Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Липсата на слънце довела до глад, болести и войни.
Липсата на слънце довела до глад, болести и войни.

536 г. сл.Хр. е най-ужасната година за човечеството. Тогава пада мистериозна мъгла над цяла Европа, Близкия изток и дори над част от Азия. Слънцето се крие зад синкава пелена и изобщо не топли през следващите 18 месеца. Над Стария континент настъпва полумрак, при който е трудно да се различи денят от нощта, пише сп. "Сайънс".

"От 536 г. започва един от най-ужасяващите периоди за човечеството, дори може би това е най-страшната година в историята", казва пред списанието специалистът по средновековна история и археология Майкъл Маккормик

Това, че слънчевите лъчи не достигат до Земята,

се отразява катастрофално

върху климата

Температурите падат и следващите 10 г. се смятат за най-студените за цели две хиляди години. В резултат на настъпилата ледена епоха и липсата на слънчево греене в целия евроазиатски пояс от Ирландия до Китай събират оскъдна реколта. Зле са се хранили и животните.

Това, от своя страна, води до

постоянен недоимък и глад навсякъде

Много умират от недохранване. А хората, които оцеляват, се сблъскват с още по-страшни перипетии.

Заради липсата на светлина жителите на Европа страдали от недостиг на витамин D и днес знаем, че това води до спад в имунитета. Така не е особено чудно, че загиват милиони, когато през 541 г. от Африка в Европа идва смъртоносна болест, известна като Юстиниановата чума. От нея умират около половината жители на Европа. (Повече за бедствието четете на 36-а стр.).

Има изследователи, които смятат, че тайнствената мъгла е причина и за други катаклизми в живота на тогавашните жители на Земята. Според британския писател Дейвид Кийс екстремното време е допринесло още за упадъка на аварите, миграцията на монголските племена на запад, както и за раждането на исляма и подема на тюркските племена. Но повечето учени оспорват неговата теория. Други обаче стигат и по-далеч - твърдят, че опустошителните бедствия от 536 г. бележат

началото на края на Римската империя

Какво разказват съвременниците на драматичните тъмни векове? Византийският хронист Прокопий Кесарийски говори за 536 г. във връзка с войната, която Константинопол води с вандалите: "През тази година се случи най-страшното предзнаменование.

Слънцето

се показваше,

но не грееше,

цяла година изглеждаше като Луната".

В галските източници също се съобщава за бедствията. В сведенията на Ълстър пише, че "през 536 г. нямаше хляб", а в тези на Айнисфолън се говори за липса на хляб между 536 и 539 г.

Хронистите на VI век пишат за ниски температури, както и за необичаен снеговалеж през август в Китай. Според азиатските историци това се е случило по време на Северната и Южната династия и е предизвикало глад. Съвременниците твърдят, че над Близкия изток, Европа и Азия се е стелела "плътна суха мъгла", а в Перу е регистрирана рекордна суша.

Така по онова време са се натрупали серия от катаклизми и чак сега - близо 1500 г. по-късно, учените успяват да разгадаят какво е причинило мистериозната пелена във въздуха, скрила слънцето.

Сп. "Антикити" публикува анализ на екип, изследвал ледник с дължина 72 метра в швейцарските Алпи. Той съдържа информация за случилото се в последните 2000 години в атмосферата.

Запазил е в слоевете си замразени частици прах, метал

и други пренасяни по въздуха елементи през вековете. От съдържанието му са направили изводи как атмосферата над Европа се е променяла през тези две хиляди години - кога е дошла буря от Сахара, кога настъпва бум на добив на сребро.

Разрязали с лазер вековния алпийски лед на много тънки ивици, за да му направят химически анализ. Така получили десетки хиляди парчета, всяко от които показва какво е имало във въздуха за кратък отрязък от време - в продължение на няколко дни или седмици, когато е валял сняг.

Когато разгледали мострата от пролетта на 536 г., учените забелязали две микроскопични отломки от вулканично стъкло, които по-късно са идентифицирани като характерни за вулканични скали в Исландия. Според изследователите това е доказателство, че мощна ерупция е изхвърлила лава и пепел над цялото Северно полукълбо, като ветровете са ги пренесли на юг в Европа, насищайки въздуха за повече от година.

Така се е образувал

аерозолен воал,

който отразявал

слънчевата светлина

обратно в Космоса,

а на планетата настъпил студ. Хората по тогавашните си разбирания са се опитвали да спасят Земята от бедствието. Има предположения, че е възможно тъмнината на 536 г. да е станала причина за заравяне на златни съкровища в Скандинавия. Местните жители ги принасяли в жертва към боговете, за да върнат слънцето в небето, твърди датският археолог Мортен Аксбои.

Но, естествено, това не е помогнало.

Аномалиите от VI век са изследвани много пъти, учените са се опитвали да разберат какво се е случило.

Предишните доклади предполагат, че вулканичното изригване е било в западната част на САЩ, но според съавтора на последното изследване Кристофър Лавлък от Нотингамския университет, Великобритания, хипотезата за Исландия е по-достоверна заради описанията на опустошението в историческите източници.

"Исландия е доста по-близо до Великобритания и Северозападна Европа, отколкото Калифорния, което означава, че ефектът от това изригване върху климата в посочените територии е бил доста по-голям, отколкото се смяташе досега", казва Лавлък.

Екипът намерил връзка между две последователни вулканични ерупции през 540 и 547 г. Комбинираното замърсяване на въздуха от тези две бедствия и предишното - от 536 г., не просто е скрило слънцето и охладило Земята, но може би е довело до упадък на Европа за следващите близо 100 г.

Същевременно друго изследване - на годишните кръгове на вековни дървета, показва същото. Екип от специалисти изследвал дали в тях има изотопи на въглерода. Откриват, че през 536 г. и 541-544 г. е имало намалено слънчево греене.

Други изследователи твърдят, че причината за пясъчната пелена над Европа са

останки от изгоряла комета, паднала

от Космоса

Някои смятат, че Халеевата комета е ударила Земята по онова време.

Но около 640 г. този апокалиптичен период приключил. Пробите от алпийския лед показват вече други съставки - олово, което смятат, че е попаднало във въздуха по време на бума на добив на сребро. Това според учените показва период на разцвет на икономиката след тъмните месеци на глад и болести. В средата на VII век се ражда новата класа, която започва да търгува с ценни метали.