От икономическа гледна точка, при подпомагането на различни режими по света, най-пагубни са последствията за България. Равносметката е 10 милиарда долара дълг към 1989 г.

В свои речи на важни комунистически партийни форуми през 80-те години на ХХ век

Тодор Живков обича да се шегува

за сметка на погрешната политика по отношение на страните от Третия свят:

"Когато бех на посещение в Мозамбик. Отивам в един район - вечерта със самолет. Гледам в гората огньове и аз го питам тоа мозамбиксия другар - Какви са тия огньове там? Той вика това са обработваемите площи на селяните, след като са прибрали реколтата - както и у нас става, ги горат. Против змиите той ми каза, там борба против змиите. На другия аз видях какво представляват, ми слушай едно магаре като се отърколи в тая земя опашката му ше е отвън. Това се обработва примитивно. А некой там от наще страни е отишъл и им е казал, че требва да се правят ТКЗС-та... ми тя загубена работа бе!"

Истината обаче е много далеч от шегата. Огромни за мащабите на България финансови щети носят изключително зле обслужваните или изцяло необслужвани валутни кредити за страни като Куба, Виетнам, Афганистан, Сирия, Сомалия, Мозамбик, Танзания, Ангола и Йемен.

В писмо на Министерството на финансите ( изх.№ 01-00-12/ 07.02.2005 г.) се посочва, че “общо през периода от 60-те до 90-те години на миналия век, правителствата на България са предоставили кредити на правителствата на развиващи се страни

по силата на над 100 споразумения

и протоколи с над 30 страни, от тях действащи 83.” Текстът на писмото продължава така: “Кредитите са предоставени на развиващи се страни, които са провеждали политика, близка до тази на СИВ (Съвет за икономическа взаимопомощ – икономическата общност на социалистическия лагер, начело с СССР). Към настоящия момент близо половината от страните бенефициенти на кредитите са с характеристика на силно задлъжнели и бедни страни и са включени в инициативата на световната банка и МВФ за облекчаване на дълговете им, което предвижда 90 и повече на сто опрощаване и значително разсрочване на остатъка, не по-малко от 23 години с 6 години гратисен период.” Казано с други думи, ако изобщо нещо може да се очаква като възвръщаемост, то е в в рамките до 10 % от вземанията, и то след четвърт век.

При това кредитите са раздавани щедро въпреки неплатежоспособността на страните-кредитополучатели и без обезпечение и гаранции. Това е установено и в докладите от 1993 и 1994 г. на финансовия министър Стоян Александров. При непостъпване на очакваните погашения по външните кредити България често е била принудена да търси нови външни заеми, за да финансира своя внос и дългови плащания.

Освен това в голямата си част кредитополучателки от тази категория са били страни с реакционни режими и неработеща икономика (напр. Никарагуа – 50% от БВП отива за военни цели, 50% от работоспособното мъжко население е в армията) и целта на исканата помощ е била да се противодейства на надигането на съпротива и овладяване на общественото недоволство.

Точната сума на братската помощ е трудно да се изчисли, а и цялата информация едва ли някога ще излезе наяве. В доклада на Временната анкетна комисия по въпросните кредити, формирана в 39-ото ОНС, се посочва, че приблизителната оценка на разходите за такъв тип помощ са 25 млн. долара за помощ от партиен тип и 190 млн. щатски долара за помощ от държавно-партиен тип. Както се отбелязва в същия доклад: “В края на 1989 г. оценката на предоставените от Република България правителствени кредити на развиващите се страни възлиза на 2,8 млрд. щатски долара

От тях погасени са едва 29,3% или 708 млн. щатски долара, разсрочените само през 1989 г. са 813 млн. щатски долара. Така в навечерието на демократичните промени в България страната е имала да получава около 2 млрд. долара като съществена част по неизвестни за нас причини са разсрочени именно през 1989 г. Тук не са включени задълженията на СССР.

Още през 1987 г. председателят на БНБ Васил Коларов предупреждава генералния секретар на БКП и председател на Държавния съвет Тодор Живков за тежкото състояние на неплатежоспособност.

В справката е направен разчет на плащанията по външния дълг, по главницата и лихвите. Посочена е и общата задлъжнялост (само по външния дълг) на страната в края на 1987 г. – “около 6 млрд. валутни лева”, което е над 7 млрд. долара. На финала председателят на БНБ подчертава, че единственият начин да се обслужва нормално външният дълг е взимането на нови кредити.

Банкерът напомня, че за „нормално” е прието плащанията по външния дълг на една страна „да не надхвърлят 25 на сто от общите валутни постъпления. А у нас те вече са повече от 100 на сто”.

Една от редките компенсации за България след ненаказаното за Живков и свитата му безумно наливане на народни пари в Третия свят се случва през 2007-ма, когато - с помощта на международната коалиция, свалила режима на Садам Хюсеин - България успява да си върне 360 млн. долара от иракския дълг.