За 55 минути всички терористи са избити 

Автобиографията на Нобеловия лауреат за мир Шимон Перес, довършена седмици преди смъртта му 

На книжния пазар се появи една ценна, поучителна и много важна книга - автобиографията на Шимон Перес "Няма място за малки мечти" (Книгоиздателска къща "Труд"), която той завършва седмици преди да почине. Шимон Перес (1923-2016) е един от основателите на съвременен Израел и може би най-важната политическа фигура, която повече от шест десетилетия е архитект на държавата, превръщайки я от древна, крехка област в глобална сила. През 1994 г. той е награден с Нобелова награда за мир за неимоверните си усилия при изграждането на мира между Израел и Палестина. През 1996 г. основава Център за мир и иновации "Перес" - организация с идеална цел, която насърчава помирението, толерантността и иновациите по целия свят. Книгата е част от луксозната поредица на Книгоиздателска къща "Труд" - “Нобелисти”.

Когато се върнах в кабинета, бях бомбардиран от купчина нови и ценни разузнавателни вести, които бяха пристигнали, докато ме нямаше. Бяхме изпратили един офицер от "Саярет Маткал" на име Амирам Левин до Париж да съдейства на офицерите от френското разузнаване, които разговаряха със заложници неевреи. Един от заложниците, стар почтен господин, се бе приближил към Левин с думите: “Знам точно от какво се нуждаете”. Той бе казал на Левин, че е бивш полковник от френската армия и заради това е знаел на какво да обърне внимание, докато е бил държан в Ентебе. Той му нарисувал скица на така наречения стар терминал, където бяха държани заложниците, и му бе предал подробно обяснение на чертежа. От него бяхме научили, че терористите са тринайсет, а заедно с тях има около шейсет угандийски войници. Той ни каза, че заложниците са държани в главната зала на терминала, докато френският екипаж на самолета е изолиран в дамските стаи за почивка. Самолетът не бил спрян наблизо. Бе обяснил също, че по стените на стария терминал имало празни дупки, които според предупреждението на терористите били пълни с експлозиви. Но отвън не са стърчали проводници и не изглеждало, че те могат да бъдат взривени. Това беше цяло богатство от информация. Още веднъж Израел се бе почувствал по-сигурен заради благородството на един французин В допълнение към доклада му, получихме и друг от Мосад. Ден по-рано бях одобрил мисия за изпращане на самолет да фотографира Ентебе. Мисията беше успешна и сега разполагахме с висококачествени снимки на летището. Освен това бяхме получили потвърждение от Ицхак Хофи, директора на Мосад, че Кения се е съгласила да използваме нейна въздушна база за междинните кацания. Срещнахме се с Гур в моя кабинет, за да обсъдим новата информация. Скептицизмът му изчезна за миг Беше готов да подкрепи плана. (...) По време на обсъжданията около масата някой предложи добра идея: тъй като Амин не беше в страната, някой командос да се дегизира и да заприлича на Амин, за да изглежда, че угандийският президент лично е пристигнал на летището с неговата президентска мотокавалкада. Може би угандийските войници щяха да се заблудят в тъмното достатъчно дълго, за да се използва моментът на изненадата. Гур и аз харесахме много идеята и предложихме да се търси незабавно черен мерцедес, подобен на този на Амин. Само преди една нощ Гур се занасяше с моите фантазии за операция ала Джеймс Бонд. Очевидно сега беше друг човек. Изпратих бележка до Рабин за новото любопитно развитие на нещата: “Ицхак, последно допълнение към плана - вместо транспортна кола от летището от самолета ще излезе голям мерцедес със знамена - Иди Амин се завръща в родината от Мавриций. Не знам дали е възможно - добавих, - но е инте- ресно." (...) Стояхме в пълно мълчание в моя кабинет, контролната зала на Министерството на отбраната. Рабин дъвчеше цигара. Аз си драсках нещо с писалката. След като самолетите бяха излетели, беше наредено да пазят пълно радио-мълчание, докато не възникне сериозен проблем. Сега се бяхме събрали с малка група щабни офицери, за да следим напредъка на операцията с помощта на кодирани радиосъобщения. В 11,03 вечерта се чу последователно почукване: водещият самолет бе кацнал благополучно. Още няколко минути тишина. В това време, колите трябваше да се измъкнат от първия самолет и да се насочат в бойна формация към стария терминал. В 11,10 гласът на Дан Шомрон наруши тишината. - Всичко е наред - каза той. - Ще докладваме по-късно. Осем агонизиращи минути по-късно чухме кодовата реплика "Нисък прилив", която съобщаваше, че всички самолети са кацнали без проблем. - Всичко върви добре - каза Шомрон две минути по-късно. - Скоро ще получите пълен доклад. "Палестина" - кодът означаваше, че е започнала атаката на стария терминал. В следващите дванайсет минути не чухме нищо и трескавите ни мисли запълваха напрегнатото мълчание. Знаехме, че израелските командоси са влезли в сражение с терористите и с чужди войскови части на повече от три хиляди и двеста километра от нас, нищо повече. Най-накрая мълчанието бе прекъснато: "Джеферсън" - кодът сигнализираше, че евакуацията на заложниците е започнала. "Движим всичко към Галилея", което означаваше, че вече насочваха заложниците към един "Херкулес", за да се качат на борда му. Още бяхме много напрегнати, но по всичко изглеждаше, че за сега планът се развива, както предполагахме. После внезапно чухме кодовите думи “Бадемова горичка”, което означаваше медицинска помощ за командосите под ръководството на Йони. Разбрахме, че има двама ранени, но не знаехме колко тежки са раните им. В следващите мигове допускахме най-лошото - че екипът е нападнат от неочаквана военна сила, че нашето разузнаване е допуснало неточност и вече започвахме да плащаме цената. Но докато мозъците ни се спускаха към най-тъмните дълбини на тревогата, до нас долетя кодът "Връх Кармел". Всички самолети бяха във въздуха, а заложниците - невредими на борда. В залата избухнаха ликуващи викове, след като страховете ни се превърнаха в празнуване. Бяхме се опитали да се хванем за невъзможното и сега го държахме в ръцете си. Малко преди полунощ Гур ми се обади в кабинета, за да опише подробности от операцията. Съобщи, че тя е отнела петдесет и пет минути и че всички терористи са били убити. Освободили сме всички заложници без четирима. Едната, Дора Блох, беше тежко болна и по-късно научихме, че е била убита в болница в Уганда. Останалите трима - Жан-Жак Мимуни, Паско Коен и Ида Борочович - бяха разбрали погрешно командата на войниците от ИОС да легнат на пода по време на престрелката и бяха станали жертва на кръстосания огън. Бе потвърдено също така, че двама войници са ранени, но все още не бяха ясни размерът на поражението и техните лични данни. Рабин се върна в своя кабинет, а аз повиках Бурка в моя. Казах му да потърси по телефона Иди Амин, като каже, че предполага, че президентът ни е съдействал при атаката. Това беше най-добрият начин да подкопаем доверието на Амин пред терористите - шанс да развалим отношенията му с нашите врагове. Бурка набра частната линия на Амин, докато стоях до него и слушах. - На телефона президентът Амин. - Благодаря ви, сър - каза любезно Бурка. - Бих искал да ви благодаря за вашето съдействие. Благодаря ви много, сър. Амин бе притеснен.

Как протича манипулацията, четете в хартиеното издание или в книгата на КК "Труд" на Шимон Перес - "Няма място за малки мечти".  Текстът е от книгата със съкращения.