Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Ако си е повярвал, че е незаобиколим фактор, съветът към него е: “Приземяване”

Ако националното достойнство и политическият морал си имаха къща, президентът Радев със сигурност е чел снощното си обръщение от мазето.

Президентът по конституция олицетворява единството на нацията и беше избран в свободни, честни и демократични избори от хората в същата тая държава, за която твърди, че “основите на демокрацията са критично застрашени”.

Откакто е влязъл на “Дондуков” 2, Румен Радев се държи като агресивна опозиция. След обидите срещу парламентаризма (парламента като гумен печат) последваха и оценките за България като “блато” и се стигна до вчерашното: “Демократичните институции атрофират” и “Възродиха се познатите механизми на партията държава”.

Всичко това казано по повод 10 ноември от човек, който не е стъпил в парламента след избирането си, но чиито думи към депутатите (!): “Остава ви още една седмица” и по-късно “Следващия път – всички вън”, се помнят много добре.

Да, именно “следващия път”, когато ще има право да състави кабинет, т.е. когато ще има предсрочни избори. И така логично и неусетно стигаме до същината на поведението на Радев – че той е използван като средство или маша в един видим и от слепите сценарий – пълна дестабилизация на държавата, създаване в обществото на усещане за несигурност, катастрофичност, безизходица и оттам – желание за предсрочни избори.

Във вчерашното обръщение на Радев чухме именно такъв трудно прикрит призив.

Как иначе да се тълкуват думите му: “Корупцията и беззаконието траят толкова, колкото трае общественото търпение и безучастност. Но всяка порочна система е исторически обречена.

Вярвам, че заедно ще защитим своите граждански и социални права, ще изведем България на пътя на закона и благоденствието.” Тоест събудете се, не бъдете безучастни и заедно ще променим мрачната картина, която е отчайваща и катастрофична.

Нито президентът, нито текстописците му вече могат, а и не искат да прикрият желанието на Радев да се впусне в политическата игра. Той вече отдавна го прави и превърна президентството в още една институция на опозицията.

А сценарият за тази дестабилизация просто ще ни избоде очите.

1. Организират се протести. Един след друг, понякога и по два на ден. По проблеми, които най-често изключват намесата на държавата в демократична среда и пазарно стопанство.

2. В парламента Корнелия Нинова и БСП отказват да работят, не се регистрират, а когато го правят, скандалите по всеки повод отравят работата на депутатите.

3. Масова политическа реторика на краен популизъм и заиграване със страховете на хората (в един глас с Радев за минималния данък върху старите коли), бедност, цените на хляба, на енергоносителите, безогледна атака и компрометиране на всички институции.

4. Социологически агенции като “Афис” пускат бомбастични изследвания с данни, че БСП вече изпреварва ГЕРБ, ДПС е с двоен резултат пред патриотите, а извънпарламентарните десни дори не ги хваща изследването.

5. А от висотата на президентската институция Радев рисува с най-черни краски състоянието на държавата, на която е държавен глава…

Изброеното дотук трябва да покаже на Радев, че е само част от неутолимото и реваншистко поведение на висшия ешелон в БСП и че е използван като най-обикновена маша от лявата опозиция в опитите й да се върне на власт.

Никой от “Позитано” 20 няма намерение нито да му отстъпва, нито да споделя с него бъдещата власт, ако спечелят изборите. Нито сега, нито в бъдеще. Нито Корнелия, нито нейната вътрешнопартийна опозиция.

Но това поведение отлично устройва задграничните ментори на Радев от североизток – колкото по-слаба и разделена вътрешно България, толкова по-добре.

Ние тепърва ще осъзнаваме колко символика и цинизъм има в това обръщение не кога да е, а тъкмо в навечерието на 10 ноември от един бивш комунист, военен, издигнат от БСП за президент и спечелил изборите по профил, поръчан от Руския институт за стратегически изследвания, ръководен от генерал в пенсия.

Възможно е, разбира се, и Радев да си е повярвал, че вече е някакъв незаобиколим фактор. Тогава единственият съвет към ето е: “Приземяване”.