Проф. Катрин Амунтс, директор на проекта “Човешки мозък”: Ще помогнем в лечението на алцхаймер, паркинсон и амнезия
- Вие и колегите ви създадохте изключително прецизен 3D анатомичен атлас на мозъка с между 80 и 100 милиарда взаимно свързани неврони с по 10 хил. връзки всеки.
- В проекта "Човешки мозък" правим най-всеобхватния атлас на човешкия мозък, създаван някога. Искаме да превърнем този атлас в мултимодален, което означава, че той отразява много аспекти на организацията на мозъка в контекста им на един с друг.
BigBrain,
който е много подробен клетъчен атлас, е централният елемент на мозъчният атлас на "Човешки мозък" - той служи като референтно пространство, в което ще се интегрира различен вид информация - от генетично и молекулярно ниво, връзки и клетъчни мрежи, функционална информация от невроизобразяващи изследвания относно ролята, която дадена специфична област на мозъка може да има за определена когнитивна функция.
Разработването на нови микроструктурни мозъчни модели с още по-висока резолюция изисква суперкомпютри от следващо поколение и модулни суперкомпютри.
- Половината от застаряващото население на Европа страда от дегенеративни заболявания. Новите знания и изкуствения интелект ще помогнат ли за лечение на паркинсон, алцхаймер, амнезия, множествена склероза и др.?
- Всъщност бремето за обществото, наложено от мозъчните заболявания, е огромно и нарастващо. Те засягат седем от десетте водещи болести, изброени в DAILY (Disability Adjusted Life Years).
Необходими са
огромни усилия
в областта на базисната и клиничната наука за борба със заболявания като алцхаймер, но за да се разбере в дълбочина развитието на тези заболявания и да се свържат с разнообразието от клинични симптоми, е огромно предизвикателство.
Много терапевтични подходи досега са се провалили и една от причините е, че все още не разбираме напълно системата, на която се опитваме да повлияем, т.е. мозъка.
Поради това за постигането на напредък е задължително да се продължи базисното изследване, насочено към основните механизми на тези заболявания.
Смятаме, че съществуват редица начини, при които използването на усъвършенствана компютърна и медицинска информатика би било от полза. Поради тази причина е задължително обединяването на различни големи и малки изследователски общности и болници. Когато се интегрират големи количества данни за пациентите,
могат да се намерят нови
белези на заболяването
и критерии за класификация, които са много по-фини от днешните и поддържат персонализирана медицина. Изкуственият интелект (AI) ще играе решаваща роля в това.
- Системите с изкуствен интелект и все повече знания в тях ще доведат до радикални промени. Вие като учен и жена какво мислите? Има ли възможност малка група хора с достъп до тези технологии да контролират живота на обикновените хора, да създават интелигентни оръжия и да се опитват да доминират в човечеството. Според вас предимствата повече ли ще са от недостатъците?
- Всяка голяма стъпка в технологичното развитие идва с рискове и това не бива да ни кара да се обръщаме срещу технологичния прогрес. Ако мощният инструмент на AI се използва отговорно и в интерес на човечеството,
очакваните предимства са огромни
Но като общество трябва да сме наясно с тези рискове и да започнем от самото начало дискусия и диалог за етичните последици и нормативните регулаторни въпроси около изкуствения интелект. Мисля, че Европа играе водеща роля в това отношение и с HBP ние възнамеряваме да допринесем и за това. Един от подпроектите на HBP - Етиката и обществото, се занимава с тези въпроси.
- В интервю за нашия вестник проф. Томас Липерт каза, че личната му мечта е да разбере как мозъкът събира, съхранява и обработва информация и как стига до заключения. В бъдеще би искал да знае къде е мястото, на което се заражда съзнанието. В този аспект каква е вашата персонална мечта с проекта "Човешки мозък"?
- Аз бих подкрепила интереса му към съзнанието. Със сигурност е мечта да разберем как изключително сложни явления като съзнание и интелигентност могат да се появят от сравнително прости елементи като firing nerve cells (сигнали между невроните - бел. ред.). От друга страна, аз също се интересувам от това как принципите за изграждане на мозъчната организация ограничават разбирането ни - включително на себе си или начина, по който възприемаме природата, пространството и времето, как изграждаме теории. Много вълнуващо е да се следи напредъкът около тези изследователски въпроси, особено по отношение на съзнанието, където проектът провежда много изследвания. Те ще имат директни приложения и в медицината. Освен факта, че това е един от най-завладяващите въпроси на човешкото същество.
Най-четени
-
Секретно 3-те фатални грешки на Георги Димитров
Критикува зверствата на Червената армия у нас, но бързо подвива опашка Сталин има сериозни мотиви да елиминира Георги Димитров - смята историкът Лъчезар Стоянов
-
Коментар №1 на седмицата: От омраза към България в Скопие унищожиха чрез опожаряване своята Универсална зала
От омраза към България в Скопие унищожиха чрез опожаряване своята Универсална зала. Тя е архитектурно копие на някогашната сграда на цирка в София. Построена е като дарение от България през 1966 г
-
Тодор Живков показва на Фидел Кастро най-старото тайно скривалище у нас
Подозират, че Първия си е имал и частен бункер заради банята с паркет Бункер, намиращ се под двореца в Кричим, е най-старото скривалище у нас. Под емблематичната постройки е изградено убежище за
-
Компроматите през 90-те - "партийната книжка" на Софиянски. Днес се борави с милиарди, болонки, контрабанда
През 90-те години върхът на предизборните компроматни битки беше "партийната книжка" на Стефан Софиянски. Днес вече се борави от една страна с милиарди лева/евро, но от друга с луксозни часовници
-
Галерия “Спасители на плажа” се завръща 25 години след края си
Продължението е поверено на шоурънъра Лара Олсен, а изпълнителни продуценти сa отново създателите му Бърк, Шварц и Бонан Актьорският състав все още се пази в тайна "Дръзки герои