Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

ЦК на БКП определяше победителите в Златния орфей БАЩА И СИН: Вячеслав и Манол Кушев заедно на семейна почивка.


"БАЩА МИ е човекът, създал "Бюро Естрада" от нулата. Той привлече на работа специалисти, музиколози. Създаде работеща администрация със седалище в София и филиали по градовете. Канеше артисти от чужбина на обменни начала, предимно от "братските" социалистически страни. Няма да забравя как търсеше новите музикални таланти на България. Често ме вземаше със себе си, за да гледаме артистичните програми в "заведенията за обществено хранене". Благодарение на това станах свидетел на първите стъпки на най-отбраните изпълнители днес и в близкото минало. Повечето от тях по някакъв начин заченаха кариерата си от ресторантите и баровете през "Бюро Естрада": Ирина Чмихова, Кирил Семов, Георги Кордов, Маргрет Николова, Леа Иванова, Лиана Антонова, Лили Иванова, Емил Димитров, Йорданка Христова, джазменът Милчо Левиев и много други, започнали работа, когато баща ми Манол Кушев беше директор", споделя ексклузивно пред "168 часа" Вячеслав Кушев. Композиторът е син на една от най-емблематичните личности, свързани с българската естрада - човекът, създал през 60-те години на ХХ век "Бюро Естрада" към Министерството на вътрешната търговия. През превратните години - от 1960 до 1963 Манол Кушев подпомага кариерата на не едно и две популярни до ден днешен имена и състави.
След новините, че някои от най-изявените родни изпълнители ще трябва да доказват, че са работили и правили концерти, за да се пенсионират, "168 часа" се свърза с единствения потомък на човека, създал из основи структурата на "Бюро Естрада". В спомените му се е запечатало едно от последните изпълнения на родна сцена на Милчо Левиев в бара на хотел "Роза" - курорта "Дружба", малко преди да емигрира.
"Никога няма да забравя неговите изпълнения пред отбраната публика тогава. Неговото решение се знаеше. В свиренето му се долавяше носталгия, това е било неговото "сбогом". По-късно разбрах, че е заминал за Лос Анджелис", споделя яркия си спомен Вячеслав.
Милчо Левиев е само едно от поредицата големи имена, свързани по някакъв начин с "Бюро Естрада". Талантът на младата Лили Иванова не остава незабелязан от предприемчивия директор. Амбициозната Лили успява да си уреди среща с Кушев. Певицата много добре знае какво иска. Нахъсаната изпълнителка отказва да пее извън столицата. Лили светкавично отхвърля предложението на директора да бъде назначена на щат в Сливен.
"- Вижте какво! Дошла съм, за да пея в София. Никакъв Сливен, никакъв Мливен. Или ще пея в София, или - влакът ми тръгва в 11 часа и си заминавам обратно за Кубрат", спомня си до ден днешен отговора на Лили Владислав Кушев.
Директорът не скланя на ултиматума на днешната прима на българската естрада.
"Поведението на Лили очевидно не е направило никакво впечатление на баща ми. Той принципно и безпристрастно й беше посочил единствения възможен начин да почне работа", обяснява Вячеслав.
Година по-късно Иванова става подгряваща певица в групата на Емил Димитров и Мария Косева с оркестър "Мелодии". А бащата на Кушев не се спира с нововъведенията в естрадната дирекция. Амбициозният ръководител настоява всички изпълнители да преминават на курсове за доусъвършенстване.
"През 1961 г. баща ми създаде към "Бюро Естрада" школа за обучение и повишаване на квалификацията на естрадните певци", обяснява Вячеслав. Използвайки връзките си с българските композитори, с които доскоро е работил като директор на "Музфонда на СБК", поръчва нарочни издания на песни и аранжименти за солистите и оркестрите в заведенията. Освен да се грижи за професионалното развитие на изпълнителите, Манол Кушев не спира да търси нови музикални таланти.
"Целта беше подобряване организацията и издигане качеството на артистичните програми в тогавашните заведения, където освен храна и напитки хората искат да потанцуват и бъдат забавлявани с музика, танци, скечове, фокуси - обяснява Кушев-младши. - Ето защо "предприятието" е било към Министерството на вътрешната търговия с министър Пеко Таков". Въпреки че обучението на певците и структурата на бюрото дават отлични резултати, партията внезапно обръща гръб на Манол Кушев. Животът на директора се преобръща на 180 градуса. Човекът, създал от нулата бюрото за естрадни изпълнители, изненадващо се оказва виновник за прокарване на западното упадъчно музикално влияние в България. На фаталната дата 15 април 1963 година Тодор Живков изнася реч, която посича крилата на не един и двама родни творци. Светкавично след емблематичните слова певците сменят целия си репертоар на български език, за да се спре "развращаването на младите". Словата на бившия Първи са повече от сурови: "В София се прочуха така наречените "купони". Това са младежки сбирки по квартири, които по име заместват бившите журове, соарета, джабули и пр. На някои от тях тайно от възрастните се пиянства и блудства, слуша се само креслива джазова музика. Паралелно с джазовата музика вървят и изкълчените танци. С най-голяма сила това се отнася за дошлия от Запад танц "туист". Това е един неестетичен, с много динамично темпо танц, който с фигурите си навява еротика и пошлост. Една от основните причини за това е безкритичният внос на чужди естрадни мелодии и танци, които вместо да възпитават, развращават. У нас ежегодно гастролират голям брой чуждестранни певци и певици, някои от които поднасят на нашия слушател и зрител музика и танци със съмнително качество. Има институти, ръководени от Министерството на просветата и културата, които допускат на техните сцени или екрани да се показват упадъчни буржоазни танци", е само малка част от речта на Живков. Макар обекти на критиката на бившия Първи да са немалко хора, наказан фактически е само един. За проникването на упадъчните влияния е обвинен шефът на бюро "Естрада". Манол Кушев е уволнен от поста си, след което е изключен от редиците на партията. Емблематичната Живкова реч дава резултати, далеч надминаващи пределите на фаталната 1963 година според Вячеслав.
"На базата на този доклад почти цялата интелигенция тогава се сниши (броени бяха тези, които не се уплашиха - Радой Ралин, Борис Димовски и др.) Разгоряха се балкански нрави, започна надцакването от страна на амбициозните, но посредствени последователи на партийните директиви. Този рефлекс впрочем продължаваше десетилетия наред. Порочната система даде своето отражение върху програмите на масмедиите, творческите съюзи, конкурси и фестивали, дори върху "Златният Орфей". Не е тайна, че културният отдел към ЦК и Държавна сигурност чрез своите представители се месеха директно в избора на песните-победителки и конкурса за изпълнители ", обяснява композиторът.

