• Опиоидът попада скоростно в мозъка, замъглява съзнанието, сковава гръдния кош и челюстта, блокира дишането. Обдишването и интубацията са неефективни
• Ако за човек, употребил хероин, използваме 2 ампули антидот, при тези отиват над 10 и понякога не са ефективни, казва доц. Нейкова, шеф на токсикологията във ВМА
• Доказано е, че човек може да се изчисти от всякакъв вид наркотик и да заживее друг живот, но не и от фентанила, който трайно уврежда организма

Главата е увиснала напред. Погледът е празен. Тялото е втвърдено и приведено, все едно човекът е заспал прав или е изгубил връзка със света около себе си. Сякаш невидима сила го тегли към земята. Понякога ръцете са свити към гърдите, стиснати в юмруци. Краката остават изпънати и неподвижни. Изглежда застинал в странна, неестествена поза, така че всеки момент ще се строполи. Но как е възможно едновременно да изглежда напълно отпуснат и в същото време мускулите му да са в патологично напрежение? Заключен в собственото си тяло…

Точно такива лица, надрусани с фентанил, виждаме на кадри през последните месеци. Те превзеха социалните мрежи и родиха зловещото определение “зомбитата по улиците на България”.

Оказва се, че зад тази страшна гледка стои физиология. Фентанилът може едновременно да изключи съзнанието и да включи цялостна скованост на тялото. При скоростното постъпване на мощния синтетичен опиоид в мозъка човекът става отпуснат, замаян и откъснат от света, но в същото време мускулите му могат да бъдат толкова напрегнати, че гръдният кош да стане твърд, челюстта да се заключи, а дишането да бъде блокирано. Медицинската литература го описва като fentanyl-induced muscle rigidity, където се говори за т.нар. синдром на дървения гръден кош.

През 2026 г. учени от American Physiological Society публикуват анализ за острата фентанилова токсичност, в който описват наблюдавана при хора последователност от стискане на челюстта до зомби позата. А това, че наркотикът превръща живия човек в неподвижна фигура, е сигнал, че организмът му се намира в непосредствена опасност и е близо до смъртта.

Но какво точно се случва в мозъка и организма, защо тялото се сгъва напред и може ли един ден човекът да остане така завинаги?

“Когато в спешното звено попадне пациент, който е употребил наркотични вещества, първата работа на лекаря е да се ориентира към коя група са те, тъй като те са и стимуланти, и депресанти – обяснява пред “24 часа” доц. Людмила Нейкова, началник-клиника “Спешна токсикология” във Военномедицинската академия (ВМА). - Фентанилът, който е особено рисков и модерен в последно време, е от групата на депресантите на централната нервна система. Това са изключително тежки състояния и повечето пациенти преминават през противошоковата зала на ВМА. Те са сънливи, отпуснати, неконтактни, замаяни, дезориентирани. Това, което много ни притеснява, са основните жизнени процеси - дихателната функция и тази на сърдечносъдовата система. Тези две системи се контролират от центрове в мозъка.

Тъй като самият фентанил е липофилен - тоест много разтворим в мазнини, изключително бързо прониква във всички мозъчни структури. Оттам упражнява директно своето депресивно въздействие. Той е пълен агонист и стимулира рецептори, които са специфични за опиатите. И най-вече влияе на т.нар. миорецептор, който е свързан с болката, и регулира предаването на болковите импулси. Това води до намалено освобождаване на невротрансмитери или невромедиатори. Това са вещества, чрез които мозъчните клетки си предават информация помежду си и по този начин настъпват неговите ефекти. От една страна, се наблюдава много бърза и тежка депресия на дихателния център. Едно такова лице е със забавено дишане, посиняване на устни, на върховете на пръстите. Заедно с помрачено съзнание, обърканост, замаяност. От друга страна, има и забавяне на сърдечната дейност, т.нар. брадикардия.”

