Съветници: В Пловдив жертваха възрожденски къщи, в София може да се направи същото

Заради няколко частни сгради в близките години няма да можем да видим целия амфитеатъра на антична Сердика, заемал около 5 декара площ в сърцето на София.

Той се е разпростирал в границите между Младежкия театър на бул. "Дондуков" почти до ул. "Бенковски", а от горната страна опира на ул. "Московска".

Колизеумът ни, който може да привлече още повече туристи в България, защото доказано е

един от най-големите света,

обаче може и да си остане само на паното с възстановка, което беше на бул. "Дондуков".

Общината и Министерството на културата засега не могат да намерят решение на проблема, показа проучване на "168 часа". Администрацията на София твърди, че не може да предприеме нищо, преди правителството да отчужди имотите.

Културното ведомство от своя страна пък пише в отговор до вестника, че собственост се прехвърля, само ако има държавна нужда, която не може да се осигури по друг начин. При това, ако е представен подробен устройствен план.

"Предвид гореизложеното към настоящия момент Министерството на културата няма основание за иницииране на процедура за принудително отчуждаване на имоти - частна собственост, в района на амфитеатъра на Сердика, гр. София", се казва в становището до "168 часа".

Според тях от Археологическия институт към БАН не са изпратили заявка за нови проучвания в района.

Въпросът със Сердикийския амфитеатър е изключително сложен, защото е в топцентъра на столицата и

в него попадат няколко сгради - частна собственост,

както и терен на БАН.

Според запознати проблемът да не се разкрие изцяло съоръжението е заради 3 имота. Два от тях са частни, а третият е на Българския енергиен холдинг.

В една от сградите, която бе собственост на компания "Ащром" - на ул. "Московска" 9, под наем

се помещава британското посолство.

Сградата бе построена през 2001 г. и препродадена съвсем наскоро - в началото на февруари 2018 г. Тя има три подземни нива, които са до 10 метра под кота 0. А амфитеатърът е на 5,5 метра. Не е ясно дали при строежа преди 17 г. останките са били консервирани. Фирмата собственик едва ли има интерес да се разкопава под 6-етажната постройка.

Точно до нея се намира и друг частен имот, без чието разрушаване няма как да се разкрие древното съоръжение на Сердика. Става дума за художествената галерия на №11. "168 часа" направи опит да се свърже със собственика й, но служител обясни, че д-р Борислав Стоянов е в чужбина за дълго време.

Дали ще е съгласен да плати разкопките в двора на имота си, не е ясно. Но фактът, че няма развитие по въпроса от 2010 г., говори сам по себе си.

Третият проблемен парцел се намира на бул. "Дондуков" 12. Той е собственост на Българския енергиен холдинг и е

предназначен за нова сграда,

но заради амфитеатъра не е предприет строеж.

От БЕХ заявиха, че са купили парцела през 2015 г. от Националната електрическа компания. След като през 2016 г. МК е обявило, че обектът "Античен театър и амфитеатър на Сердика" е с национално значение, БЕХ се е обърнал към Министерството на енергетиката, областния управител на София и Столичната община с молба да намерят ново място за него.

Но "към момента все още усилията на институциите не са дали резултат", пишат от БЕХ на въпросите на "168 часа". Те обясняват, че полагат усилия за стопанисването му, като през 2017 г. са го обезопасили.

На съседното място, точно над арената на някогашния амфитеатър, се пада постройката, в която се помещава Гьоте институт и която е паметник на културата. Имаше идея през стъкло на територията на института да бъде експонирана централната сцена на древните разкопки.

Всъщност единствено тя няма нужда да бъде отчуждавана, защото е придобила статут на държавна собственост през 2012 г. и се управлява от областната администрация на София-град.

В карето попада и бирария “Дондуков”,

както и съседен частен парцел. Те опират до вече разкопаната и разкрита част на амфитеатъра.

На ъгъла на ул. "Будапеща" и бул. "Дондуков" се намира необитаема двуетажна сграда, била някога на Националния институт за недвижимо културно-историческо наследство, под която се предполага, че също има руини на колизеума.

От горната му страна - откъм ул. "Московска", той стига до дворовете на институтите по социология и тракология на БАН. И двете сгради са паметници на културата.

От академията заявиха, че

няма постъпило искане при тях

за отчуждаване

на терена. Там били разположени най-горните седалки на залата за зрелища.

Общински съветници смятат, че Сердикийският амфитеатър е с по-голяма ценност от сгради, които са паметници на културата от по-ниска степен.

"Когато навремето са разкрили Античния театър в Пловдив, за да се покаже изцяло на гостите и жителите на града, са били жертвани няколко възрожденски къщи. Възможно е и в София да се вземе подобно решение", коментира общинският съветник Борислав Бориславов.

Но тогава може да възникне друг проблем. Дори държавата да отчужди частните имоти в топцентъра на София, за да разкрие античната сердикийска арена, собствениците, макар и обезщетени, имат право да обжалват в съда. А това би отложило доста във времето каквото и да било решение.

Все пак отнякъде трябва да се започне, коментираха от общината.

Последните разкопки в това пространство са били през 2010 г. Горе-долу по онова време тогавашният заместник-министър на културата и настоящ заместник-кмет

доц. д-р Тодор Чобанов е подготвил всички необходими документи

за продължаване на археологическите работи.

После обаче проектът за разкриване на амфитеатъра останал на заден план. Общинските съветници са писали писмо до трима министри и до областния управител с молба да се придвижи процедурата, за да се разкопае целият терен.

Но засега без особен успех...

Как е изглеждал амфитеатърът, защо е бил в квартала на проститутките и какви находки са открити при археологическите разкопки, четете тук.

За историята на х. "Рила", под който е бил дворецът на император Константин, четете тук.