Гробът на Исус
- Италиански учени откриха градина от времето на Христос заедно с древен погребален комплекс под църквата „Възкресение Христово" в Йерусалим
- Находките удивително съвпадат с библейското описание на Йоан за мястото, където е бил погребан Божият син
Входът е тесен и нисък. Незабележим сред малките улички на древния Йерусалим. Няма величествена фасада, която да подсказва, че само след няколко крачки човек ще се озове в едно от най-свещените места на християнския свят. Няма дълго стълбище, нито просторен площад, които да подготвят посетителя. Той се озовава неочаквано в църквата „Възкресение Христово". Построена там, където се вярва, че Христос е бил разпнат, погребан и след това възкръснал. Храм, пазещ светини, параклиси, стълби, коридори, скали и древна история, трупана в продължение на близо две хилядолетия.
И именно там, между хилядите поклонници, под пода, през последните 3 г. италиански археолози неуморно ровят и изследват пласт след пласт, за да сглобят и последните парчета от божествения пъзел. Целта им не е тялото на Исус. А гробът му. Който може би наистина намериха. Те откриха древен обект, който по-късно ще съвпадне с библейското описание на Йоан за мястото, където е бил погребан Спасителят. Но за да стигнат дотам, първо ще обиколят и изследват църквата като обикновени туристи.
Още в първите метри се усеща, че това не е обикновена старинна базилика. Всяка година тя привлича около 4 млн. посетители. Отляво и отдясно светват ниши, в които горят свещи. Въздухът е тежък от дима на восък и тамян. Гласовете на поклонниците се смесват – молитви на различни езици, шепот, стъпки по каменния под. А само на няколко метра вдясно от входа и нагоре се намира първата голяма спирка - Голгота. Стръмно стълбище води точно към нея. Днес мястото на разпятието на Исус Христос е вътре в храма, но някога това е било открито пространство в покрайнините на Йерусалим. Самата скала, която се издига на около 5 м, е запазена и днес се вижда зад стъкло. Зоната е разделена между две християнски общности - латинската и гръцката православна. Под гръцкия олтар е запазено място, където поклонникът може да докосне скалата през отвор в пода. Смята се, че именно там е бил забит кръстът.
Обиколката продължава надолу към Камъка на Помазанието. Според християнската традиция там тялото на Божия син е било положено и подготвено за погребение. Но за археолозите този камък е само част от огромния пъзел. Защото въпросът не е само какво се е случило там през I век, а как мястото е било запазено, променяно и разпознавано през следващите години. За тях всеки сантиметър от пода е част от сложен пласт. И тук започва голямата загадка. Днес изглежда като един непрекъснат храм, но изграден върху останките на кариера, гробища, римски структури и последователни християнски сгради. А новите проучвания ще покажат, че древният рудник се е простирал под огромна част от днешната базилика.
Следващото пространство внезапно се разширява. Над него се издига огромният купол на Ротондата – Анастасис, Възкресението. В центъра стои малка мраморна конструкция. Изглежда почти миниатюрна. Но точно към нея се стичат поклонниците. Това е едикулата - малкото светилище, което обгръща традиционното място на гробницата на Исус. Опашката там обикновено става по-бавна. Туристът трябва да се наведе, за да премине през ниския вход. Зад него се намира малко помещение - Параклисът на Ангела, а след него е още по-малката погребална камера. Там е мястото, което християнската традиция свързва с погребението на Исус. Скалата отдавна е защитена от мраморна облицовка.
Целия текст четете в брой 9 на списание "Космос".

