Аферата за 2 млрд. долара, източени за Мозамбик с помощта на трима банкери от “Креди Сюис”, вече се превърна в световна новина. Между тях беше и българката Детелина Събева, чиято снимка “168 часа” показа за първи път.

Тримата бяха арестувани на 3 януари в Лондон по обвинения в САЩ, че са участвали в крупната измама. В обвинителния акт на Окръжния съд в Ню Йорк се посочва, че новозеландецът Андрю Пиърс, 49 г., индиецът Сурджан Сингх, 44 г., и българката Детелина Събева, 37 г., са участвали в заговор за пране на пари и измама с ценни книжа и така са нарушили американския закон за борба с корупцията. В момента те са освободени под гаранция в Лондон, докато чакат решение за екстрадиция отвъд океана. Американските прокурори заявиха още, че след като тримата са подвели чуждестранните инвеститори, най-малко 200 млн. долара са били пренасочени към обвиняемите. Предполага се, че нашата банкерка е получила “само” 2 млн. долара от тях.

Африканските афери на българи датират още от соца. В края на 80-те години братът на Андрей Луканов - Александър Атанасов, който е бил посланик в Зимбабве, отделил 43 610 зимбабвийски долара от сметката на мисията ни в черна каса. Те се равнявали на около 26 000 американски долара към онзи момент. Атанасов е признал пред разследваща го група от Министерството на външните работи, че е подписвал чекове и че тези средства са отишли при отделни хора в Лондон и Атина.

Малко преди падането на тоталитаризма у нас се оформя и един от най-големите скандали, свързани с измама за милиони на черния континент - така наречената Габонска афера. В нея е замесена създадената през 1987 г. с решение на БКП банка “Транспортна техника”, която впоследствие е преименувана на “Балканбанк”. Схемата е доста подобна на тази от случая с Мозамбик, но разликата е, че далаверата си е чисто българска.

Директорът на кредитната институция Иван Миронов подписва банкова гаранция

за 28 млн. германски марки,

чрез която България “придобива” концесия за производство на тропическа дървесина от африканската държава Габон.

Има и друга връзка със съвременността, защото гаранцията е на името на “Булгаргеомин” - дружеството, замесено в корабния скандал с Либия, който се развихри напоследък. Навремето нашата държавна компания е трябвало да закупи от немската фирма “МАС” оборудване и техника за сеч в джунглата, а собственик на концесията е специално създадената за целта фирма “Габексфо”.

Теоретично се предвиждало страната ни да спечели доста валута от продажбата на ценна дървесина, добита в африканските джунгли. Вероятно по тази причина и германската “Комерцбанк” отпуснала парите, които в крайна сметка се озовали в частни джобове.

Оказало се, че всичко във въпросната сделка е фиктивно и съществува само на хартия – концесията, гаранцията, машините и оборудването.

Лъжливата схема била така изпипана, че дори имало фалшиви списъци със служители и работници. Измама, разбира се, са и търговските перспективи за тропическите гори в Габон. Банкерът Миронов “финансира” дърводобива в африканската джунгла чрез офшорни компании, а двама от участниците в схемата – германец и италианец - дори инсценират смъртта си.

Правителството взима решение

да изпрати

делегация в Габон

да търси парите,

тропическата дървесина и следи от концесията, за която в България са загубени всякакви документи. В състава й са шефът на правния отдел на Министерския съвет Андрей Делчев, неговата съветничка Меглена Кунева, която за целта набързо е произведена в главен съветник по… “проблемите на гората”, и третият участник е Гиньо Ганев - шеф на Отечествения фронт.

Проведеното “разследване” също претърпява пълно фиаско.

Българската делегация каца на летището в столицата на Габон Либървил и се настанява в най-скъпия хотел. Гиньо Ганев, облечен в бял панамен костюм, посещава габонското министерство на природните ресурси, където е попарен, че подобни “тропически гори не съществуват и никога не са концесионирани”.

След очакваната новина той иска нарочна среща със самия президент на Габон Ел Хадж Омар Бонго. Същият е едноличен владетел на малката, но богата държава и най-дълго управлявалият държавен глава в Африка - цели 42 години. (След смъртта му през 2009 г. до момента управлява синът му Али Бонго). След десетдневно висене държавният глава благоволява да приеме тримата български преговарящи. На срещата са

връчени подаръци

на Бонго

от българската държава,

произнесени са речи за “братство и приятелство” и “съветничката по проблемите на гората” Кунева поставя изключително важния за родната икономика проблем за концесията на тропическа дървесина. Президентът Бонго не разбира за какво става дума, но вика съответните експерти и нарежда “да се провери как стои въпросът”. След няколко дни е направена повторна среща. Този път Бонго обяснява, че “никога, по никакъв начин не може да има концесия за тропическа дървесина, защото лично той още през 60-те години е забранил да се секат тези гори, а българската концесия е чисто и просто огромна измама. Ползвани са няколко банки в Либървил като пощенски кутии, а фиктивните сделки са покрити от българската държава.

"Първоначално не знаехме и много се чудихме защо е заминала тази делегация в екзотичната африканска държава", разказва пред "168 часа" бившият депутат от Великото народно събрание Христо Марков. - Мисля че Стоян Ганев първи повдигна въпроса защо са командировани в тая страна и въобще какво правят там. Чак по-късно, когато разбрахме какво са правили там, се опитахме да разберем повече подробности за аферата.

Оказа се, че

няма никакви тропически гори

- комисията завърши абсолютно безславно. Нямаше и доклади и тия пари от банката на Миронов никой не ги върна... По-късно, когато "Балканбанк" взе да сдава багажа, вече мисля, че имаше някакво разследване. Татарчев го повдигна, но така и потъна някъде...

Няма доклад от тази комисия - проверявал съм. Кунева я питаха преди 2 години и каза, че уж имало, но така и никой не го видя."