 

Манол Кушев съден при Трайчокостовите процеси

На 20.IХ.1949 Манол Кушев е задържан от органите на ДС в процеса срещу Трайчо Костов. Освободен е и частично реабилитиран след смъртта на Сталин. Предлагат му работа като магазинер, която Манол Кушев отказва възмутен. Известно време е безработен. Започва като управител на антикварната книжарница при "Печатни произведения" - София (1955-58), директор на "Музфонда при Съюза на българските композитори" (1958-60). Става основател и директор на СП "Бюро Естрада" (1960-63). В края на кариерата му е назначен за търговски представител на Република България в Албания (1965-68).

 

 

Содом и Гомор в София

РЕЧТА на Тодор Живков на 15 април 1963 г. на среща на Политбюро с "културни дейци" привлича вниманието на посланик Линкън (пълномощен министър на Великобритания в България по това време). След като се запознава с нея от публикацията й в печата 9 дни по късно, Антъни Линкън докладва до външния министър лорд Хюм на 30 април следното: "Някои пасажи от речта на Живков, особено за поведението на младежта, карат човек да потрива очи от почуда. Според Живков българската младеж смята, че всичко българско е скучно, а всичко западно е забавно - разглеждат с любопитство западни коли, чакат на опашки за западни филми, слушат западна музика, харесват западни дрехи, играят туист, пият, развратничат. Те никога не играят старото българско хоро и никога не слушат съветска естрадна музика. Бюрото за естрадни програми, ръководено от неразкаялия се Манол Кушев (който със сигурност е заслужил почетно място в Пантеона на героите на Студената война), поощрявало техните вкусове, като представило не по-малко от 35 естрадни оркестъра през последните 2 години. Върховното деяние на Бюрото било изпълнението на туист на ревю на лед в цирка. Живков говори с шокиран тон за особено лоша телевизионна програма на Международния ден на жената. Човек се чуди какво може да е било. Той също говори за пирове и оргии в барове и ресторанти в Пловдив и други далечни и прашни градове. Нима животът в България е безкраен бал на Содом? Аз бях там миналата година, но не ми се стори такъв."

 

Коментара ()

Вашият коментар