Около потъналия след сблъсък с мина американски кораб “Мопанг” след Първата световна война, който създаде опасност от замърсяване с мазут и вдигна на крак институциите у нас, има голяма мистерия, откри "168 часа".

Тайна дипломатическа кореспонденция от преди сто години го свързва по странен начин със загадката на Бермудския триъгълник.

На пръв поглед на 1 юли 1921 г., доколкото минните полета от войната още не са били разчистени, морският съд е станал жертва на съвсем тривиално корабокрушение срещу остров Свети Иван на входа на Бургаския залив.

“Мопанг” е товарен параход, построен през 1920 г. в корабостроителницата Submarine Boat Co в Нюарк, Ню Джърси, собственост на Electric Boat Company (по-късно General Dynamics).

Той е произведен като част от специална програма на американския боен флот, която предвижда изграждането на 150 идентични кораба,

за да компенсира загубите от войната

В товара му също няма нищо необичайно - превозва обувки, ботуши, шевни машини и дървени сандъци с резервни части от Истанбул (по онова време още Константинопол) за Бургас.

Водолази, които са го проучвали още навремето, намират кораба до голяма степен непокътнат. Той е полегнал на дъното на дясната си страна на дълбочина между 20 и 33 м и се издига на височина от 7 м. А тъй като основната повреда от експлозията е в предната част, според водолази и до днес под водата могат да се видят добре надстройките, палубата и други части на морския съд. Някои от каютите също са свободно достъпни.

Винтът с диаметър около три метра и кърмовият повдигач са на мястото си. Веригите за закрепване се плъзгат по корпуса и потопени в основата, понеже вероятно котвата се е разхабила по време на потъването и се е навила около кораба. Необичайното обаче е било в личния състав. Преди катастрофата екипажът се е състоял от 37 души,

от които явно са се спасили 33-ма

Поне толкова фигурират в списъците на двата гръцки кораба, с които оцелелите моряци са прибрани на път за САЩ.

През февруари 1921 г. се случва нещо наистина странно - близо до нос Хатерас е намерен без екипаж американският кораб "Керъл Диъринг". Бурното време не позволило да бъде изваден на сушата затова се наложило, за да не създава опасност за други кораби, набързо да го взривят с динамит във водата.

Разследването показва, че освен него още 8 кораба от различни националности и държащи различни курсове изчезват едновременно, и то в един и същи район. Един от тях е американският "Хюит" с 42 души на борда и капитан Ханс Якоб Хансен, кораб който превозвал сяра от Сабин, Тексас за Портланд, Мейн, и последно е установил връзка с "Керъл Диъринг" на 25 януари същата година, когато се разминали. Освен него в края на януари и началото на февруари

без следа са загубени

американският кораб "Юта", италианските "Монте Сан Микеле" и "Флорино", испанският "Есперанса де Ларинага", норвежкият карго транспорт "Свартског", датската барка "Албин" и танкерът "Отава", който пътува от Норфолк за Манчестър натоварен с 3600 тона рафинирано мексиканско гориво.

Случилото се било толкова необяснимо, че с разследването се заели цели пет отдела на търговския департамент на американското правителство. Личен интерес към инцидента проявил и бъдещият президент Хърбърт Хувър, по онова време министър на търговията.

Заради неизяснените обстоятелства веднага се появяват и най-различни конспиративни теории. На 23 юни вестник "Ню Йорк Таймс" излиза с голямо заглавие "Най-мистериозното изчезване на кораб за всички времена уплаши официалните власти". В статията е цитиран и комисарят по навигацията: "Чувал съм за много загадъчни случаи по море, но никога за подобна история. "Керъл Диъринг" и "Хюит" саимали много странна съдба"

Адмиралът не казва категорично, че се касае за пиратство, но намеква за подобни съмнения.

Но има и "руска" версия за загадъчните случаи. Смятало се, че симпатизанти на болшевиките са откраднали корабите и са ги откарали в Русия. Причината е, че на новия болшевишки режим е наложено строго ембарго, а някои от превозваните от корабите стоки са му изключително нужни. Тази теория се поддържа и от многобройни разкази на моряци, които са виждали американски кораби със заличени имена в пристанищата на Съветска Русия.

