Жената, която щеше да загуби къщата си заради Виденов, още не може да успокои разстроения си 12-годишен син 

Виновен или невинен е бившият премиер Жан Виденов за пожара във вилна зона Марково край Пловдив? Близкият до него бивш депутат Иван Атанасов бе категоричен пред "24 часа – 168 истории", че случаят се преекспонира само защото в него е намесено името на Виденов: "Той има парцел там и от време на време ходи да прекопае дръвчета, да събере съчки".

Потърсихме го, защото Жан Виденов от години отказва да общува с журналисти. Не отговаря и на мобилния си телефон. Затова отправихме молбата си за интервю с него чрез Иван Атанасов. Самият той пое ангажимент да предаде на Виденов предложението, за да изясни сам своята гледна точка по скандалния случай. Както и за събитията, довели до кошмарната криза през 1996 г., когато заплатите за броени месеци се стопиха до суми в диапазона между 3 и 20 долара. А пенсиите между 2 и 5 долара.

Ако курсът на долара в началото на 1996 г. бе 70 лв., до февруари 1997 г. стойността му се срина до 3000 лв. В резултат на паниката 17 банки бяха затворени или обявени в несъстоятелност. Инфлацията от средно 310% за 1996 г. излетя до 2400% в първите месеци на 1997 г.

Икономиката колабира, в резултат на което няколко поколения българи в рамките на година загубиха всичките си спестявания, трупани през целия им живот. Започнаха масови протести, които завършиха с оставка на кабинета на Жан Виденов. Веднага след това, независимо от натиска в БСП партията да запази властта, Николай Добрев върна мандата на президента Петър Стоянов и отказа да състави правителство.

Макар че този период вероятно е най-болезненият за мнозинството българи, все още има много хора като Иван Атанасов, убедени, че Виденов е постъпвал честно докрай. И именно затова се различава от всички останали политици преди и след него.

На въпроса с какво се занимава бившият премиер в момента, Иван Атанасов обясни, че се е пенсионирал миналото лято.

Години наред той бе преподавател в Европейското висше училище по икономика и мениджмънт в Пловдив.

"След това между 2020 и 2025 г. с Виденов работихме по проектите за два индустриални парка във Видин – обясни Атанасов. – Жан Виденов е завършил международни отношения, знае арабски, английски, бе преподавател по проектен мениджмънт и сега имаше възможност да упражнява специалността си на практика. Беше проектен мениджър, подготвяше документите - трябваше да се структурират. Става дума за два индустриални парка във Видин, купени от общината преди повече от 20 години. Трябваше да се промени общият устройствен план и сега са на финала - очаква се да получат подробен устройствен план."

Според Атанасов Жан Виденов поел тази трудоемка част и резултатът е, че парковете вече са регистрирани в Министерството на иновациите и развитието.

"Но както всички подобни проекти нещата стават бавно заради изискванията, свързани с урбанизирането. Въпреки това той се справи много професионално", обясни Атанасов. Според него Жан Виденов бил много горд със сина си Васил: "Той и негови колеги архитекти наскоро спечелиха престижна награда за реновиране на хотел в Нареченски банки. По времето на соца той се ползваше от висшето държавно ръководство, а сега е луксозен хотел." Самият Атанасов е убеден, че историята с пожара в Марково "мухата се превръща в слон".

Но истината за Иванка Глухова е различна.

Тя е първият човек, сигнализирал във фейсбук групата на вилна зона Марково, че съседът Жан Виденов е предизвикал пожар: "Не съм търсила медии, отказах интервюта, участие в сутрешни блокове, защото единственото ми желание е Виденов да се замисли, че всеки път, като пали в двора си, застрашава останалите наоколо. Дано след този случай да се стресне."

Кметът Даниела Терзиева обясни пред вестника, че след разговор с пожарната в района е разбрала, че при първия инцидент Жан Виденов само е бил предупреден.

"Сега ще му бъде съставен акт - допълни тя. – За съжаление, въпреки предупрежденията за горещото и сухо време, въпреки информационната ни кампания, тук все още има хора, които така си чистят дворовете. Палят. Забранено е, но не е нещо чрезвичайно." Самата Терзиева признава, че не разбира какво може да се чисти в празен парцел.

"За предишния път не мога да кажа нищо, защото все още не живеех тук – обяснява Глухова. - Мястото ни не беше застроено, идвах само да наглеждам. Съседите ми казаха, че е имало пожар. Миналия път Жан Виденов сам е извикал пожарната, защото не е успял да спре огъня.

