Климатът се подчинява на теорията на хаоса

В последните половин милиард години температурата не е била по-висока с повече от 10° и по-ниска с повече от 8° от среднопланетарната днес

Разминахме се със сланите. Затова прибрахме 11 млн. тона зърно и всички късни зеленчуци, но сушата поставя под въпрос бъдещата реколта

- Проф. Рачев, сбъднаха ли се прогнозите на метеоролозите и климатолозите за есента?

- Световните метеоцентрове направиха толкова точна прогноза за българската есен, че чак се плаша. Още през август се казваше, че ще е топла, с по-малко валежи. До ден днешен това определение се осъществява абсолютно точно.

- Защо се плашите?

- Защото явлението климат е многофакторно и се подчинява на тоталния хаос. Казал го е гениалният математик и климатолог Едуард Лоренц. Той доразвил теорията на хаоса с предположението, че махът на пеперудата на Филипините, да речем, може да предизвика тропичен циклон във Флорида.

Когато изследвал траекторията на тропичните циклони в Мексиканския залив, пуснал уравненията в машината. На следващия ден

по щастлива случайност

закъснял за работа.

Асистентите му решили да стартират отново системата, за да видят променените показатели. Вместо променливите да бъдат с точност до втория десетичен знак, ги пуснали с 4 знака след десетичната запетая.

По отношение на температурите това е равносилно на безумие. Половин градус е инструментална грешка, а четвърти знак след запетаята е чиста математика. Но Лоренц видял феноменалните данни, че много малки изменения в първоначалните резултати са довели до грандиозни последствия в крайните резултати.

Тогава се сетил за теорията на хаоса, дефинирана от Поанкаре – в една нелинейна система малките промени в първоначалните показатели може да доведат до големи последствия по-късно.

- Как се правят прогнозите за времето?

- Климатът и времето не може да се предвидят за много голям период, защото системата е страшно хаотична и едновременно с това подредена.

Например знаете ли, че в последните половин милиард години средната глобална температура на Земята не е била по-висока с повече от 10 градуса и по-ниска с повече от 8 градуса спрямо сегашната? През всичкото това време е имало различни явления, но никога не са прекрачвани тези рамки.

- А по-конкретно може ли да се каже какво ще е времето през зимата?

- Конкретиката означава да ви излъжа

за това какво ще е времето през декември, януари и февруари. Американската агенция НОАА и до този момент твърди, че в България октомври ще е студен. За Балканите се предсказваха под нормалните температури. Другите метеоцентрове имат различно изчисление. Колумбийският университет дава нормална зима. А Европейският център за средносрочни прогнози пък говори за по-топъл сезон.

- На какво се дължи това разминаване в прогнозите?

- То зависи от системата от уравнения, които се залагат, от модела, който изчислява процесите напред. Говорим за променливите, които се залагат в машината, за да пресмята. Трябва да си гениален математик и метеоролог, за да комбинираш двете неща и да получиш реалистични данни.

Колкото по-конкретен е въпросът,

толкова повече мънкат всички

и се изказват с обли глаголи и определения. Ако ме питате дали на Коледа ще вали, каквото и да кажа, ще ви излъжа. Никой не може да каже какво ще е времето тогава в София или Бургас. Дори да вземем данните от последните 40-50 г. и да направим средноаритметично, пак може да не познаем. Конкретиката идва с приближаване на дните, за които питате.

- Може ли да се каже за ноември поне?

- Можем да кажем, че ще бъде с нормална температура и дори малко по-висока с половин до 1 градус над нормата. В зависимост от надморската височина това е между 4 и 8 градуса. По морето винаги е малко повече.

- А валежите? Може ли да се каже кога ще е първият сняг?

- За температурата даже е по-лесно, валежите са още по-неопределени. Няма как да се каже кога ще падне първият сняг. Нормалното е през ноември да падне първо мокър сняг в равнинните части на страната. В планината, над 1500 метра, ще падне още в края на октомври.

Едва ли помните какво е било времето на 7 и 8 октомври м.г.

Тогава мина средиземноморски циклон, който доведе до това, че на места паднаха двойно повече от месечната норма валежи - до 100 л на кв. метър. Затова може целият октомври сега да е топъл, слънчев и сух и за два дни да падне дъжд не само колкото месечната норма, но и да я превиши два пъти.

Ако преди седмица ни беше затиснал този циклон, който беше над Гърция, щяхме бързо да сме минали месечната норма. Аз съм роден на 11 октомври и винаги съм свързвал рождения си ден с климата. Имало е години, в които е валял сняг на този ден, но мокър и без да прави снежна покривка. Това се случва обикновено при арктично нахлуване на студен въздух.

Така че прогнозите са условни, но мога със 100-процентова сигурност да ви гарантирам, че на 31 юли 2040 г. в Лас Вегас няма да вали. Защото там е пустиня и средногодишно има само 1 ден с валеж. Така че има само 2% вероятност на 31 юли 2040 г. да вали в Лас Вегас. Но за България не може да се каже.

Но със сигурност климатът навсякъде на Земята се затопля. Това води до хубави последствия.

Ето, тази година

се разминахме

със сланите.

Вече сме почти средата на октомври. Сланата попарва чушките и трудът на хората отива по дяволите. А сега са прибрани всички късни зеленчуци. Гроздето е с феноменални качества, с висока захарност.

Към днешна дата няма индикации за неблагоприятни метеоявления.

- Какви последици ще има сухата и топла есен за реколтата?

- Дъждовете от средиземноморския циклон овлажниха източната част на страната. В Западна България вече почти три месеца не е валяло. Не са паднали дори дъждовете с т.нар. стопанско значение Ц 5 л на кв. метър. Докъм 20-25 октомври дават липса на валеж. Това не се случва за първи път, но е доста опасно, особено за бъдещата реколта догодина - току-що засадените зеленчуци и зърно.

Ето го материалния изказ - нисък дебит на кладенците, по-нисък отток в язовирите, което е свързано с водоснабдяването. През лятото у нас има 1 милион души, които са на временен или постоянен режим на водата. Така че сушата влияе пряко върху нашия бит. Продължава да е топло. Септември беше с над нормалните средни месечни температури - тоест между 1,5-2 градуса отгоре.

Октомври дотук е много топъл - 2-3 градуса над нормата. Типична златна есен. Това е благоприятно за миналата реколта - всичко, което е родила земята, е с високо качество. Прибрахме 5,6 млн. тона зърно, около 2,5 млн. тона слънчоглед. Високите добиви са заради валежите през юни и юли, които напомпаха слънчогледа и царевицата. Тя е в рамките на 2,5-3 млн. тона.

Така заедно със соята и всички останали зърнени култури България има около 11 млн. тона. Това е феноменален резултат, който постигаме за шеста поредна година. Може би ще изнесем между 7 и 9 млн. тона зърно, което ни е излишно.

Страната ни е основен играч на международния пазар на слънчоглед.

Произвеждаме 5% от световната реколта. Представете си - малка България, която притежава една хилядна от обработваемата земя, е международен лидер по този показател!