Но много притеснително и трудно преодолимо за лекарите е т.нар. ригидност - силно напрежение и скованост на дихателната мускулатура и междуребрените мускули. Когато не може да се извършва ефективно дишане - тоест белият дроб да се разгръща, тогава организмът изпада в хипоксично състояние. Всички органи и клетки страдат от недостиг на кислород - мозъкът, мускулатурата, сърцето, бъбреците. По този начин се увреждат абсолютно всички органи и системи.

“Другият ефект на фентанила е върху гръбначния стълб – отбелязва доц. Нейкова. - Там в периферната нервна система и гръбначния мозък комуникацията между клетките и в самата клетка става чрез обмяна на информация през едни калиеви каналчета, които са затормозени. Когато там настъпи увреда, се блокират тези каналчета и по този начин настъпва тази скованост на гръдния кош. Такъв пациент в противошокова зала или от екипите на Бърза медицинска помощ не може да бъде обдишван с амбу (медицинско устройство за ръчно обдишване – бел. ред.) или директно уста в уста, или чрез реанимационни мероприятия. Защото лекарят вкарва кислород под някаква форма, но той не може да достигне ефективно до белия дроб и не може да се усвои.

Освен че гръдният кош може да стане вдървен, може да има и т.нар. тризмоз - скованост на челюстите. И когато лекарят в спешна ситуация се опитва да интубира такова лице, това състояние води до невъзможност за изпълнение своевременно на тези медицински манипулации. Така че те могат да са със синдром на дървения кош, със заключена челюст, скованост на корем, на крайници.”

Именно на това въздействие на фентанила се дължи т.нар. зомби поза. Когато едно лице е употребило този мощен синтетичен опиоид, започва да извършва някакви двигателни функции, но изведнъж настъпват тези ефекти в организма и може да падне или каквото държи, да го изпусне.

“Специфичното е, че когато са в легнало положение, това сгъване на тялото изчезва. То се активира при ходене, при изправяне. Това е постурален ефект - пояснява пред “24 часа” доц. Стефка Мантарова, началник-клиника “Нервни болести” във ВМА. - Тези ефекти върху двигателната дейност изобщо на опиоидни вещества са описани отдавна. Даже още 1980 г., когато хероин, примесен с тетрахидропиридин, е даден на млади хора, те развиват остър паркинсонизъм.

Оттогава идва идеята, че е много вероятно паркинсоновата болест да се дължи допълнително и на токсично въздействие върху организма. При използването на фентанила в медицината също се наблюдава тази реакция на ригидния гръден кош. Този опиоид е мастноразтворимо вещество, което много бързо преминава кръвно-мозъчната бариера и достига скоростна концентрация в мозъчния ствол. Това е едно от обясненията за въздействието върху невроните, отговорни за дишането, които контролират дихателната мускулатура. Освен при гръдния кош настъпва спазъм на гласните връзки и на долната челюст. Всичко това води до обструкция и невъзможност за дишане, дихателна недостатъчност и още повече затруднява интубацията на пациента. Тя става невъзможна. И затова в този случай най-добрият сценарий е навременното приложение на налоксон (животоспасяващо лекарство, използвано за противодействие на опиоиди - бел. ред.).”

Тъй като употребата на фентанила се наблюдава най-силно в САЩ и Канада, там е направено проучване сред бездомни хора, които вземат този наркотик, и по специално заради промяната на тяхната поза.

“Тази поза, която се описва като зомби, е еквивалент на едно състояние, което се наблюдава при паркинсонизма. Нарича се камптокормия – разказва доц. Мантарова. - Тоест тялото е приведено напред, въпреки че човек се изправя. И се дължи основно на въздействие върху допаминовите неврони и на невромедиаторите, свързани с базалните ганглии, които контролират тонуса на тялото и неговата поза. В повечето случаи с преминаване на въздействието позата може да се възстанови. Но при някои позата остава, независимо че приемът на фентанил е преустановен. Може да се допусне хипотезата, че фентанилът води до увреда на базалните ганглии и до вид паркинсонизъм.

