Включването на Западните Балкани като приоритет на българското председателство на Съвета на Европейския съюз и стратегията по същата тема, приета от ЕК, отново възкресиха надеждата за по-добро бъдеще на региона.

И наистина сътрудничество, фокусирано около ценностите на евроинтеграцията, би решило много от най-наболелите проблеми на полуострова. Трудно можем да си представим какви огромни ползи биха имали всички народи от региона от задълбочаването на тези процеси. Радостното в случая е, че точно България е поела такава инициатива. Още по-радостно би било, ако се постигне някаква форма на съюз

в рамките на обединена Европа,

по подобие, да речем, на Бенелюкс.

На първо място ще се решат главните политически проблеми, които в момента изглеждат неразрешими - Косово, Македония, Босна и Херцеговина, Молдова, Албания... По-близка интеграция на балканските страни безспорно ще се отрази благотворно и на престижа им на международната сцена. Но вероятно най-благотворен ефект подобно обединение би имало върху икономиката.

Още от средата на 19. век е имало

хора, изпреварили времето си,

които са били радетели за такова естествено обединение. А в наши дни с членството на България, Гърция и Румъния в ЕС надеждата за мир и прогрес доби видими измерения.

От чужбина също са забелязали този факт.Вече има много анализи и прогнози, че до няколко години от картата на Европа ще изчезнат страни като България, Сърбия, Албания, Черна гора, Босна и Херцеговина, Косово и дори Хърватия и Словения и ще представляват една държава.

Всъщност никога в историята не е имало по-благоприятна ситуация за създаване под някаква форма на общ съюз на балканските държави.

Затова и подобна инициатива изглежда много навременна и логична.

Доколко обаче отделните страни са подготвени за подобна стъпка и няма ли мрачните спомени от миналото

да надделеят

над разума и прогреса?

В Гърция след началото на финансовата криза през 2007 г. кръгове в управляващата тогава в южната ни съседка социалистическа партия ПАСОК заговориха сериозно за "Балканска федерация" като последно спасение.

Но още на 7 януари 2003 г. тогавашният гръцки външен министър Георгиус Папандреу предизвика шок в Европа с интервю за германския в. "Зюддойче цайтунг", като в прав текст предлага създаване на балканска федерация. В интервюто той заявява, че

на Балканите вече няма "черни дупки",

тъй като повечето страни от региона искат да се интегрират в ЕС, което според него ще се случи много бързо.

Тогава като ужилени скочиха Македония и Хърватия, но българският премиер Симеон Сакскобургготски запази ледено мълчание. Говори се обаче, че и той е имал разговори с управниците в Атина по въпроса. Тогава те били обещали пълна подкрепа на България за членство в ЕС, ако царят даде рамо на екзотичната идея. И той дал, макар да знаел, че такъв проект няма как да се случи поне в близките години.

Реанимираният план носел кодовото название "Несравним диамант" в противовес на американския "Зелен диамант" от началото на 90-те години на ХХ век, който предвиждал създаването на мюсюлманска ос на Балканите.

Тогава това била една от целите на Вашингтон във войните в бивша Югославия, за да се даде рамо на верния съюзник Турция. Сега обаче гръцкото лоби в Америка, което е второто по влияние след еврейското, смятало, че правителството на Обама ще подкрепи подобна идея.

Преди две години Александър Вучич, тогава министър-председател на Сърбия в интервю за АФП също отново сподели идеята си за някаква форма на държавно обединение на Балканския полуостров. "Мечтая да създадем митнически съюз (на Сърбия) с всички балкански държави, с всички територии", подчертава Вучич.

Но дали създаването на регионална сила с наши непосредствени съседи, би била

сполучлив

вариант за обединение,

не е ясно и историците са настроени скептично.

"От моя гледна точка идеята за федерална държава, доколкото е продукт на политиката, е порочна сама по себе си - коментира темата историкът доц. Лъчезар Стоянов. - И въпреки че за някои може да звучи примамливо, е добре, че навремето тя е осуетена. Подобни изкуствени конструкции и федеративни планове съдържат в себе си огромни проблеми. Винаги ще има някой, който

да иска да доминира

в управлението на

такава държава

- вземете например "мегали идеята" за възстановяване на Византия, но под гръцка доминация или сръбските завоевателни претенции в начертанието на Илия Гарашанин за Сърбия като "Пиемонт на Балканите". Доказват го и многобройни примери от историята - като започнете от кървавата война между Севера и Юга в САЩ, унищожаването на Австро-Унгарската империя или в по-ново време разпадането на Съветския съюз, Чехословакия и Югославия."

И все пак дори без създаването на някаква форма на конфедерация засилването на връзките между балканските страни и интеграцията им в обединена Европа са

единствената разумна алтернатива за бъдещето

на региона

Затова и можем с право да се гордеем, че с българска заслуга Евросъюзът най-после започва да обръща по-голямо внимание на политиката си на полуострова.