Ал Капоне, свързван с не по-малко от 200 убийства, влезе в историята като един от най-кръвожадните престъпници. Но в най-новата му биография от известната американска писателка Дейдре Бер, публикувана в Испания на 12 септември, се оспорва, че той е бил психопат.

В изданието "Ал Капоне: неговият живот, наследство и легенда" Кръстникът е описан като привързан към семейството си човек, способен на дълбоки чувства, пише Хосе Сеговия в ABC.

На 14 февруари 1929 г. шестима врагове на Капоне са намерени мъртви, пронизани от куршуми в гараж. Престъплението заема десетки страници в пресата и става част от сюжетите на няколко филма. Съдебният лекар, който изследва труповете, едва намира здрава кост и кожа. През юни 1929 г. Ал Капоне предприема изпълнение на смъртна присъда на трима мафиоти.

"След като разбира, че са замислили да се разправят с него, ги кани на пищна вечеря – пише Хосе Сеговия, като разказва един от епизодите в книгата. – Тримата гангстери от сицилиански произход - Джон Скализе, Алберт Анселми и Джозеф Джинта, приемат поканата и попадат в капан. Когато идва време за десерта, бодигардът на Капоне и помощниците му завързват тримата предатели на столовете и ги убиват зверски."

В игралния филм на Брайън де Палма "Недосегаемите" (1987) Ал Капоне лично бие един от враговете си по главата с бейзболна бухалка. Но истина ли е, че митичният мафиот е присъствал на убийството?

"Изглежда съмнително след всички усилия да стои настрана от подобни сцени той да рискува да бъде арестуван и признат за виновен в съучастие за такова очевидно престъпление", казва авторът на биографията Дейдре Бер. Тя развенчава мита, че Капоне е бил кръвожаден психопат и рисува сложния характер на безпощаден в бизнеса, но човечен и чувствителен в семейството си мъж.

Капоне е обожавал сина си. Момчето едва не оглушава заради отит. През 1925 г. Капоне плаща сто хиляди долара за операцията му, пише АБС. Докато поръчва убийства, Капоне открива и няколко благотворителни стола по време на Голямата депресия. Той е екстроверт и не се отказва от нищо в живота. Джобовете му винаги са пълни с пачки пари, които той раздава сякаш на шега.

Хората го сочат, когато го виждат по улиците на Чикаго, заобиколен от горилите му, със скъпите му дрехи в различни цветове и шапката му с перо и дълга и вечна пура, която виси от устните му. Буди страх, но и симпатия. Когато в една студена зимна вечер млад търговец на вестници го моли да купи един вестник от пакета, който носи под мишница, Капоне изкупува всички броеве от момчето и му плаща сума колкото месечната му заплата.

Капоне е образ на злодей, но и на американския победител, на човека, който успява сам. Започва кариерата си на 18 години в Бруклин, под командването на боса Джони Торио, който се премества в Чикаго малко преди влизането в сила на забраната за алкохол през януари 1920 г.

Старият гангстер му оставя един долнопробен бар в Кони Айлънд, в южната част на Бруклин, който Капоне кръщава с академичното име "Харвард клуб". Там Капоне прави пикантен коментар по адрес на красива жена и брат й му оставя завинаги белег на лицето. След този инцидент Торио го кани да се премести в Чикаго и да му помогне в бизнеса.

Кариерата на Капоне започва да се развива толкова блестящо, че след няколко години контролира престъпната империя, създадена от наставника му. През 1926 г., когато е 27-годишен, брутният му доход от проституция и изнудване достига около 105 млн. долара годишно (около 1,37 млрд. днес). Според изследване на Харвардския университет от 1920 до 1933 г. Капоне ръководи своята мафиотска организация, както и големи компании. Той контролира в Чикаго стотици публични, игрални домове и подземни барове, както и такива барове по време на сухия режим.

През 1928 г. премества ръководството на синдиката си в хотел в центъра на Лексингтън, в чието мазе има мрежа от тунели, свързани с друга съседна сграда, за да може да избяга, ако е необходимо. Бизнесът му процъфтява благодарение на това, че при него са били "на заплата" много полицаи и политици. Според същото проучване за 10 години са станали 700 убийства, към които са имали отношение различните гангстерски кланове и Ал Капоне е бил пряко или косвено отговорен за повече от 200 от тях.

Междувременно гангстерските войни се засилват и "болната" слава на Чикаго се разпространява по целия свят. Мафията е изкусна, използва извратени методи и творчество в актовете на насилие и убийства, пише Дейдре Бер, цитирана от АБС. Две от тези убийства - на бившия "капо ди тути капи" и шеф на Капоне, докато той работи в бара в Бруклин, Франки Йейл, през юли 1928 г., и на журналиста Джейк Лингъл през юни 1930 г. бележат началото на края на Ал Капоне.

"Колегите" му от подземния свят също искат да се отърват от него. Може би поради тази причина всесилният гангстер се премества със семейството си в Палм Айлънд (Маями) през 1928 г. По това време разследващият екип на Министерството на финансите Франк Уилсън открива приходите, свързвали Капоне с незаконни хазартни игри и укриване на данъци.

През 1931 г. по време на процеса срещу него, който ще го отведе в затвора, Ал Капоне, обграден от адвокатите си, все още се чувства защитен заради подкупите, които е дал. Той не вярва, че идва краят му, който е поставен с промяна в законодателството.

Много съдии смятат, че неплащането на данъци е причина мафиотите, ангажирани с проституция, хазарт и нелегална продажба на алкохол, да стават неимоверно богати. Поради тази причина те приветстват решението, взето във Върховния съд през 1927 г., като потвърждават закон, който налага данъци върху доходите от незаконни дейности.

За първи път правителството на САЩ има конкретен мотив, за да преследва харизматичния "капо ди тути капи" от Чикаго. След месеци на тежка процедура, на 17 октомври 1931 г., Капоне е осъден на единадесет години в затвора в Атланта, а две години по-късно е прехвърлен на остров Алкатрас.

През 1939 г. напуска затвора. Сифилисът е разрушил мозъка му и той има манталитет на седемгодишно дете. Семейството му го държи затворен в резиденцията му в Палм Айлънд до смъртта му през 1947 г.

Бер споделя пред ABC, че е била много учудена, че Ал Капоне оглавява чикагския престъпен синдикат едва на 25 години. На 30 години той се озовава зад решетките. "Той е на върха в продължение само на 5 години и още говорим за него", отбелязва писателката.