Малко след като българските супери стават известни в САЩ с участието си в проектите “Буран” и “Вега” 1 и 2, екипът на проф. Стоян Марков е поканен да участва в най-голямото световно изложение на супер компютри в Ню Йорк на тези върхови технологии.

“Сензацията на нашето присъствие бе огромна –

всички искаха

да видят

какво са направили в България”, разказва пред “168 часа” Траян Величков, който тогава е в екипа на Марков.

Изложението е в хотел “Шератон”, а залата е колкото половин стадион.

“Цялата супер компютърна индустрия в света беше там – спомня си българинът. - Никой не вярваше, че се занимаваме с такива върхови технологии, и се налагаше да използваме американска фирма, за да прави маркетинга на нашите супери.” Участието на България предизвиква фурор, защото цените са по-ниски, а възможностите на машините са големи. Всички на нашия щанд са доста стъписани, когато на него се спира и бившият ръководител на Националната лаборатория в Лос Аламос – Джак Уолтън.

“Трябваше да разбере каква е тази работа – усмихва се Величков. – Показахме му машините, а той каза: “Момчета, това не може да е истина!”

След това, в края на 1989 г. в София пристига д-р Ан Хейз, директор на изчислителния център Los Alamos National Laboratory.

“Искаше да провери, че действително има български суперкомпютър, а не електронен макет”, спомня си проф. Стоян Марков.

“Показахме й всички възможности на машините и тя се запозна в подробности с тях. Веднага пролича големият професионалист,” разказва Величков. Вероятно затова и в докладът й има доста суперлативи, спомня си и Марков. Естествено, Хейз целодневно е охранявана от УБО (тогавашната НСО) и е настанена в “Бояна”.

“През уикенда ми се стори, че ще скучае, и реших да я заведа до Пловдив с 6-годишния ми син и съпругата ми – разказва Величков. – Поканих я да пътуваме с моята лада. Прецених, че до Пловдив се пътува лесно по магистралата, а и щеше да й хареса старата част. Направихме си много снимки, въобще изкарахме приятно и се прибрахме в София. На другия ден един от колегите й доста учудено попитал: “С този предмет ли карахте г-жа Хейз?”, сочейки към ладата на Величков с поочукани тазове.

Въпреки приятното изкарване Хейз иска на всяка цена да установи какво точно са направили българите.

“Докато бе тук,

тя зададе най-трудните въпроси,

които можеше да измисли едно човешко същество – смее се Величков. - Получи отговорите и в заключение каза, че иска да има такава машина при себе си. Да не се заблуждаваме. Бе комплимент.”

Визитата й обаче не е последна. След нея идва и ген. Бедлок, американец, отговарящ за България в “Коком”. Това е организацията, която трябва да спре бившите соцстрани да купуват електроника от Запада. Величков му показва матричния процесор и цялото производство на Завода за изчислителна техника в София, за да убедят щатския генерал, че процесорът не може да бъде инсталиран на подводница за анализ на хидроакустичните сигнали. Гостът през повечето време мълчи, но с него има специалист, който задава трудни въпроси. Накрая генералът пита може ли да направи снимки. Величков разрешава, но го уверява, че ще му даде и документацията. Американският военен не може да повярва, когато донасят големи кашони с папки – цялата документация. “Документите са много и са на руски", казва Бедлок. “Ще ви ги преведем - $15 на страница”, отговаря Величков.

Ще си купят ли САЩ суперкомпютри от България, четете в хартиеното издание.