При аноксията като метод за лечение на културни паметници те се поставят в камера, от която е изтеглен кислородът и е заместен от азот (99,9%) за 21 дни. В тази среда микроорганизмите се дехидратират и умират.
Друг начин за борба със зарази по книгите е те да се замразят, за да се попречи да се развият спори и плесени, а после да се изсушат, казва д-р Румяна Дечева, реставратор от центъра “Дуйчев”.
Преди години имаше доста отровни методи за борба с плесените, които днес се отричат, защото са вредни или за мастилата, или за подвързията, или за хората, които ще работят с тях, обясни тя.
Няма практика книгите да се облъчват с рентген. Дезинфекция на книжни фондове може да се прави с етиленов окис, който е безвреден. Но методът е доста скъп и има опасност да тръгне пожар или газът да се взриви, понеже е под налягане. В момента много се работи с етерични масла за дезинфекция - например с чаено масло. Има и много други, които са безвредни.
Да се работи със стари ръкописи, наистина не е безопасно. Заразени ли са с плесени и спори, може да предизвикат дихателни болести, алергии, обриви, заради които даже се налага някои да сменят професията си, обясни д-р Дечева.