- Адвокат Хараламбиев, може ли потърпевшите да търсят обезщетение след новите разкрития по случая?

- Окончателно се разсеяха всички съмнения, че българските медицински сестри, Ашраф и д-р Георгиев са съпричастни към заразяването на 400 деца с ХИВ вирус. Още по времето на моята пледоария, заедно с нея и на моите колеги Гатев и Ялнъзов, ние казахме, че първото заразено дете е регистрирано в далечната 1997 г., а медицинските сестри са постъпили в тази болница една година след това. Още тогава се разсея съмнението за съпричастност в това чудовищно престъпление. Откривателите на ХИВ вируса бяха категорични, че заразата е плод на вътреболнична инфекция. При това, когато обвинението твърдеше, че Ашраф е рекрутирал за свой съмишленик Кристияна Вълчева, аз опонирах и казах, че към този момент тя не е говорила нито арабски, нито английски - езиците, с които е боравел Ашраф. И всичко това беше оставено на заден план, защото се търсеха необходими грешници в лицето на български медицински сестри. Малцина помнят обаче, но аз пазя обвинителния акт, а той е изготвен срещу 21 лица, от които унгарки, филипинки, полякини, включително и либийски граждани. Те всички са били измъкнати от територията на Либия и са останали само нашите медицински сестри. Аз съм щастлив от едно-единствено обстоятелство, че се разсеяха съмненията за съпричастност. Българските медицински сестри бяха истински мъченици и никога не поискаха невъзможни неща. Не отправиха укор към когото и да било и вярваха в това, че рано или късно правдата и истината ще възтържествуват. Е, твърде късно дойде тази истина, но вие си спомняте една песен - "По-добре късно, отколкото никога."

- Допускахте ли, че е чак толкова чудовищна истината?

- По време на своите пледоарии ние, българските адвокати, заявихме високо, ясно и отчетливо, че нашите медици са невинни.

Има един факт, който, кой знае защо в мотивите на Апелативния съд се отбеляза като техническа грешка. Когато правят обиск, претърсване и изземване в дома на Кристияна Вълчева без прокурорско разрешение въз основа не него твърдят:"През 1997 г. ние констатирахме остатъци от кръвна плазма." За мое голямо учудване в огледния протокол пише, че става дума за месец март, тоест има разместване на месеците. Когато поставихме този въпрос на вниманието на Апелативния съд, те ни отговориха, че става дума за техническа грешка.

Целият процес беше, от една страна, абсурден, от друга - гениално режисиран. Ние бяхме много близки с посланика на Сомалия в Либия. Той говореше един изискан български език, защото беше завършил медицина в България и съпругата му е българка. Аз съм го питал: "Ти, като близък на Кадафи, разговарял ли си с него по въпроса за СПИН процеса?" Той ми отговори: "Неведнъж." "Тогава, какво е мнението на Кадафи?" Отговорът беше смразяващ: "Българките са невинни."

- Как би могло да се потърси обезщетение?

- Някой би казал: "Те биха могли да се отнесат към Европейския съд за правата на човека." Това не е удачният момент, защото Либия няма отношение към Европейския съд в Страсбург. В момента Либия се тресе от размирици. Аз не бих могъл да кажа какъв би бил пътят, но по-скоро, знаете ли, онзи ден чух Кристияна. Тя каза: "Ние ще си потърсим правата, но за нас по-голяма значимост има моралният ефект, че най-накрая се разбра истината, че сме невинни."

Аз например съм безкрайно щастлив. Аз написах една книга за Либия. За всичко, което е било в залата и извън нея. И дори аз казах, че ще бъдат бъдещите носители на “Нобелова награда". Аз съм го казал три години преди Монтание да стане нобелов носител. Пристрастията са били до такава степен, че те дори в съда, в мотивите, не е отбелязано, че става дума за рехабилитирани лица. Те казват: "Един лекар от Италия и един от Франция." Дори и имената им не съобщават. Аз винаги казвам, че предубеждението е страшна и многоглава хидра. Там властваше предубеждението.

- Все пак Ашраф успя да ги осъди за 1 млн. долара...

- Аз твърдя, че той беше един от най-стойностните хора там. Изключително измъчен редом с българките и доктор Георгиев. Разговаряхме три пъти. Той имаше проблеми от битов и семеен характер. От момента, в който замина в Холандия, аз нямам никакъв контакт с него и не мога да кажа каква е съдбата на неговата искова претенция в Холандия.

Холандия няма нищо общо с Либия. Много е трудно, да не кажа невъзможно. Според мен каквато и да бъде претенцията, тя не може да възмезди тяхната болка. Но аз съм песимист и мога да кажа следното - техните искания по-скоро биха имали морален характер, защото аз не виждам кой съд ще ги осъди, защото принципът е искът да бъде насочен към държавата, която е извършила престъплението. Присъждането на обезщетението означава признание за невинността на българките, а това е много сложен процес, особено в Либия, защото в мотивите на едно място, когато интерпретират измислената наказателна отговорност на сестрите, вместо правни обосновки и сериозни юридически доводи съдът пише:

"Сатаната би се изчервил, ако знаеше какво са извършили медицинските сестри."

Тоест те призовават сатаната. Разбирате ли колко безпомощни бяха, когато аргументираха вината и доказването на авторството на престъплението.

Аз винаги съм твърдял, че българките са били невинни, защото понякога се прокрадваше един скептицизъм, пред мен са споделяли някои хора "Абе, да бе, да, ама 8 години ги държат..." Обвиненията са абсолютна безсмислица. Българинът, Боже мой, обичам моя народ, но той е толкова парадоксален, че няма повече накъде.

- Може би е въпрос на дипломатически усилия...

- Вижте, всичко е във волята на една държава, а аз мисля, че Либия никога няма да признае своята грешка. Добре познавам техния бит.

Ние пледирахме ясно, високо, отчетливо. Има и едно логично обяснение. Триполи стоеше не само географски, но и духовно далече от Бенгази. Децата бяха от Бенгази, който е на 1000 км от Триполи. И всъщност в Триполи нямаше заразени деца. Затова и ние имахме пълното право да изложим своите доводи.

- Трябва ли България да предприеме някакви стъпки?

- Според мен първо трябва да се задействат дипломатическите совалки и ходове. Да се види, ако тук има либийски посланик, какво пречи той да бъде извикан в Министерството на външните работи и да се проведе един дипломатичен разговор, за да стане ясно поне каква би била нагласата на Либия по съответните претенции на българките. Те от юридическа гледна точка са напълно основателни и не подлежат на никакъв коментар.