"Определянето на нобеловите лауреати е като избирането на нов папа." По този начин един от известните критици на най-престижните световни награди се изказа за тазгодишните номинации, като по този начин постави акцент върху пълната непрозрачност на вземането на решенията от Нобеловия комитет.

Други предлагат за постиженията в науката

да се прилагат същите правила

като при връчването на Нобеловата награда за мир, според които от нея могат да се възползват цели колективи или организации.

За девалвацията на имиджа на наградите заслуга имат и многобройните гафове, допуснати през годините.

Авторът на сравнението с избора на папа, астрофизикът Брайън Кийтинг от Калифорнийския университет в Сан Диего, заявява още, че Нобеловата награда в научните дисциплини възнаграждава "една архаична версия на науката".

Според него процедурата за избиране на лауреатите е прекалено тайнствена и хората не знаят до последно нито кой е номиниран, нито как е избран победителят.

Негативни мнения е имало и преди, но истината е, че с годините все повече известни учени изразяват недоверие към процедурата, по която се раздават отличията на учените.

За да обоснове мнението си, че научните награди са отживелица, британският астроном лорд Мартин Рийс обръща внимание на друг техен недостатък. По негово мнение те се присъждат само в три дисциплини и по този начин

незаслужено се пренебрегват области като математиката, информатиката, роботиката, изкуствения интелект и науките, свързани с околната среда.

"Митът за изолираният гений дава възможност на някои учени, чийто опит в крайна сметка е ограничен, да експлоатират статута на Нобеловите награди и тяхното мнение не би трябвало да има тежест по общи теми."

В тази връзка той дава пример с норвежеца Ивар Йевер, спечелил наградата за физика през 1973 г., който в наши дни отрича глобалното затопляне, а колегата му Уилям Шокли, номиниран през 1956 г., бил използвал статута си

за да разпространява

расистки теории

Учени критикуват и фактът, че наградата се присъжда на прекалено малък брой специалисти, тъй като по действащите в момента правила тя не може да се връчва на повече от трима души за едно и също откритие. В същото време в съвременната наука обикновено зад едно откритие стоят много повече хора.

Така например през 2013 г. Нобеловата награда за физика беше присъдена на само на Питър Хигс и Франсоа Енглер за откритието на частицата Хигс бозон, но в действителност заслугата е на екип от шестима души, участвали в изследването.

Още по-голямо разминаване имаше миналата година, когато Нобеловата награда за физика беше присъдена за първото наблюдение на гравитационните вълни - откритие, представено в статия, подписана от над 1000 учени, от които само трима бяха номинирани.