското християнско гробище в мащаб 1:250. На него се вижда гробът на Левски.

Заснемането от Обербауер на хандриси № 445, 446, 443 и 447 е правено в продължение на дълго време и е завършено на 26 април 1894 г. Това е станало във връзка с подготовката на парцели за застрояване на така наречения по-сетне Офицерски квартал, който предизвиква много интереси. По този повод възниква по-късно спор. Ал. Запрянов, който е изровил костите на Левски и черепа на Бенковски, ще изрази в писмото си до полковник Куюмджиев от 5.02.1938 г. своята тревога по въпроса за изследването на тленните останки на народните борци: „...Но извън това, от среди, които нямат интерес гробът на Апостола да бъде намерен в тази част на града, това забавяне би могло да се сметне и разтълкува като един въпрос не напълно установен и не достатъчно удостоверен и това да им послужи за техните цели...”

Затова ще използваме сведенията от разказа на Стоян Маринов - ученик в петокласното училище и очевидец на събитието, които могат да се проверят чрез съпоставяне на топографските данни от хандрис № 445.

Вълнуващия и убедителен разказ на Ст. Маринов, който по своята конкретика и историческа правдоподобност е надеждно свидетелство на погребението на Апостола, откриваме в обнародваните спомени във в. “Мир” на 25 март 1937 г. и допълнително изпратени с още по-точни детайли с обяснения до Министерството на войната.

“Ст. Маринов заедно с няколко други ученици и учителя им Д. Манов тръгнал към Шарения мост (Левския). Оттам вдясно по вала (хендека) минали през Кюлуците и се спрели на около 50 крачки от бесилото. Около последното имало много хора – мъже, жени, главно селяни, понеже било пазарен ден.

Имало и циганчета, които полицията се опитвала да разгони

Левски беше облечен с дрехи като турчин, с превързана глава, та приличаше на турски ходжа. Краката му бяха обути в навуща и цървули...

Като постояхме около половин час и беше почнало да се смрачава, видяхме да пристига една конска каруца с двама свещеници и двама слуги от черквите. Доколкото помня, свещениците бяха: поп Тоше и поп Андон, понеже поп Тодор бил задържан под следствие, както и други учители. Слугите снеха Левски от бесилото и го положиха в колата.

Свещениците прочетоха кратка молитва

и колата потегли към града, последвана от един полицай, от свещениците и няколко любопитни граждани, които следваха издалеч и към които ние се присъединихме.

Процесията мина през Банския площад (Баня баши), по Пиротска улица, към градските ни гробища.

Трима от нашите българи: Георги Мартинов, Тодор Христов и Христо Николов, се отделиха от банята и си отидоха, а останалите 5–6 ученици с учителя Манов продължихме до моста, който минаваше през малката река, за самите гробища. Спряхме се на хендека (вала) до моста, понеже полицаят никого не пуска да отиде и влезе в гробищата. От високия вал

гледахме как

замина колата

с покойния,

последван от двамата свещеници и слугите, и се спря на западния край на гробищата, зад параклиса. Тук стана опелото и погребението в приготвения от сутринта гроб. Опелото извършиха двамата свещеници, понеже и починалият е свещено лице. На същото място се извърши и погребението на обесените въстаници от Априлското въстание през лятото на 1876 г.”