Затова командването на американския флот се съмнява, че съдовете не са изчезнали, а са

задържани в някое тайно пристанище, докато бъдат пребоядисани

Италианското правителство първоначално също активно се интересува от хода на разследването в САЩ. По-късно обаче, през юли, става известно, че техните кораби са попаднали в район на страхотен ураган, който най-вероятно обяснява изчезването им.

Американските кораби обаче са били по крайбрежни маршрути и далеч от бурята. Заради липсата на нови факти, постепенно се стига и до извода, че може на двата търговски кораба да е възникнал бунт. Затова държавният департамент на САЩ с тайни нареждания възлага на посолствата и консулските си служби във всяка точка по света да следят за появата на хора от двата мистериозно изчезнали екипажа.

"Длъжни сте да съпоставите описанията и списъците на екипажите, които ви изпращаме с имената на заподозрени чужденци, като за целта проверявате екипажите на всички акостирали кораби.

Ако имате подозрения за някой от хората на борда на който и да е кораб, чийто списък е предоставен за виза, трябва да откажете да го разгледате и

да ни уведомите незабавно по телеграфа

за присъствието на заподозрян на кораба за да може да се извърши пълно разследване при пристигането му в Съединените щати", пише в специалната инструкция изпратена по този повод от държавния секретар Уилбър Кар.

Веднага следват многобройни съобщения за подозрителни лица сред моряците. Първо от Глазгоу, Шотландия, после от Португалия, за кораб, заминаващ за Рио де Жанейро. В Ротердам пък е заподозрян моряк, пътуващ на датски кораб, чието име съвпада с това на моряк от "Хюит". Но след щателна проверка в крайна сметка всички сведения се оказват неверни.

Най-после на 9 юли вечерта се появява още едно съобщение - от Константинопол. Този път, изглежда, наистина има резултат.

Поверително

и спешно

тамошният консул Рейвъндейл пише до началниците си в министерството:

"Екипажът на "Мопанг", който потъна в Черно море, трябва да бъде транспортиран в Пирея от гръцките кораби "Поликос" и "Мегали Хелас". Сред този екипаж е и вторият помощник-инженер Рейни, който е заподозрян от нашето генерално консулство като съучастник в изчезването на няколко американски кораба. Следва да се направи споразумение с капитана на "Мегали Хелас" за да се опази заподозреният инженер под неформална охрана и по този начин да се осигури предаването му на американските власти."

На 14 юли генералният консул с безпокойство открива, че от 33-мата моряци на "Мопанг" пристигнали на 6 юли в Константинопол за да бъдат репатрирани към родината липсва един.

Той бил поискал "според възможностите" да го запишат в действащия след войната Съюзнически полицейски корпус в града на Босфора. И това бил точно заподозрения Рейни.

Не бил посочил конкретна причина за желанието си, но заявил твърдо, че не иска да се връща в САЩ.

Вместо това по-късно поискал паспорт за пътуване в Европа, но поради липсата на доказателство за американско гражданство молбата му формално била отхвърлена. Всъщност от консулството

използвали случая да го задържат Незабавно за неговото пристигане е уведомен и консулът в Атина, за да може веднага от Пирея да се осигури неговото отпътуване за Америка.

Когато най-накрая Рейни пристига Ню Йорк, той е разпитан относно целия инцидент. Нямало никаква грешкатой бил същия Б. О. Рейни, който е включен в екипажа на Хюит по време на последното му пътуване!

Оправданието му за това, че е жив, е, че в последния момент не се качил на "Хюит". Инженерът твърди, че напуска кораба само 20 минути преди той да отплава за последен път.

На 18 август 1921 г., Държавният департамент най-накрая отговаря съобщението на Рейвъндейл от 20 юли, в което той дава конкретна информация

за Рейни. Държавният секретар Кар отговорил: "Отделът оценява бързия начин, по който сте се занимавали с този въпрос и чрез вашите усилия Министерството на правосъдието е било в състояние да разследва г-н Рейни при пристигането му в Съединени щати.

Впоследствие обаче е установено, че г-н Рейни напусна "Хюит" около

двадесет минути преди освобождаването му от порта на Сабин и следователно не е в състояние да предостави никаква информация относно загубата на кораба."

А за корабокрушението на "Мопанг" край българските брегове е създадена специална международна комисия. През 1926 г. по нейно поръчение до потъналия кораб се спуска родният пионер на водолазното дело Вълчо Стисков. Награждаваният многократно за храбростта си български офицер успява да издири корабния дневник и да го предаде на комисията.