Било е преди около три години. Проблемът е, че оттогава той системно пали нещо в двора си, но има висока ограда и не знаем какво гори, виждаме само пушека. За съжаление, този път той подцени ситуацията, нещата ескалираха, огънят излезе от двора му, плъзна към улиците, на едно място има много треви и заради това пламна целият ъгъл в посока към нашето елтабло. Слава Богу, че бе 22 септември и всички бяхме вкъщи. Водата едва течеше от чешмите, нямаше налягане, взехме да мокрим. В двора имам дръвчета, изпитвах ужас, ако се запали тази малка горичка, защото огънят бързо се разпространяваше заради вятъра. Добре че наблизо има строеж и момчетата оттам веднага дойдоха с камиона, с лопати, за да гасят и да не се разпростре. Едва загасиха ореха в парцела на Виденов, който виси и над нашия двор. Изплаших се, защото щеше да падне върху дървената ни сглобяема къща. Бях много притеснена и предупредих Виденов, че ще звъня на пожарната, а той ми каза: "Не, ние ще го изгасим". Отговорих му, че това няма как да стане без вода. Затова се обадих, веднага дойдоха две пожарни коли и когато видяха, че в Марково няма вода, за всеки случай извикаха и трета."

12-годишният син бил толкова притеснен, че излязъл на шосето да чака огнеборците, за да ги насочи към мястото на пожара.

"Дни наред вече не мога да го успокоя", допълва тя. Когато огънят бил загасен, тя се заприказвала с един от огнеборците, който отишъл финално да погледне дали няма тлеещи въгленчета.

"Той каза, че Виденов им е стар познайник и че не му е за първи път – спомня си Глухова. - Предупреди ни да внимаваме, защото всичко наоколо е много сухо и огънят става неконтролируем. Но се питам, ако не беше празник и ни нямаше вкъщи, за да реагираме навреме, сега дали щяхме да имаме дом? Дали някой щеше да извика пожарната? На никого не пожелавам такъв ужас."

Въпреки инцидента Иванка Глухова твърди, че уважава своя съсед и бивш премиер.

"Той е възпитан, видимо беше притеснен, защото изгуби контрол – сподели тя. - Повтаряше, че това повече няма да се повтори. Въпреки това аз го предупредих – оттук нататък само да видя пушек от двора му, ще извикам пожарната. Няма да допусна нов инцидент. Извини се, че не бил проверил има ли вода. Но когато си решил да палиш в двора си, поне виж – има ли, няма ли, защото ако има вода, можеш да овладееш ситуацията, но ако няма - огънят при вятър тръгва за секунди. Казах му никога повече да не постъпва така, не може всеки път да сме тук, не мога да търся роднини, за да наблюдават да не подпали пак нещо. Преди време беше забравил чешмата си и водата изби през двора му, тогава дойде веднага."

Когато пожарът приключил, Глухова отишла при Виденов с въпрос: "Питам ви човешки, какво горите всеки път в двора?". Отговорът бил: "Не е ваша работа".

"Разбира се, че дворът си е ваш – отвърнала жената. - Но когато пожарът върви към моя двор, той застрашава мен, сина ми, семейството ми." 

Иванка Глухова обсъдила инцидента и с кмета Даниела Терзиева. "Тя е изключително интелигентен човек и пое ангажимент да говори с Виденов, за да го предупреди", посочи още жената. Според нея Виденови са много възпитани хора.

На въпрос какви са аргументите , за да уважава Жан Виденов, когото повечето българи свързват с бруталното обедняване на няколко поколения, Глухова отговори: "Имаше неспасяеми икономически ситуации, тогава аз съм била на 18 години и му симпатизирах. Беше честен човек, тръгна си с наведена глава, вече никой не прави така, уважавам го. По-късно той стана преподавател в Европейския колеж, говорили сме си много пъти. Помня, че при една буря в двора ни беше паднал голям бронзов медальон. Когато му го върнах, се оказа, че му е даден на форум в Европа. Позицията му е, че политиката не е много чиста работа. Млад амбициозен човек, който попадна в онази върхушка и нямаше как да спре хората около него, последвалите икономически обрати... Честен, но като всички хора си има и слабости." След което Глухова допълни, че се разбира със съседа си, но ничий дом не трябва да се застрашава по такъв начин.

Огорчена е, че по време на инцидента имало хора, които, вместо да помагат огънят да не плъзне из селото, гледали като сеирджии. "Някои по-късно ме обвиниха, че си правя пиар, питам за какво? Че дървената ми сглобяема къща ще изгори за по-малко от час? Че не съм толкова заможна и нямам възможност да си купя друг дом? Та това е всичко, което имам. Къщата е с три стаи, като я изплащам с кредит. Работя за не особено висока заплата, събирала съм пари години наред, родителите ми помагаха, за да мога да имам дом."

Категорична е, че е съобщила за случая във фейсбук групата по една-единствен причина – за да предупреди, че така повече не може.

