Случайно намерен скелет в римска сграда във Ватикана отново съживи спомена за мистериозното изчезване на младо момиче преди 35 години. Мрачната загадка от времето на студената война е свързвана с множество конспирации, в които някои замесват българските и източногерманските тайни служби.

На 22 юни 1983 г., точно в разгара на процеса за атентата срещу папата, изчезва 15-годишната Емануела, дъщеря на ватиканския служител Ерколе Орланди. 45 дни преди това се загубва без следа и нейната връстничка Мирела Грегори, като двете не са намерени. По-късно отвличането на Емануела беше определено като

"третия атентат срещу папа Йоан Павел II".

Сега според информирани източници, цитирани от в. "Република", освен на човешкия скелет, открит при ремонтните дейности, работниците се натъкнали и на части от други човешки кости в близост до сградата на Апостолическата нунциатура на улица "По" в Рим.

Веднага след откриването на тленните останки Ватиканът се обърна към италиански следователи, които да установят дали костите принадлежат на изчезналата Емануела. В момента се прави ДНК експертиза, която да установи със сигурност на кого е скелетът, открит случайно под пода на седалището на нунциатурата.

През изминалите 35 години семейство Орланди и най-вече братът на Емануела - Пиетро, апелираха няколко пъти до ватиканските власти да се изясни случаят с изчезването. Според италианските медии семейството неотдавна получило дори сигнали за

"гроба на

Емануела Орланди

във вътрешността на ватиканските стени".

И до ден днешен никой не може да каже какво се е случило с Емануела, но по случая през годините се създават различни версии. Едни смятат, че е замесена вездесъщата мафия, други пък са на мнение, че тайни кръгове, свързани с Ватикана, са се опитали да прикрият нелицеприятни факти от живота на висши духовници. По същото време се разразява скандалът с главата на ложата Пи-2 Личо Джели, продължават и стартиралите през 1982 г. скандали около фалита на банката на Ватикана - “Амброзиано”. Навремето някои свързват изчезването на момичето и с атентата срещу папата, българските и източногерманските служби. Но откъде идват тези съмнения и какви са известните факти?

На фаталната дата към 19,20 ч. вечерта след урок по флейта в музикалното училище 15-годишната Емануела Орланди се сбогува с приятелката си Рафаела на автобусната спирка на Corso Rinascimento. Емануела е един от 404-мата граждани на Ватикана, в която живеят само 73 цивилни лица. Тя е четвъртото от петте деца на Ерколе Орланди, служител в администрацията на папската държава. Тя наскоро е завършила втори клас на лицея и винаги

се прибира вкъщи преди 23,30 ч.,

когато швейцарската гвардия затваря вратите на Ватикана.

В този ден преди урока й по флейта към Емануела се приближава непознат мъж, който й предлага да работи като дистрибутор на известна козметична компания. Въпреки че предлаганият доход е много добър Емануела не се съгласява веднага, а първо се обажда да се консултира с близките си. Родителите й казват да не се доверява, но вечерта тя така и не се прибира вкъщи, а всички усилия на полицията да помогне се оказват напразни.

Броени дни след 22 юни 1983 г. става ясно, че Емануела е била отвлечена, а похитителите искат намеса на папата за освобождаването на Али Агджа.

Точно в този момент процесът срещу турския терорист, който две години преди това, на 13 май 1981 г., стреля по папата, е в решителна фаза. От своя страна на 23 юни Йоан Павел II се връща от втората си визита като глава на църквата в Полша. Заради триумфалното му посрещане тя често е определяна и като ключова за свалянето на комунистическия режим в родината му, а оттам и за началото на разпадането на Източния блок. В Полша пред събралите се множества от вярващи водачът на католическата църква излиза с едни от най-силните си послания, в които се застъпва за "свободното право на сдружаване на хората" и че "дори

тиранинът рано или късно трябва да признае истината,

че човекът не може да бъде оставен без изход".

