Американският президент заплаши да напусне споразумението за разоръжаване, а Ким - че ще възобнови ядрените си опити

Вашингтон наистина ли не разбира до какво може да доведе това, попита Горбачов

Путин пък се закани да унищожи всеки, който нападне Русия

Изправени ли сме пред нова студена война и нова ядрена надпревара?

На 5 ноември САЩ обвини Русия, че неин изтребител е прихванал опасно близо американски разузнавателен самолет в международното въздушно пространство над водния басейн. Това бе съобщено от пресслужбата на Военноморските сили на САЩ в Европа и Африка.

Вашингтон се притеснява, че това е поставило в риск живота на пилотите и екипажа и нападна Москва, че нейни военни са постъпили безотговорно.

Русия обаче отрича и твърди, че е защитила границите си, тъй като американският самолет се е движил близо до нея. Според пресслужбата на руското Министерство на отбраната

техният боен изтребител съпроводил чуждия,

за да не допусне нарушение.

Това се случва само две седмици след като американският президент Доналд Тръмп обяви, че се изтегля от споразумението за намаляване на ядрените оръжия със среден и малък обсег на действие. Руският му колега Владимир Путин отвърна, че руснаците ще защитават страната си докрай, ще отидат в рая и ще унищожат всеки, който ги нападне.

По същото време на територията на Норвегия НАТО проведе

най-мащабното си военно учение,

размахвайки оръжия срещу въображаем враг на североизток и неговия съюзник. В съседство с Русия бяха докарани 50 000 войници, 250 самолета, 65 кораба и 10 000 танкове и други сухопътни превозни средства.

Действителният партньор на Москва - Беларус, заплаши да разположи на територията си руско ядрено оръжие, ако САЩ установят своя постоянна военна база в Полша.

Извън Европа напрежение има и в Източна Азия. От една страна, Китай напредва сериозно във въоръжаването, което плаши западните страни заради съюза му с Русия.

Китайски войски участваха в една

от най-големите военни тренировки на Москва. Същевременно Пхенян заплаши да прекрати преговорите с Южна Корея и да възобнови ядрените опити, ако САЩ не вдигнат наложените санкции срещу комунистическата държава.

Вашингтон обаче настоява тя да проведе

цялостна и проверима денуклеаризация

Въпреки всички тези действия на големите сили липсата на световна война от 70 г. насам е добър знак.

"Живеем в свят, за който преди време щяхме да кажем, че е направен от магьосник - коментира пред "168 часа" Соломон Паси. - В днешния магичен свят

президентът на

САЩ е лидер на протекционизма,

президентът на Китай е лидер на глобализацията, а мумията на Ленин не е помръднала от своя мавзолей. Но в същото време вече 70 г. нямаме война, а България е председателствала ОССЕ, Съвета за сигурност на ООН, ЕС, а също така й предстои един ден да гласува за връщането на Великобритания в Европейския съюз."

След заплахите и реалните маневри сп. "Форин полиси" написа, че коментарите за нова студена война вече са нещо обичайно.

"Ако тя стане реалност, ще е заради САЩ, чийто президент се стреми към връщане към митичното минало и чийто екип по национална сигурност се нуждае неистово от съвети, защото едностранно може да реши да започне войната - пише списанието.

- Стратегията на САЩ за конфронтация е безсмислена, но и няма да засили позициите на Вашингтон, нито ще спре дългосрочната възходяща траектория на Китай. Новата студена война ще доведе до много повече проблеми, отколкото ще се опита да разреши."

Сякаш като потвърждение на ново недоверие тези дни стана ясно, че обявената за 11 ноември среща между Путин и Тръмп в Париж вероятно няма да се състои. Двамата трябва да присъстват на честването на 100-годишнината от края на Първата световна война. Втората възможност за разговор между президентите на суперсилите е в края на месеца в Аржентина, където има насрочена конференция на държавите от Г-20.

Путин неизменно поставя въпроса за свалянето на санкциите срещу Русия.