"По-късно някои казаха, че не е трябвало да му пиша името, но така или иначе в рамките на 2-3 часа всички щяха да знаят кой е предизвикал пожара – допълва тя. - Единствената ми цел бе всички да се замислят какво може да се случи, когато се постъпва толкова безотговорно и че за миг всички можем да останем без домовете си."

Кметът на Марково Даниела Терзиева посочи пред "24 часа – 168 истории", че не е виждала Виденов и не знае какво представлява като човек.

Политиците и огънят: От Нерон до Брунер

Баварски министър прави информационна кампания за опасността, но сам изхвърля пепел в гората и предизвиква

стихията

Подобно на Жан Виденов баварският министър на горите Хелмут Брунер изсипва пепел в гората непосредствено до къщата си. Смятал, че е напълно изгасена. Няколко часа по-късно там лумват пламъци и политикът вика пожарната. Скандалното е, че именно той многократно е предупреждавал обществото за риска от горски пожари. Нещо повече, промотирал е информационната кампания и е настоявал да не се хвърлят угарки от цигари, да не се пали огън и т.н.

"Напълно подцених опасността, наистина е неудобно – извинява се по-късно Брунер. - Човек никога не може да е достатъчно внимателен."

11 години по-късно, през 2026 г. кметът на гръцкия остров Парос бе арестуван, защото е допуснал там да възникне колосален пожар. Огнената стихия вилнее в продължение на два дни, което налага евакуацията на цели селища. По-късно разследването установява, че причината за всичко е сметището на острова. Зад оградата му имало незаконно депо, в което не са се спазвали предписаните мерки за безопасност. И тъй като кметът, заместникът му по чистотата, операторът на сметището и шофьорът на камиона за смет са допуснали това безобразие, те са арестувани. Освен това всеки един от тях е глобен по 8437,50 евро. По-късно са освободени, но прокуратурата настоява за допълнително разследване по случая.

В миналото благодарение на подобно подценяване на опасността е имало и огромни трагедии.

В ранните часове на 2 септември 1666 г. будят кмета на Лондон сър Томас Бладуърт. Подчинените му искат разрешение да съборят съседните къщи, за да спрат огъня, но той отказва. Според Самюъл Пийпс позицията на Бладуърт била, че "и жена може да го препикае", за да го загаси. След което безпардонно се върнал да спи. Заради безхаберието му само за три дни пожарът унищожава над 15% от Лондон, сочат хронистите.

В негова защита някои историци уточняват, че градоначалникът е бил жертва на лошо стечение на обстоятелствата. Причината е, че не е имал кралско разрешение да събаря частни имоти. А без него е трябвало лично да изплати обезщетенията на потърпевшите за разрушените имоти.

168 години по-късно историята се повтаря, но в къде-къде по-благоприятен вариант. На 16 октомври 1834 г. служител на британския парламент нарежда да се изгорят старите сметки на хазната в пещите под Камарата на лордовете. Пещите обаче били предвидени за въглища, а не за летвите, на които били закрепени листата със сметките. В резултат пламъкът за кратко време стопява медните комини и огънят плъзва из цялата сграда.

За съжаление, Камарата на лордовете на няколко пъти официално е била предупреждавана, че без строг контрол може да възникне пожар, но от 1789 г. никой нищо не предприема. За последно през 1828 г. сър Джон Соун отново отправя апел, че така се поема огромен риск, но думите му остават глас в пустиня.

В резултат на целия този злощастен микс от обстоятелства по време на пожара изгарят Камарата на общините и Камарата на лордовете, заедно с еталоните за ярд и паунд, съхранявани там от 1496 г.

Вдъхновен от живописната гледка, един от най-известните художници на онази епоха Джоузеф Търнър рисува пожара два пъти. И макар че пепелта поглъща двете камари, именно заради това на тяхно място изниква величественият Уестминстърски дворец с най-голямата атракция на Лондон Биг Бен.

Лидерите имат проблеми с огъня още от най-дълбока древност.

За унищожителната стихия от 64 г., изравнила Рим със земята, има две версии. Според противниците на мразения от почти всички Нерон, когато целият Рим е обхванат в пламъци, той изпаднал в луд възторг от гледката. Тичал в двореца и възхитен се наслаждавал на пожара. В един момент така се вдъхновил, че започнал да свири, докато хората наоколо били изпепелявали или се опитвали да спасят себе си и семействата си.

Според поддръжниците на Нерон в това няма нищо вярно. Те са категорични, че в онзи момент той изобщо не е бил в Рим. Когато научил за катастрофата, моментално потеглил, за да организира подслон и храна за пострадалите. Дори наредил да се отворят портите на дворците му, за да приютят всички, останали без дом.

Историята винаги е спорна, но поуката е, че всяко невнимание или недоглеждане може да коства загубата на живот или да доведе до трагедия.