На 25 юни в дома на Емануела се обажда някой си "Пиер-Луиджи" и дава подробности за изчезването на момичето. Според него тя просто била избягала от дома си, защото "животът й бил тъп и монотонен", но щяла да се върне. На 26 юни в дома на Орланди идват агенти на спецслужбите. Телефонът е поставен на подслушване, а в Рим се появяват снимките на издирваната Емануела. Два дни по-късно има ново обаждане, този път от "Марио", представящ се като собственик на бар. Той твърди, че в заведението му често идва момиче, което е избягало от дома си, "уморено от рутинния живот със семейството си", но то "планирало да се върне в края на лятото за сватбата на сестра си". Два дни по-късно, на 28 юни, Агджа се обажда на съдията Иларио Мартела, водещ следствието за атентата срещу папата, и иска да промени предишните си показания. Изненадващо той се отказва от версията за връзката на българската ДС с покушението, която до този момент е поддържал. А както е известно, вследствие на неговите първоначални показания за "българската следа" още на 25 ноември 1982 г. е арестуван и българският гражданин Сергей Антонов. Затова някои смятат, че изчезването на Емануела е било сигнал, че покровителите на терориста не са го изоставили и това е причина за промяната в поведението му.

На 5 юли в пресбюрото на Ватикана се обажда човек с американски акцент, който поставя условие за освобождаването на Емануела: “Папата Войтила трябва да се намеси, за да освободи Али Агджа до 20 юли.” Един час след това “американецът” се обажда и в дома на Орланди и като доказателство, че наистина е от похитителите, пуска седем пъти един и същ запис: “Тази година трябва да съм в трети клас на лицея, държавното училище на името на Виктор Емануил III.” Гласът е на Емануела, но не е сигурно дали записът е правен преди или след нейното отвличане.

На 8 юли в дома на съученичка на Емануела се обажда италианец с южняшки акцент и отново иска освобождаването на Агджа.

"Взехме Емануела Орланди само защото е гражданин на Ватикана". Служители на Ватикана и следователи на Италианската република са склонни да дискредитират истината за изчезването, с което намаляват времето за преговори." "Не сме революционна или терористична организация, никога не сме били такива. Ние сме хора, които се интересуват само от

освобождаването

на Агджа",

казва още похитителят.

В допълнение поставя условие и да му се осигури пряка телефонна линия с ватиканския държавен секретар кардинал Казароли. Гласът потвърждава края на срока - до 20 юли. На 17 юли предполагаемите похитители подхвърлят магнетофонен запис с ужасна заплаха: "Ако преговорите за освобождаването на Агджа се провалят, ще убием момичето." От лентата се чуват и женски писъци: "О, Боже, кръв! Боли! Ранена съм, много съм зле...". Впоследствие чичото на отвлечената казва, че това е нейният глас, а

записът е изслушан

и от Йоан Павел II

На 19 юли, един ден след осигуряването на пряката линия с Казароли, в редакцията на вестник Paese Sera се обажда отново "американеца" и настоява за публикуване на комюникето от лентата във вестниците Messagero, Tempo, Paese Sera, което на следващия ден наистина се случва. Има обаждане и до агенция АНСА с напомняне за крайния срок: "Ако Агджа бъде освободен, трябва да му се осигури възможност, ако желае, да стигне до град Бранденбург в ГДР."

След това с ултиматум, изпратен до монасите от черквата "Света Франческа" в Рим, похитителите заплашват, че ще изпратят момичето на родителите й на парчета. На 21 юли две идентични писма пристигат в офисите на агенция АНСА и вестник Messaggero. Те са написани на немски, идват от Франкфурт и носят пощенско клеймо от 17 юли. "Отново предупреждаваме италианските и ватиканските власти. Освободете Али Агджа, Сердар Челеби и другите наши приятели веднага! В противен случай ще има още наказателни акции, като тази с Емануела Орланди!"

В случая може да се предполага връзка с терористите, тъй като Челеби е президент на федерацията на турските емигранти във Франкфурт, в която крайнодясната организация "Сивите вълци" има солидно влияние.

На 27 юли по време на аудиенция папата приканва вярващите да се молят с "Аве Мария" за изчезналото момиче.

"В този ден Светият отец ни прие, преди да се качи на хеликоптера за Кастел Гандолфо. Войтила ни прегърна, започна да плаче и ни каза, че дъщеря ни е била отвлечена от международна терористична организация. Но противно на това, което често се пише от новинарите, той не спомена нищо за КГБ", спомня си по-късно в интервю бащата на Емануела. Обажданията на предполагаемите терористи не прекъсват и през август. Този път те се представят за членове на никому неизвестната организация "Френте Тюркеш" и заплашват, че ако Агджа не бъде освободен дотогава,

Емануела ще бъде екзекутирана

на 30 октомври.

За достоверност на лош италиански те дават и някои подробности за отвлечената: открили й алергия към мляко през 1974 г., приятелите й са трима млади хора с черна коса, на 13-годишна възраст преживяла нервна криза, била е на църква на 22 април и има шест бенки на гърба си.

