Метежниците планирали разстрела на царската фамилия, за да не пречи

на реформите

Борис III и семейството избягват екзекуцията като на Романови в последния момент

Сградата на БДЖ не е обикновена сграда за продан. Първоначалната й цена не може да е нито 7 млн., нито 9 млн. лв., защото е част от най-вълнуващите събития в историята ни.

Всъщност оттам управлява превратаджийското правителство на Кимон Георгиев, което едва не ликвидира царското семейство.

В края на октомври 1933 г. Военният съюз и кръгът "Звено" решават да свалят кабинета на Народния блок. Оттогава са запазени планове как членовете на съюза трябвало да действат във всеки военен гарнизон.

На 18 май 1934 г.

превратът е в ход,

след като водачът му лично информира участниците.

Малко след 22 часа ръководителите се събират в къщата на Васил Каракуланов на ул. "Иван Вазов" в съседство на сградата на БДЖ, за да уточнят подробностите. Изготвят укази за смяна на кабинета и кои ще са членовете на новото правителство. На свои бланки посочват кои ще са хората, които ще поемат определени ключови властови позиции.

Първоначалният план е царското семейство да бъде ликвидирано, пише в спомените на Петър Хаджииванов, който е сред най-активните участници в преврата.

Идеята е малка, но суперподготвена група от Вътрешната македонска революционна организация да се промъкне в двореца. Офицерите от Военния съюз ще разпоредят на подчинените си тя да бъде пропусната през тайните входове към покоите и кабинетите на царската фамилия.

Борис III и близките му избягват съдбата на Романови по една щастлива случайност.

Малко преди да нахлуе военизираната група, полк. Георги Тановски все пак решава да предупреди царя, че е вход преврат, но целта му не е насочена срещу него, а метежниците настояват за истински реформи в страната.

Дилемата пред царя е да управлява с метежниците или да обрече на смърт семейството си. Избира първото и така в последния възможен момент екзекуцията е отменена.

Офицерите, които трябвало да улеснят влизането на килърите в двореца, получават нова заповед:

"Не пускайте никого"

До сутринта на 19 май превратаджиите вече са установили чрез армията контрол над цялата страна и всички ключови позиции се държат от техни хора.

По спомени на участници царят приема ръководителите на деветнайсетомайци някъде около 5 ч. сутринта. След срещата с него те си тръгват с мандат за съставяне на правителство.

Няколко часа по-късно Борис III се среща и с бъдещия премиер Кимон Георгиев, който само няколко дни преди това е обсъждал със съратниците си убийството или абдикацията на семейството му.

Така малко след като е съставен, новият кабинет се нанася в сегашната сграда на БДЖ.

Именно там е взето решението

партиите и профсъюзите да бъдат забранени

Идеята на превратаджиите е Българската комунистическа партия да бъде заличена, а функционерите й интернирани. ВМРО също е ликвидирана и много от членовете й бягат в чужбина.

Каква е целта на метежниците, четете в хартиеното издание.