Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Избират го от страх, неосведоменост или заради лошото отношение на лекари

Някои смятат, че след естествено раждане ще влошат сексуалния си живот

Други искат бебето им да се появи на точно определена дата, съгласувана с астролог

"Избрах секцио, защото исках да си видя бебето веднага, да не съм уморена и да не ме боли нищо." "Инстинктивно знаех, че не трябва да раждам нормално." "Не исках да рискувам с разкъсвания и разтягания на вагината - за мен тя има по-специално предназначение...", "Исках да избера точната дата, консултирана с астролог" – пишат потребителки във форум за предимствата на секциото. Много от тях са убедени, че това е по-безопасният начин и за майката, и за бебето. Според специалисти обаче рисковете при цезарово сечение са повече, отколкото при естествено раждане. Защо въпреки тях много жени сами избират да се подложат на коремна операция дори когато не се налага?

Причините, провокирали една жена сама да избере операция, са разнообразни, като някои от най-странните са свързани с възможност да родиш по-рано и да не напълняваш прекалено много или да си сигурна, че ще запазиш влагалището си стегнато. В много от случаите обаче доводите съвсем не са от суета, а по-скоро от страх.

"Повечето майки ги е страх. Страх ги е от нещо, което и те не знаят какво е", категорична е потребителка във форума. Друга разсъждава: "Не мисля, че повечето раждали със секцио по желание са "лигли", но пък определено са жертви на съвременната цивилизация и на представите за раждането, които тя налага.В представата на съвременния човек раждането е нещо ужасно болезнено, което оставя кошмарен отпечатък в спомените за цял живот. А истината е, че едно нормално непредизвикано раждане с минимална медикаментозна намеса в повечето случаи протича за няколко часа, като по-сериозните болки са около час, но и те не са чак такива, че да те карат да крещиш. Разбира се, има и изключения, но да не се лъжем, и секциото невинаги протича безпроблемно. Освен това за бебето е по-добре да си мине по каналния ред, природата и милионите години еволюция така са го измислили."

Някои пациентски организации настояват да не съществува опция за секцио по желание и настояват такова да се извършва единствено при медицински показания. Доводите им са, че много жени взимат решението за операция, без да се информират достатъчно за възможните усложнения и всъщност обричат себе си и бебето си на по-голям риск, отколкото при естественото раждане. Според други обаче възможността за избор е лично право и то не може да бъде отнето с лека ръка.

"Ние вярваме, че всяка жена има право да взима решения относно тялото си, здравето си, раждането си – категорична е Елена Кръстева, председател на сдружение "Естествено", съосновател на "Център по емоционално фокусирана терапия - България". - Жената може да избере да роди със секцио, ако такова е желанието й.

фамилният психотерапевт Елена Кръстева
фамилният психотерапевт Елена Кръстева

Въпросът е, че този избор трябва да е информиран, което значи тя да разполага с цялата необходима информация за рисковете и ползите от операцията в нейния конкретен случай. Много жени днес избират да родят със секцио, но не смятам, че разполагат с цялата информация за всички рискове, които носи тази коремна операция. Обратното, по-скоро са запознати с митовете около естественото раждане и наплашени от уж неописуемата болка. Истината е, че естественото раждане е много по-добро и за майката, и за бебето, но ако една жена желае да роди със секцио, трябва да има право да го избере, но пак подчертавам - да е сигурна, че е запозната с рисковете и изборът й е наистина информиран."

Според специалистите огромна роля дали жената ще избере секцио или не, играят медицинските лица. 

"Лекарите и акушерките като основни обгрижващи лица на бременните имат голямо влияние върху информацията, която получават жените и техния избор. – обяснява Йоана Станчева от акушерски кабинет "Зебра". - Медицинските лица, които следват съвременния научен подход към акушерските грижи, информират подробно жените за рисковете и ползите от оперативното раждане, ако такова изобщо се обсъжда като опция за здравите жени, носещи здрави бебета. Разбира се, че жените, които имат специфични психологически травми, свързани с раждането, трябва да имат опция за избор. Но здравите жени трябва да бъдат съветвани в съответствие със съвременната медицинска наука, която изключва като добра грижа да се прави коремна операция на здрави жени със здрави бебета, които не демонстрират индикации за секцио." 

акушерката Йоана Станчева
акушерката Йоана Станчева

В причините за избор на секцио по желание някои майки споделят и предишно естествено раждане, което е било съпроводено със "скачане по корема", натискане, грубо поведение и непрофесионално отношение от страна на екипа.

"Понякога жените имат своите много лични причини да искат секцио, например предишно травматично естествено раждане, преживяно насилие или някаква друга психологическа причина – обяснява Елена Кръстева. – Други пък са зле информирани за рисковете от секциото, което им е представено като бързо и безболезнено. Освен това около естественото раждане все още има много митове - че жената е с единия крак в гроба, че ще страда от инконтиненция след това, че се влошава качеството на сексуалния й живот, че много боли самото раждане. Няма научни доказателства за тези твърдения."

