Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Как топжурналист се оказа измамник

Авторитетното германско списание "Шпигел" разкри, че негов журналист, многократно награждаван, от години е фалшифицирал статиите си, като дори измислял истории.

Нещо повече - Клаас Релоциус се оказал и измамник - организирал подписка за дарения сред читателите си, за да подпомогне пострадалите млади сирийци, описани в една от статиите му, но е дал на донорите своите собствени банкови данни.

"Съдбата на две сирийски деца, описани в разказа на Релоциус "Децата на краля", толкова развълнува читателите, че те искат да дарят за тях", написали редактори в уебсайта на списанието. Самият Релоциус впоследствие описва в редица статии

усилията си

да подпомогне

тези деца

като продължила с месеци борба с цел те да могат да емигрират в Германия и там да бъдат осиновени. Според "Шпигел" това също е лъжа и в тази връзка германското издание е повдигнало и съдебен иск срещу некоректния си репортер.

Журналистът обявил подписката чрез имейли до читатели, които му писали във връзка с фалшивия репортаж. След това обаче фоторепортер, работил заедно с него по този материал, разкрил съществени неточности в него. Според турския фотограф, който доскоро не бил чел текста, тъй като е на немски, въпросните деца не са били дори братя и сестри, а момчето, което не е сирак, все още живее в Турция, а не в Германия.

Германското списание "Шпигел", за което е работил Релоциус, каза по-рано, че той е искал от читатели да внасят дарения в личната му банкова сметка

Изданието заяви, че ще работи с прокуратурата за установяване на подробностите.

Влиятелната редакция вече обяви, че не е знаела за "благотворителната" кампания и няма информация колко пари е събрал измамникът от читателите, които са прочели репортажа му от юли 2016 г.

Впоследствие адвокатите на германския журналист заявиха, че той отрича да е използвал за себе си парите, предназначени за несъществуващи сирийски деца, предаде Асошиейтед прес. Според правната кантора в Хамбург, която представлява Релоциус, той наистина се е преструвал, че децата съществуват, но никога не е възнамерявал да използва даренията за себе си, а препратил получените от него 7000 евро на германска благотворителна организация за проект в подкрепа на деца бежанци в Ирак.

Но това не е единствената измама на 33-годишния топрепортер. Според изданието близо 60 негови статии са публикувани в хартиената му версия или на сайта му, като засега се смята за установено, че общо 14 негови материала са били фалшифицирани.

Между тях са и други сензационни репортажи. Един от тях разказва за съдбата на гражданин на Йемен, който лежал без основание 14 години в затвора в базата Гуантанамо.

Има и

измислено интервю

с родителите

на Колин Каперник, играчът на американски футбол, който коленичеше по време на изпълнението на химна на САЩ, за да протестира срещу расовото неравенство.

Телевизия Си Ен Ен също обяви, че отнема две награди, които е присъдила на журналиста през 2014 г. за статии в швейцарското списание Reportagen.

Съобщението дойде след като посланикът на Съединените щати в Германия Ричард Гренел обвини новинарския журнал в антиамериканска пристрастност и призова за независим одит.

Причината е, че някои от най-популярните статии, за които

Релоциус призна, че са фалшифицирани,

са свързани със САЩ. Между тях например е портрет на религиозен активист, който пътувал из страната, за да присъства на екзекуции. През март 2018-а Релоциус пише за 59-годишен американец в статията "Последният свидетел". Има история за негово пътуване с автобус, в който среща г-жа Гадис, която му разказва за починалия си от рак съпруг, но не е ясно дали тази жена въобще съществува.

Медийна измама с антиамерикански подтекст, сътворена от "звездния" репортер, е и репортаж за уж антиимигрантски настроени доброволни патрули в Аризона, озаглавен “Границите на ловеца”.

В центъра на тази история е Крис Джагър, бивш военен, който е описан като потомък на немски имигранти и безработен расист и уж организирал сили за самозащита, които да патрулират по американо-мексиканската граница. Други герои на материала са мигранти от каравана, дошли до американската граница от Латинска Америка.

За неистини в този репортаж

Релоциус е бил обвинен от

свой колега,

с когото е работил по темата до границата на Мексико и САЩ и в крайна сметка признал, че си е измислил цитати и сцени, на които не е присъствал.

