„Великолепна пустота“ (Magnificent Desolation) – това описание на Луната, изречено с лице към необятния Космос, навярно все още отеква някъде в безкрая. На Земята обаче тези думи не означават нищо за повечето хора, в чието съзнание ехти казаното само 15 минути по-рано: „Една малка крачка за човека – един голям скок за човечеството.“

След триумфалния поздрав на Нийл Армстронг при стъпването му на Луната на 21 юли 1969 г. в 2 часа, 56 минути и 20 секунди, всичко друго остава като приглушен звук, потъващ в глъчката на световната еуфория. В тази „черна дупка“ от радост потъват и думите на втория човек, разходил се по лунната повърхност и изумен от нейната пустота.

900 секунди. Само след толкова време пилотът на лунния модул Едуин (Бъз) Олдрин последва своя командир и eдва за толкова се разминава с историческото безсмъртие, което си спечели Армстронг. И макар да остава в сянката на Първия, Бъз също не се разминава с огромната слава, но за света той винаги ще бъде Вторият. И Олдрин го знае най-добре.

„Като старши член на екипажа бе нормално Нийл да бъде първи. Години наред съм бил канен да говоря пред хора и после винаги съм бил представян като втория човек на Луната, което е доста разочароващо. Наистина ли е необходимо да се обясни на тълпата, че някой е първи, когато всички ние преминахме през едно и също обучение, всички ние кацнахме в едно и също време и всички ние допринесохме това да се случи?! Но аз винаги ще бъда идентифициран като втория човек, който се разходи на Луната“.

Това признава преди време Едуин Олдрин, на когото всички казват Бъз от дете и който днес е жива легенда на 88 години. Старините му обаче към момента никак не са тихи и спокойни, а лунната разходка предопределя целия му живот – за добро или лошо.

Защо Олдрин всъщност е трябвало да стъпи пръв на Луната и как се разминава с този шанс - четете в списание "Космос".