Фамилният психотерапевт подчертава, че жените биват "наплашвани" за естественото раждане. Оказва се, че болката по време на естественото раждане, когато майката е подкрепена емоционално и физически, е съвсем поносима.

"Много жени се плашат от "интервенциите", за които чуват при нормалното раждане - натискане по корема, епизиотомия, вакуум, форцепс – допълва Елена Кръстева. - Истината е, че повечето раждания (80%) са физиологични и могат да протекат без необходимост от такива интервенции, ако медицинските лица познават процеса на естественото раждане и не се опитват да го ускорят. Вярвам, че всяка родилка има право на избор, но и също така, че ако повечето искащи секцио знаят наистина рисковете и колко трудно е физическото и психологическото възстановяване след това, биха преосмислили избора си."

Много от майките подчертават, че са избрали операция именно защото са раждали в България, където според тях родилките се третират по ужасен начин, без да са в състояние да запазят капчица достойнство. Една жена споделя във форума: "Това, което почувствах, е, че родилката не е подпомогната от персонала да запази никакво достойнство - медикаменти, които ненужно ускоряват процеса, разкрачени крака пред врати на коридора, по който минават и пациенти, и всякакъв обслужващ персонал. Бях подготвяна за операцията в отделение, в което на два метра от мен раждаше друга жена - без параван, без завеса, без нищо. Е, много биха казали, че щом си отишла да раждаш, трябва да забравиш чувството на срам, но за мен това е основателна причина да се откажа от т.нар. естествено раждане в наша болница."

Да се преодолеят тези проблеми е и една от основните цели от кампанията "Да превърнем раждането в позитивно преживяване", която стартира в края на януари. Инициативата е на Мрежа за съвременна родилна грижа и се стреми към популяризиране на актуалните препоръки на Световната здравна организация за водене на неусложнено раждане. В средата на 2015 г. изследователи от СЗО и медицинския институт „Джон Хопкинс“ публикуват мащабно изследване за последствията от негативно отношение към раждащите жени. Документът е резултат от обобщение на данните в 65 проучвания, проведени в 34 страни по целия свят. Оказва се, че проблемите, които раждащите жени срещат навсякъде по света, са доста сходни, и могат да бъдат класифицирани в седем групи: физическо насилие, сексуално насилие, вербално насилие, стигма и дискриминиране, неспазване на професионалните стандарти за грижа, лоша комуникация между жените и изпълнителите на медицинската дейност, състоянието на здравната система и нейните ограничения.

„Тези общи формулировки адресират преживявания като груб или вулгарен език, неуважение на нуждите на жената и липса на информирано съгласие, непредоставяне на информация, дискриминация по етнически или социален признак, лишаване от достъп до бебето и т.н. – обясняват от Мрежа за съвременна родилна грижа. - Огромно предизвикателство е схващането, че психическото и физическо насилие над раждащата жена е в реда на нещата. Много общества все още не познават друг модел на грижа. Затова и липсват съответните национални политики, които да наложат уважението към родилката като водещ принцип, който да бъде защитен от закона, медицинските правила и болничните практики; липсват лидери на мнение, които да отстояват тази кауза; липсва и съзнание у самите работещи в системите за родилна грижа, че съществуващото статукво има нужда от качествена промяна. Проучването сочи, че неуважението към раждащата жена може да застраши живота ѝ, и това е една от основните пречки пред намаляването на майчината смъртност в световен мащаб.“

Изискването родилката, като всеки един човек, да получава уважение и добро отношение, е залегнало в редица международни документи, защитаващи правата на човека в цялост, както и в българското законодателство. „От гледна точка на правото, ако на жената не ѝ бъде даден избор и това доведе до болка, дискомфорт, нарушаване на нейното достойнство, е налице нечовешко и/или унизително отношение, което се преследва от закона – поясняват от Мрежа за съвременна родилна грижа. - Примери за това са не само случаите на обиди или физическо посегателство, но и рутинни дейности, които непреднамерено са в състояние да уязвят достойнството на жената – прегледи от непознати за жената медицински лица; прегледи на отворена врата или пред хора, които жената не желае да присъстват, или до прозорци без пердета; разделяне на жената от партньора ѝ в момента, в който е най-уязвима; натрапването на поза за раждане; необосновано лишаване от прием на вода и течности в продължение на часове; непредоставяне на информация за собственото ѝ състояние или за новороденото и т.н. Наличието на агресивно, пренебрежително или грубо отношение нарушава в съществена степен доверието във връзката лекар-пациент и излага пациентите (като по-уязвимата страна в тази връзка) на необосновано висок риск.“