От обвинения в плагиатство не са застраховани дори и строгите военни маршове. Така мелодия, силно наподобяваща на стария български химн „Шуми Марица, е изключително популярна в цяла Южна Германия в средата на ХIХ век.

На немски език заглавието Wenn die Soldaten durch die Stadt marschieren („Когато войниците маршируват през града“) навява доста съмнителни асоциации. Още повече, че по времето на Третия райх тя също се изпълнява често при официални церемонии и паради на войската. Както в повечето немски песни от онези времена, тематиката е основно за жени и пиене на бира. Според мнозина обаче приликата в музиката на двете маршови песни е по-скоро случайна и става дума за

съвпадение

само в два такта,

което не е завършена мелодия.

Любопитното е, че подобен спор, и то съвсем официално, е имало у нас и за сегашния ни химн "Мила Родино". Основа на музиката и текста е песента “Горда Стара планина”, написана от Цветан Радославов през 1885 г. Той я композира по пътя към бойното поле, когато отива като доброволец по време на Сръбско-българската война.

Но когато през 1964 г. е свикана комисия, за да приеме "Мила Родино" за химн, на решението се противопоставя композиторът акад. Петко Стайнов, който твърди, че мелодията е еврейска, като това не дава основание тя да бъде химн на българите.

Впоследствие Петко Стайнов е освободен от комисията и "Мила Родино" наистина става национален химн. Но споровете, че мелодията е копирана от другаде, вървят и до днес.

Акад. Добри Христов също споменава, че мелодията е

заимствана от

еврейската музика,

като уточнява, че в българската песенна памет има стотици мелодии, които са заимствани от други народи и са станали неразделна част от българското музикално наследство. Добри Христов е и автор на първоначалния аранжимент на песента за еднороден хор.