На заседание на Светия синод в Истанбул под председателството на Вселенския патриарх Вартоломей на 11 октомври вечерта бе взето окончателно решението да се потвърди вече приетото решение за започване на процедура по предоставяне на автокефалия на украинската църква. Това се казва в официално съобщение на Константинопол.

Едновременно с това е взето решението да бъде лишено от юридическа сила решението от 1686 г. за правото на Московския патриарх да назначава Киевския митрополит.

Решението вече доведе до безпрецедентна ситуация. Св. синод на Руската православна църква прекъсна общението си с Вселенската патриаршия, смятана за водач на православния свят – схизма и историческо събитие, невиждано от почти 1000 г., когато през 1054 г. католическата и православната църква се разделят.

Парадоксално, но на практика се създава предпоставка за четвърто разклонение на християнството освен католицизъм, православие и протестантство, вероятно вече може да имаме и нов клон - примерно "московизъм", смятат някои анализатори.

“Украинска православна църква - Киевска патриаршия” е организация, възникнала през 1992 г. след отделянето на Украйна от бившия СССР. Досега върховенство над нея имаха Руската православна църква и Московската патриаршия. Това върховенство датира още от 1686 г. и с решението на Вселенската патриаршия на практика се заявява, че този акт вече не е валиден и УПЦ има право на самостоятелно съществуване с всички признати канонични права.

Съвсем логично новината имаше голям отзвук в Украйна. Президентът Петро Порошенко нарече предстоящото предоставяне на украинската църква на томос и автокефалия въпрос на независимост на държавата и нейната национална безопасност. Той каза още, че решението на Светия Синод в Истанбул е

“падение на

Третия Рим

като древна концептуална заявка на Москва за световно господство.”

В социалните мрежи или пред киевския катедрален храм с възгласи "Слава на Украйна!", "Слава на Исус!" украинците празнуваха бурно решението на Вселенската патриаршия да признае независима от Москва Православна църква в Украйна, предадоха световните агенции.

А възстановеният във функциите си православен патриарх Филарет пред аплодиращото го мнозинство каза: "Москва е тази, която търси конфонтация. Ние, украинците, не желаем това".

Въпреки че Московската патриаршия определи решението като "катастрофа" и "схизма", 89-годишният Филарет обяви и предстоящ събор, който има за цел

да обедини трите православни църкви, съществуващи в момента на територията на бившата съветска република.

Според специалисти по църковните дела обаче въпросът с отделянето на самостоятелна украинска църква е по-сложен, отколкото изглежда на пръв поглед.

"Замисълът на Вселенската патриаршия, така както аз го разчитам, както и решението й отпреди няколко дни, е, че по-скоро се дава възможност за консенсус вътре в самата Украйна - коментира казуса пред "168 часа" доц. д-р Дилян Николчев. - Там се споменават двете неканонични църкви в смисъл, че те получават вече някакъв непълен каноничен статут, като се признава каноничността на техните предстоятели, следователно и на клира. На този етап все още нямаме автокефална православна църква, по-скоро можем да говорим за възстановяване на Киевска митрополия към Вселенската патриаршия и възстановяване на каноничния статут на предстоятелите – тоест признаването им за архиереи.

Това е като първа стъпка към градеж на църквата. Поставя се фундаментът, а ако някой сгреши да сложи некачествени материали, разбира се, тя ще рухне. Тоест дава се възможност те да проведат обединителен събор, а Руската православна църква на територията на Украйна, наричана досега Украинска православна църква – Московска патриаршия, също би могла да участва в този обединителен проект, така че да се конституира, казано в най-широкия смисъл на думата и

в Украйна да има една църква,

на която вече да бъде даден статут на автокефалия."

И все пак рано ли е да се радват вярващите украинци на църковна независимост?

"Каноничната традиция е статутът на автономия, която е крачка преди автокефалията, да се предоставя не на народи и на нации, не на украинците – местни или с руски произход, а за учредяване на поместна православна църква в рамките на едни държавни граници - обяснява богословът. - В Украйна може има руснаци, има българи православни и т. н. Затова светите отци не са били толкова глупави, когато са създавали правилата и са си давали много ясно сметка вероятно, че съществуването на една църква извън териториите на държавата, както е в Русия примерно,

би създало предпоставки за конфликти,

какъвто е случаят с Украйна. Така че тук не става дума за руснаци или украинци, а по-скоро за правото на администриране в рамките на някакви държавни граници на една църковна общност, която да може сама да се управлява."

Според преподавателя по църковно право механизмът за даване на автокефалност в православния свят не е унифициран. Но все още не може да се говори за разкол, тъй като за да има наистина такъв трябва позицията на Руската православна църква да се подкрепи от мнозинството поместни православни църкви.

В тази връзка той дава пример с прецедент от 1970 г., когато Руската православна църква издава томос за автокефалия на Американската православна църква – Ortodox church in America.

"През съветския, тоталитарния период този томос е издаден изключително по политически причини. Руската православна църква го прави без съгласието на останалите поместни православни църкви. Разбира се, сателитите тогава, като Българската православна църква, пак по политически причини също я признават. Но до ден днешен нито Вселенската патриаршия, нито останалите гръцкоговорещи поместни православни църкви не признават Американската православна църква и въпреки това нито Константинопол, нито други поместни църкви са казали: "Ние скъсваме всякакви отношения. Това е абсурдно."

По негово мнение острата реакция на Москва също е напълно обяснима.

"Този, който най-много ще загуби има основание да се противопоставя - смята Николчев. Руската православна църква в Украйна, както вече я наричат, е с най-много имоти Тези имоти нотариално ги притежава Москва – не директно, но посредством. Досега и приходите са отивали там и губещата страна би била Русия. Но това, което на мен ми харесва като отговорна постъпка, е позицията на почти всички украински политици да не се пристъпва към превземането на храмове, манастири и пр., а да се даде правото на самоопределение, което е много важно."