Светослав винаги пътувал с четиримата загинали, но във фаталния ден бил втора смяна и бил освободен

Димитър Кушев можело да остане жив, но не послушал треньора си и играл контузен

След загуба на мъж и едно дете майка остана и без сина си

На 13 септември вечерта 4-ма играчи от футболния отбор на Павликени се прибират почерпени след победен мач за аматьорската лига. Шофьорът на БМВ-то пренебрегва знака "Стоп" и не спира. За нещастие точно в този момент тир пресича пътя им и буквално смазва мощното возило. Димитър Кушев, Ивелин Ивов, Генчо Стефанов и Георги Вълчев загиват на място.

Жертвите обаче щяха да са 5, тъй като в тази кола обикновено пътувал и още един мъж от отбора. Във фаталния ден той не успял да присъства на мача и всъщност се оказва, че е имал голям късмет.

"Трябваше да съм с тях в колата, защото пътуваме винаги заедно - споделя пред "168 часа" Светослав Александров. - Оказа се, че точно тогава съм втора смяна на работа и нямаше как да отида. Мачът не беше толкова важен и треньорът ме освободи. Господ ме е спасил. Децата ми са късметлии, защото иначе

щяха да останат сирачета

Това е съдба. Всеки иска да промени случилото се, но няма как да стане."

Момчетата печелят мача с 3:1, като отнемат купата на аматьорската футболна лига от "Земеделец 33" от свищовското село Козлец.

"Разделихме се, когато свърши мачът - споделя пред "168 часа" треньорът на отбора Димитър Тодоров. - В 19,15 ч с още 3 момчета с моята кола си тръгнахме за Севлиево. Други 2 автомобила тръгнаха за Велико Търново.

Те обаче бяха останали в селото, защото имат приятели и решили да отпразнуват победата. След като са пийнали, помолили Ивелин да ги прибере."

19-годишният Ивелин Ивов бил най-младият от отбора и едно от попаденията на мача било негово.

В приповдигнато настроение той пропуска знака "Стоп" на разклона на свищовското село Горна Студена и излиза на главния път Плевен - Русе. Последвал зверски сблъсък с тир.

От удара колата изхвърчала на 50 м

Тя била смачкана до неузнаваемост и затова се наложило пожарникарите да режат ламарините, за да извадят жертвите.

Според местните това място е известно като кръстовището на смъртта, защото там често ставали катастрофи.

"Още не мога да осъзная какво точно се случи и как за малко и аз щях да съм един от загиналите - разказва съотборникът Светослав Александров. - Жалко е, но не можем да върнем времето назад. С Димитър Кушев, Генчо Стефанов и Георги Вълчев сме израснали от деца и бяхме постоянно заедно. С шофьора Ивелин не бяхме толкова близки, защото той беше отскоро в отбора."

По думите му винаги преди тренировка със загиналите се събирали на кафе, а след нея се черпели по нещо.

"Те бяха доста забавни - споделя Александров. - В съблекалнята постоянно се шегувахме. Но душата на компанията беше Генчо Стефанов. Той успяваше винаги да намери начин да разчупи обстановката. Ако ние бяхме умърлушени, той приповдигаше настроението ни."

Сега обаче травмата е голяма и едва ли скоро някой ще успее да вдигне отбора на крака.

Футболистите разчитат на треньора си, но след лошата новина

той не спал 3 нощи

"Не знам колко време ще ни е необходимо, за да го превъзмогнем - разказва Димитър Тодоров. Ще се опитам да съвзема отбора, но не знам как, защото и аз съм доста зле. От година и 3 месеца работя с тези момчета. За 20 години, откакто съм треньор, а и преди като футболист, никога не съм имал такъв случай. Не знам как ще се справя нататък."

Всъщност аматьорският отбор губи едни от най-добрите си футболисти.

37-годишният Димитър Кушев бил централен нападател и капитан на отбора, а преди това бил голмайстор на "Етър". От последната година бил и помощник-треньор.

"Той не трябваше да присъства на този мач, зашото имаше контузия - споделя треньорът. - Но не ме послуша и дойде, за да е заедно с момчетата. Жалкото е, че остави 2 момичета сирачета."

Освен като футболист Димитър Кушев е известен и като добър преподавател по физическо възпитание и спорт в местното училище ОУ "Св. св. Климент Охридски".