Има и една подробност, че много често фентанилът може да бъде съчетан с други субстанции - като невротоксилазина, които са невротоксични и водят до екстрапирамидни симптоми. Тоест не можем напълно да твърдим, че този опиоид води до трайно увреждане на структурите, които контролират мускулния тонус, но при неговата употреба може да развиеш тази ригидност на гръдния кош и ларингоспазъм. Иначе казано директно може да си умреш.”

Основният проблем е, че хората, които употребяват фентанил, особено примесен с друг наркотик, може да получат трайна увреда, след която няма да може да се възстановят.

“Голяма част от пациентите, които предозират, изобщо не достигат до болничните заведения. Те загиват, а в много случаи не се извършват и аутопсии, които да докажат от какво точно са починали – посочва доц. Нейкова. - Смея да твърдя, че при нас всяка седмица има лице, употребило и фентанил. Някои са със съзнанието, че са вземали това вещество, а други са при нас заради смесване на наркотици. Тоест купуват едно, но в него се оказва и примес на фентанил. Слава богу, не са фатални тези интоксикации, но наистина са изключително тежки, защото за преодоляване на дихателната депресия е необходимо прилагането на антидот. Той се поставя единствено от спешни медици или в специализираните токсикологични центрове. В провинцията, където няма токсикология, всички тези случаи се поемат от екипите на Бърза медицинска помощ и от звената за интензивни грижи. А трудно може да се прецени колко да се даде и отиват огромни количества от този антидот. Ако при човек, употребил хероин, са нужни една-две ампули при много тежка интоксикация, дори и да ги умножим по две, при взели фентанил отиват 10 и повече и невинаги имат своята ефективност заради ригидността на гръбния кош и неефективното дишане.”

По-голямата част от тези хора, които попадат в токсикологията на ВМА, имат много голям опит в употребата на опиоиди. “В момента има проблем с набавянето и доставките на хероин на нелегалния пазар и те затова прибягват до фентанила, който е много по-евтин и трябва много по-малко количество от него – уточнява доц. Нейкова. - Микрограми са достатъчни, за да имат ефект или дори да убият човек. Другите са взели нещо смесено. Например метамфетамини с фентанил. Те имат противоположно действие, което още повече затруднява стабилизирането на такъв пациент, защото способите за излизане от тези интоксикации имат своите различни медицински критерии. В единия случай е стимулант, в другия е депресант и ефектът от действието е ту на едното, ту на другото вещество.

След нашата намеса пациентите обикновено продължават да бъдат дезориентирани, могат да бъдат психомоторно възбудени, но и не-малка част от тези, които са с дългогодишен стаж при взимането на опиоиди, са личностно променени. Те са безкритични към състоянието си, не приемат, че са били на косъм от смъртта. Така че по-голямата част от тях най-вероятно се връщат към употребата. В България, за съжаление, няма механизъм, по който да се проследява какво се случва с едно такова лице, минало през венозна детоксикация.”

Проблемът е, че все по-често виждаме клипове в социалните мрежи на такива хора в безпомощно състояние, които се превръщат в зрелище и арена за различни коментари и подигравки. Няма никаква политика, която да е отговорна за ограничението на този опиоид на пазара. А вече е доказано, че от всякакъв вид наркотик човек може да се изчисти и да заживее друг живот, но не и от фентанила, който трайно уврежда човешкия организъм.

“Те също са хора. Имат достойнство. Имат правото на всякаква защита, дори и морална, не само медицинска – категорична е доц. Нейкова. - И никой не е застрахован, за съжаление, защото всички сме хора и на всеки може да се случи. Лошото е, че когато човек тръгне да купува по интернет някаква дрога, не знае произхода. Често идват при нас лица, които казват, че са го поръчали онлайн, но се оказва, че в него има и фентанил. Хората винаги могат да се ориентират какво точно са взели, но и това се случва. От фентанила обикновено се повръща.”

За съжаление, ще продължим да виждаме зловещите клипове със зомбитата по улиците на България, които пораждат подигравки. Но за лекарите те са хора на ръба на смъртта, които едва оцеляват. И никой не си дава сметка за стотиците безпомощно починали…