В т.нар."партизански повести и романи" постоянен отрицателен герой бяха жандармеристите. Ясно защо. Защото се борят с престъпниците, въоръжените мутри и други подобни смутители на обществения ред и спокойствие. Жандармеристите бяха "лошите", а притежаващите незаконно оръжие, крадците на мандри, кошари и селски дюкяни, укриващите се от правосъдието в тази " партизанска литература" бяха добрите.

Тази псевдо литература се създаваше главно от писатели комунисти. Но ето, минаха години и днес наследници на бившите бекапейци се натискат да работят в жандармерията. Смятат дори службата в жандармерията за престижна. Защото жандармерист, това звучи гордо!

Ето, затова умря "партизанската литература". Никой не я търси, не я преиздава, не я чете. Защото излъга за жандармеристите, обиди ги, а те са защитавали народа, сигурността на гражданите. Затова е важно писателите да пишат истината. Комунистическата литература не бе истина. Не отразяваше правдиво действителността, обиждаше полицията и жандармерията, и затова се спомина. Стана ненужна. Каква е поуката. Поуката е, че без комунисти може, но без жандармерия не може.

Коментарът е от фейсбук