Москва не пропуска

да всее подозрение между САЩ и Европа,

като последно външният министър Сергей Лавров заяви в испанския в. "Ел Паис", че ЕС е загубил вече 100 млрд. евро заради наложените мерки.

Но това също е част от новото съревнование между двете най-добре въоръжени страни. Според в. "Ню Йорк таймс" този път надпреварата е различна заради включването на нов играч - Китай, който забогатя в последните години, икономиката му се развива бързо, напредва и в отбраната, а от друга страна, е твърде националистически настроен.

Тръмп поиска санкции

и за оръжията на Пекин

заради използваните от него руски части. През септември стоманата, алуминият и някои други китайски стоки бяха обложени с допълнителни над $200 милиарда мита и данъци.

Тъй като Тръмп не вразуми Пекин, който заедно с Москва организира едно от най-големите военни учения, той обяви, че ще напусне 31-годишното споразумение с Русия за спиране на надпреварата във въоръжаването. Намеквайки, че е готов да влезе в ново състезание едновременно с Москва и Пекин. Логичен детайл от този сюжет е и решението на Департамента по правосъдие за трети път тази година да повдигне

обвинения срещу руснаци за намеса в американските избори

В това отношение точно както Обама, и Тръмп се проваля в опитите си да повлияе на Владимир Путин.

Аргументите на Тръмп за напускане на споразумението са, че то не включва Пекин и това

развързва ръцете

на азиатската страна

да трупа оръжия,

вкл. ядрени. Президентът я обвини, че се опитва да повлияе върху американското обществено мнение чрез инвестиции, търговия и кражба на интелектуална собственост, пише "Ню Йорк таймс".

И Китай, и Русия според администрацията на Белия дом са "ревизионистки сили" и "стратегически противници" на САЩ.

Но демократите се изненадват, че вместо да отвърне с трупане на военна мощ, милиардерът не прави нищо.

Заплахата, че ако трябва, ще се върне към надпреварата във въоръжаването както през 50-те години, води до влошаване на отношенията на Вашингтон с ЕС, от което щастлив е единствено Путин.

Неслучайно бившият шведски министър Карл Билд нарече хода на Тръмп "подарък към Русия, който излага Европа на повишаваща се ядрена заплаха", защото Русия може много бързо да увеличи броя на новите си оръжия. Затова и Михаил Горбачов попита: "Вашингтон наистина ли не разбира до какво може да доведе това?"

От своя страна Путин действа много внимателно, смятат във Вашингтон. Той отрича, че въвеждането на ракетите SSC-8 нарушава договора. И обвинява САЩ, че

много преди избирането на Тръмп са нарушили споразумението първи,

защото разположените в Европа противоракетни системи може да доведат до нови ядрени ракети, което нарушава забраната за оръжия, поразяващи от 500 до 5500 км.

Същевременно НАТО проведе една от най-големите си военни тренировки в последните 65 г. в Северна Европа, като се опитва да отговори на нарастващата военна мощ на Русия в Арктика и Балтийско море, пише британският в. "Телеграф".

Малко преди мащабните тренировки на НАТО Москва предприе масивни учения на източните си граници. Министерството на отбраната съобщи за участие на 300 000 души, което означава най-голямото военно учение в историята на страната.

При това с подкрепата на китайски войници като знак за сближаване между Москва и Пекин.

Норвегия и Русия граничат в Арктика и често американски военни кораби се обучават в териториалните води на Норвегия, откакто Москва анексира Крим и подкрепя сепаратистите в Източна Украйна. В последните години там се проведоха и по-малки учения на НАТО.

Русия от своя страна коментира, че всичко това е насочено срещу нея и ще отговори подобаващо. Преди няколко години обаче тя създаде арктическа бригада с моторни шейни, оборудвана с оръжие, и основа няколко военни бази и радарни системи на северните острови и около брега на Арктика.

Лондон възнамерява да разположи 800 командоси в Норвегия и да направи база в северната част на страната като отговор на засилената активност на Русия.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че ученията показват, че алиансът е готов да защитава съюзниците в на практика нетерористична среда в Европа.