Откакто преди 4 години излезе първата ми книга, се боря срещу тъпото, но доста настойчиво налагано клише, че младите у нас не четат.

Непрестанно се вадят статистики, тюхкат се хора по телевизионни студиа, охкат побелели класици и накрая виновни са децата, че видиш ли, не са като едно време, когато нямало смартфони и интернети и всичко било по-добре.

Да ви кажа аз как виждам нещата и то от позицията на опита ми, подплатен с личните ми преживявания, а не с изследвания на незнамси коя агенция. обиколил съм десетки градове, в стотици училища съм гостувал и навсякъде срещам будни и смислени деца, които просто имат нуждата да предизвикаш интереса им, да им запалиш искричката, да подбудиш въображението им, да говориш на техния език, да ги освободиш от тежестта на заучените анализи, да ги оставиш да мислят сами, да им покажеш, че има книги и извън задължителната програма и че писателят не е задължително починалият човек от портрета в коридора.

Въпрос на лична отговорност от страна на всеки един като нас, който има отношение към книгите, е да действа, а не да търси оправдания в системата, държавата или в децата. начини бол, изводът е един. или си част от решението, или си част от проблема.

От фейсбук