Само щипка златен прашец, попаднала в белите дробове и мозъка ни убива за минути

Възможно ли е Луната да ни убие? Със сигурност, ако се разходим там и за миг вдишаме златистия лунен прашец.

Астронавтът Харисън Шмит от Аполо 17 пръв усеща колко опасен може да е лунният въздух. През 1972 г. той напуска командния модул на "Чаланджър" и докато обикаля, изследвайки повърхността на Луната, без да иска вдишва лунни частици.

В продължение на цял един ден той киха, очите му са кърваво червени, гърлото му набъбва и го сърби, пулсът се ускорява - типични признаци на силна алергия, напомняща на сенна хрема.

Едва сега, 46 г. по-късно учените от НАСА разгадаха на какво се дължи този странен феномен. Оказва се, че тези най-малки частици са изключително опасни за човешкия организъм.

В априлския си брой сп. GeoHealth публикува проучване какво би станало, ако златният лунен прах попадне в тялото ни на клетъчно ниво.

При някои от тестовете се оказва, че една чаена лъжичка с миниатюрните извънземни частиции са толкова токсични, че за минути могат да ни убият, поразявайки над 90% от белите дробове и мозъчните клетки.

Причината е, че този прах няма нищо общо с този на Земята. На най-близкия ни спътник няма вятър, в резултат, на което прахът не ерозира. Частиците му са изключително остри и напомнят на абразив. Попаднали в дробовете на хората те се разпадат, което заедно с високата им токсичност може бързо да ни ликвидира.

От тази гледна точка лунните разходки са доста опасни, защото лунният прах прилепва по костюмите на астронавтите, по циповете, скафандъра, ръкавиците, след което попада в модула, където хората не са така защитени и могат лесно да го вдишат.

Затова кандидатите за космически туристи ще трябва да изчакат една нова обещаваща разработка на НАСА, която изгражда специални щитове около астронавтите.

Опасно ли е всичко това за нас, тук на Земята? Според учени не, тъй като атмосферата пази Луната от постоянните слънчеви ветрове. Можем само да гадаем какво би станало с нас и нашата планета, ако Космосът не бе създаден по този съвършен и безопасен модел.