Тънка ивица лилава светлина облива небето над Северна Канада на 25 юли 2016 г. и осветява стотици километри над Земята. Наблюдаващите кръщават бляскавия и мистериозен феномен "Стийв" и все още не знаят от какво е предизвикан.

Първоначално учените смятат, че той е част от Северното сияние, характерно за полярните райони. Но ново изследване, публикувано на 20 август т.г. в сп. "Геофизикал рисърч летърс", предполага, че става дума за различно явление, предизвикано от други процеси.

Северното сияние се наблюдава по-често, а Стийв - само няколко пъти в годината.

Според изследователите от университета в Калгари, Канада, и Калифорнийския университет в Лос Анджелис Стийв не съдържа следи от заредени от слънчевия вятър частици, които при взаимодействие с магнитосферата на Земята образуват светлината на Северното сияние. Новото явление има друг произход и засега е необяснимо и мистериозно. Учените го наричат "небесна светлина", пише сп. "Спейс".

"Основното ни заключение е, че Стийв не е Северното сияние - заяви шефката на екипа изследователи Бий Галардо-Лакурт, физик от университета в Калгари, Канада. - Засега знаем много малко за него. И че е нещо много красиво."

За фотографите и любителите на звездното небе в северните страни Стийв е познат от десетилетия. Но мистериозните ивици светлина стават обект на научни проучвания за първи път тази година. Специалистите решават да запазят името Стийв и в официалните регистри.

Той се вижда като тясна ивица от лилаво-бяла светлина, докато отблясъците на Северното сияние варират между зелено, синьо и червеникаво и са много по-широки. Стийв обаче се разпростира далече в небето - на повече от 1000 км.

През 2016 г. Европейската космическа агенция изпраща сателит, който минава през Стийв. Апаратурата потвърждава, че горещ газ преминава през снопа лъчи с висока скорост. На около 300 км над Земята температурата на въздуха в Стийв била с над 3000 градуса по Целзий по-висока, отколкото извън съседните на феномена пространства. Частиците с нагорещен газ се простирали на 25 километра.

Учените от университета в Калгари ще продължат изследванията си за произхода на мистериозния небесен лъч. Екипът наблюдава изображенията, заснети от специалните апарати, които следят Северното сияние и могат да регистрират кога заредени частици попадат в земната атмосфера.

Оказва се, че те изобщо не са отчели падащи към земната магнитосфера заредени частици. Това според учените води до извода, че каквото и да е предизвикало Стийв, то не следва същите правила, с които слънчевите частици създават Северното сияние.

"Според нашите данни Стийв е по-скоро свързан с йоносферни процеси между 80 и 100 км над земната повърхност - директно под магнитното поле на планетата", твърдят изследователите.

Очаква се нови проучвания да разкрият напълно причините за мистерията Стийв. Предстои да се разбере дали самото явление предизвиква светлината, или тя се генерира някъде в земната атмосфера, пише сп. "Астрономи".