И все пак има ли някакви реални резултати от “изпълнението на интернационалния ни дълг”, както навремето наричат политиката на подпомагане на комунистическите режими по света?

Вероятно най-голям ефект е имала българската помощ за задържането им по-продължително на власт. Тези последствия обаче обикновено не са от полза за съответните народи, които страдат под тоталитарните режими, и това може да се наблюдава дори до наши дни. Примерно Никарагуа, където все още е на власт подкрепяният навремето от нас Даниел Ортега вече от години е в дълбока криза. От 10 месеца има протестни манифестации срещу управляващите с искане за предсрочни избори. Започнатият през май 2018 г. диалог за национално помирение, в който посредник е Католическата църква, бе прекъснат едностранно от правителството.

Жестоката реакция на полицията и паравоенните части доведе до 448 жертви, а безследно изчезналите са над 600. По данни на международни правозащитни организации 31 сред жертвите са под 17 години, ранените са 2839, а вкараните в затвора - 718.