"Той беше истински приятел, вдъхновител и страхотен педагог - споделя пред "168 часа" Христина Фидосиева, колежка на Кушев в училището. - Митко беше пример за колектива ни. Дойде през 2014 г., за да поеме училищните отбори, защото нямаше кой да ги ръководи. Още тогава учениците много го харесваха и му имаха респект. За тях той е легендарен футболист."

Освен че преподавал на всички ученици и бил треньор на 3 отбора, Димитър Кушев се занимавал индивидуално с деца със специални потребности.

"Още в началото на работата си с тези малчугани Митко каза нещо, което помня и до днес - разказва Фидосиева. - Сподели ми, че най-важното нещо не е само да учи децата да играят футбол, а че трябва да ги социализира. Беше пример за това как да се държим с хората в неравностойно положение."

Когато децата разбрали за смъртта на учителя си, го приели доста тежко.

"Ние трябваше да потвърждаваме, че той е един от загиналите в катастрофата, и

първоначалните реакции бяха страшни

- разказва учителката. - Когато децата минат покрай коридора на физкултурния салон, започват да плачат."

По думите й Кушев винаги бил усмихнат и носел шоколад на възпитаниците си.

"Имаше случаи, в които малко закъсняваше, защото пътуваше от Велико Търново - споделя Фидосиева. - За да компенсира, носеше лакомства на децата като извинение. Нямаше нещо, което може да ядоса този човек. Един-единствен път го видях леко разгневен, и то защото нямаше как училищният отбор да пътува за областен мач. Мисля, че трябва да го запомним като

усмихнат, цветен и много щур”

На погребението на Димитър Кушев освен опечалените от неочакваната и жестока загуба близки и роднини дойдоха стотици негови приятели. Сред тях бяха и председателят на Зоналния съвет на БФС Бончо Генчев, треньорът на "Павликени" Димитър Тодоров и играчите, бившите му съотборници от "Етър" Марин Стефанов, Стефан Николов и още много други негови съиграчи, приятели, близки. След опелото Кушев бе погребан в родното Поликраище.

Другият футболист, който губи отборът на Павликени, е 41-годишният Георги Вълчев.

"Той беше най-възрастният от всички - споделя треньорът Димитър Тодоров. - Използвах го като защитник или полузащитник. Беше отдаден на футбола и на отбора. Повече помагаше с опита си. За семейството му това е поредна трагедия. Преди 3,5 г. почина по-малкият му брат от множествена склероза. Баща му, който беше известен футболист, също не е между живите. Майка му си имаше само него, но сега остана сама."

Душата на отбора Генчо Стефанов също остава на място

в нощта на жестоката катастрофа.

"Той беше резервният вратар - споделя Тодоров. - Никога не се караше с никого и винаги беше с усмивка на уста. Когато отборът беше в тежко състояние, той намираше начин да се пошегува. Жалкото е, че оставя съпруга и момченце в трети или четвърти клас."

Най-малко познат за всички е 19-годишният шофьор на колата ковчег Ивелин Ивов.

"Преди около месец и половина Тодоров ми го представи като младата надежда на отбора - споделя инж. Емануил Манолов, кмет на Павликени. - Много го харесваше. Миналата година той завърши спортното училище във Велико Търново. Тъй като момчето е от едно плевенско село, а ние направихме нова хижа на стадиона по европроект, го настанихме там, за да не пътува. След това го уредихме да започне работа в един голям хранителен магазин в Павликени. Записа и задочно висше по педагогика на физическото възпитание в университета във Велико Търново."

По думите му целта на младата надежда била да се наложи като футболист и да бъде забелязан от по-сериозни отбори.

“Ивелин беше добро и скромно момче

- разказва треньорът на отбора. - Не пушеше и не пиеше алкохол. Включи се преди 2 месеца. С кмета на Павликени направихме всичко възможно за неговото бъдеще. Имаше хляб в него, но трябваше и доста работа, за да достигне едно прилично ниво."

Местните в Павликени все още не могат да превъзмогнат случилото се.

Кметството ще осигури парични помощи на семействата на загиналите футболисти.

Четете още:

Четирима футболисти на "Павликени" са жертвите на зверската катастрофа на пътя Плевен - Русе

Треньорът на загиналите футболисти: Тежко е за всички ни, нищо не може да ги върне