Но докато се разкрие по безспорен начин измамата, колегата му, роденият в Испания германски журналист Хуан Морено, е бил игнориран със седмици само защото си позволил да изрази опасенията си относно верността на репортажа на Релоциус за предполагаемите доброволни граждански патрули на американо-мексиканската граница.

Друг фалшив репортаж, получил огромен отзвук е за поддръжниците на Тръмп в Минесота. Градчето Фъргъс Фолс станало предмет на разследването, отразено от Релоциус след избора на американския президент Доналд Тръмп. Фалшивият репортаж е бил така умело нагласен, че сякаш потвърждава европейските стереотипи за жителите на американски град, гласували преимуществено за настоящия президент на САЩ.

Според двама жители на 13-хилядното градче, провели собствено разследване по случая, германският журналист наистина е прекарал три седмици в Минесота, но там не е общувал почти с никого, а само искал местни хора да му позират за снимки. Иначе по тяхно мнение в репортажа си Релоциус не е сбъркал само броя на населението, средната годишна температура и наименованието на заведенията.

Първоначално той си измислил, че на входа на града имало табела "Добре дошли във Фъргъс Фолс, дом на дяволски добрите момчета". А след това дал воля на фантазията си и го описал като "ограден със задрямали гори, в които сякаш още живеят дракони".

Към това

лъжливият репортер добавил и "беседа"

с кмета,

когото представил като "девственик", който постоянно ходи въоръжен, възхищава се на Тръмп и на френските философи от 18. век. "Ендрю Бремсет иска скоро да се ожени, но по неговите думи, той никога досега не е бил с жена. Също никога не е виждал и океана", се казва за него в репортажа. Впоследствие 27-годишният кмет разказал, че нищо подобно не е говорил пред германеца - нито за оръжие, нито за Тръмп, а камо ли за френските философи, които никога не е чел.

Подобни лъжи журналистът нахвърлял и за обикновените жители - вече от две години в местното кино давали любимия им филм "Американски снайпер", измислил си и 57-годишен работник от въгледобивно предприятие на име Нил (а на снимката е собственик на местен фитнес център). Освен това разказал и за собственичката на мексикански ресторант Мария Родригес, която била поддръжник на Тръмп. Оказало се, че жена с такова име наистина съществува, само че била сервитьорка в заведението и никога не е давала интервюта. Също така в материала се твърди, че 70,4% от жителите на Фъргъс Фолс са гласували за Доналд Тръмп, а всъщност те са 62,6%.

Оказа се, че Релоциус е писал не само за САЩ, но и за Украйна. През 2016 г. той изпраща статия за швейцарския Reportagen за това как Киев "сменя корумпираните полицейски служители с доброволци". Материалът започва с описание на млада двойка - Димитри и Валерия, които се молят на “Майдан” за

"душите на падналите и бъдещето

на страната си".

А за живота на младите украинци в миналото пише прочувствени истории за изгонване от университета, защото отказали да внесат подкуп, за работата на Димитри като бияч в клуб и на Валерия като стюардеса и за активното им участие в събитията на “Майдана”.

"Там властите смачкаха протестиращите с танкове, а след революцията правителството беше оглавено от “производител на шоколад от Одеса”. Тогава, както е посочено в текста на германския журналист, Димитри и Валерия станали патрули. Въпреки това те бързо се разочаровали от работата и мислят, че може би ще бъде по-добре

“да станат пушечно месо в Донбас”

Засега не е известно доколко този репортаж отговаря на истината.

Но как все пак е възможно с такива нагли лъжи да се заблуди не само известно издание, а и цялата световна общественост?

Според някои съществен принос за запазването на измамата е фактът, че журналистът е отказвал статиите му да бъдат превеждани на други езици. Различните издания, за които е работил, съобщават, че той е измислял различни извинения за всяка статия, защо не трябва да се превежда и да се вярва почти без съмнение. Факт е също така, че действието в повечето от неговите измислени истории се развива на места извън Европа.

Какви са причините дълго време лъжите на топрепортера да не бъдат разкрити, четете в хартиеното издание

Коментара ()

Вашият коментар