Мария, майката на Емануела, коментира тези данни след това: "Никога не е обичала мляко, но не знам да е имала алергия, наистина има четирима или петима приятели тук във Ватикана и те са с черна коса. Като дете никога не е била нервна, а що се отнася до бенките - не съм ги броила, но имаше много. Често ходеше на църква, но на 22 април не е била, тъй като се пада в петък, а на този ден тя никога не я посещаваше."

По-късно обаче става ясно, че момичето по изключение наистина е било на 22 април, тъй като е участвала в църковния хор по повод годишнината от смъртта на кардинал Феличи, патрон на черквата "Свети Аполинер".

Във второто си комюнике от загадъчната групировка изискват от папата в неделната си меса да каже определени думи: "Подобно на Емануела Орланди и

Али Агджа е човешко същество

и трябва да бъде третиран като такова."

На 28 август Йоан Павел ІІ се моли за Емануела Орланди и Мирела Грегори и добавя: "Както винаги се молих за човека, който ме нападна". Така той не произнася дословно думите, които искат терористите, но все пак споменава Агджа.

На 1 септември анонимно съобщение е получено в нюзрума на АНСА в Милано. То явно е писано от турскоговорящ и информира, че похитителите на Емануела са от турската културна организация в гр. Олтен, Швейцария, и самото отвличане е планирано от техния председател. Според това съобщение атентатът срещу папата също е тяхно дело. В тази връзка се цитират имената на Агджа, Челеби, Бахчи и др., като се казва още, че Емануела също е закарана в Швейцария.

Същия ден, този път в офиса на агенцията в Рим, обаче е получено и писмо с много по-зловещо съдържание: "Операция "Агджа" приключи с всички последствия."

Най-загадъчен е финалът на писмото, което завършва с думите: "Казаха ми да ви предам, че в района на базиликата "Света Франческа Романа" понтификът празнува пътя към кръста". Заради него веднага е претърсена цялата околност на черквата, но очакваната злокобна находка така и не е намерена.

Следват нови "следи", които се оказват или фалшиви или безрезултатни. Получават се още десетки писма, написани уж от терористите, но този път от Бостън и Финикс в САЩ. Според излязъл по-късно доклад последните съобщения навеждат на мисълта, че "почти със сигурност те са дело на единен ум." Докладът очертава портрет на лидера на отвличането: "Чужденци, много вероятно от англо-саксонска страна с високо интелектуално и културно равнище, които знаят латински и оттам са научили и италиански език. Докладът счита за "много правдоподобна" хипотезата, че ръководството на отвличането на Емануела е "вътре в църковната йерархия и ред", тоест във Ватикана.

Въпреки явно недостатъчната и противоречива информация, след това неизбежно идват и различните интерпретации на случилото се. Съдията Фернандо Ипосимата, който е поддръжник на тезата за "българския заговор", твърди, че отвличането е свързано с покушението срещу папата: "Опитът за убийство на папата е вдъхновен от КГБ, подготвен от българските тайни служби и извършен със съдействието на терористите от крайнодясната турска организация "Сивите вълци". На първия етап Агджа не само демонстрира готовност за сътрудничество с италианските следователи, но и разкри ролята на българите. По-късно Емануела Орланди изчезна и Агджа

показа признаци

на лудост

- започна да говори за третата тайна от Фатима, защото бе уловил кодираното послание, провокирано от неговите разкрития".

Съдия Иларио Мартела, който получава редица заплахи, насочени към сина му и снаха му, докато разследва атентата срещу папата, също заявява в интервю, че има връзка между двете събития. "След изчезването на Емануела има събитие толкова сериозно, че може би само съдът на историята ще бъде подходящ да го съди. - казва той в едно интервю и гледайки право към своя събеседник, добавя: "Ако ви разкажа нещата, които открих, направо ще ви настръхне кожата. Съществуват детайли в съдебните актове, които засега трябва да останат строго архивирани, защото са такива, че ще ви накарат да се замислите". В същото интервю магистратът намеква и за "загадъчна пътека, която води много високо".

Вероятно именно заради тези оценки, дадени от представители на италианското правосъдие, все още свързват случая с отвлечената Емануела с тайни операции на бившите комунистически служби. В тази връзка всички се надяват костите, открити от италианската полиция, да хвърлят повече светлина върху трагичните събития отпреди 35 години.

Какво се случва с другото изчезнало момиче - Мирела Грегори, четете в печатното издание