Стотици почитатели чакаха часове на опашка, за да се срещнат с Димитър Бербатов, който представи автобиографията си „По моя начин“. Футболистът доказа, че е истински трениран и повече от шест часа раздава автографи и обърна внимание на всеки един, който беше дошъл. Ето какво сподели той на премиерата:

„Написването на книгата бе сигурно две години, дори повече, защото идеята се роди много отдавна. Хората, които пишат, знаят, че едно такова начинание е много трудно. Аз дори не очаквах, че ще е чак толкова трудно. Но съм доволен, защото трудните неща, когато накрая се случват както трябва, са по-сладки.

Две футболни автобиографии в една седмица – дано има повече такива моменти. Както аз, така и Стоичков, сме хора, които сме успели.

Това е един вид здравословна конкуренция, защото когато ме прочетете, ще видите, че аз съм човек, който винаги се е конкурирал с абсолютно всички, най-вече със себе си.

А ако има повече като нас със Стоичков, които дават пример как са успели и през какви трудности са минали, това ще е урок за подрастващите. Урок, от който да вземат нещо… не всичко, разбира се, защото всеки има свой начин.

Все пак това е истинска история и невинаги всичко завършва с хепиенд, но човек може да извлече поука от историята. Написал съм всичко както съм го видял, както съм го изживял, както съм го почувствал и мисля, че книгата е много увлекателна. Дали съм прав, ще кажат читателите.

Описал съм всичко – и хубавите, и трудните моменти. Всъщност най-емоционалният мач за мен, беше когато се родиха децата ми. Това е най-емоционалният момент за всеки, който е родител. И това е мачът, който в крайна сметка, си заслужава най-много от всички.

Колкото до футболните изяви, съм включил всичко - и победите, и загубите. Книгата обхваща периода, докато играех активен футбол. Предполагам, че повечето хора вече са ме отписали, което е нормално… Но когато кажа категорично „край“, ще се разбере.

Доста труд хвърлихме за тази книга. Когато се връщаш назад, понякога осъзнаваш, че някои моменти ти се губят. И се чудиш: „Преди двайсет години така ли се случи?“ Паметта понякога изневерява, но с помощта на хората около теб, се връщаш назад. А беше важно да напиша всичко точно и ясно, както е било.

Освен това беше и удоволствие, защото се връщаш към много моменти, припомняш си други, които си оставил по-назад в ума си. Беше невероятно приключение, но… то всъщност още продължава.

Проблемът е, че понякога човек има много планове и иска да се развива в много дейности. Някой път е доста разпилян. Говоря конкретно за себе си, разбира се. И може би някой ден ще се концентрирам в едно единствено нещо, в което знам, че ще бъда много добър и ще мога да помагам и да съм полезен. Имам план, но когато го избистря, ще го обявя официално.

Надявам се да ме очакват още нови приключения, нова глава в моя живот. И може би някой ден ще се събудя и ще кажа: „Време е за нова книга“, но на този етап тази е достатъчна.“