Арената в София, която постави рекорди по посещаемост на европейското по волейбол, в миг се превърна в “басейн”. “Басейн” от сълзи. Любимите високи момчета на България поведоха 2:0, но допуснаха болезнен обрат до 2:3 гейма в осминафинала с Германия на европейското първенство по волейбол за мъже. И отпаднаха. След като бяха били световния №1 Полша в последния си мач от групата. И преди жадувания от целия народ, но най-вече от самите тях четвъртфинал отново срещу “дружина полска”.

Стотици деца, изрисувани в бяло-зелено-червено или държащи български знамена, не можеха да сдържат емоциите си. По нарисуваните знаменца на лицето шурнаха сълзи, които напояваха и хартиените знамена. Родители опитваха да ги успокояват. Деца, трениращи волейбол, които връщаха топките или бършеха игрището с кърпи по време на мача, изпопадаха на земята. Някои ридаеха неутешимо. Българските организатори ги прегръщаха. Изправяха ги на крака. И им говореха: “Вие сте горди българи, не може да останете на земята. Трябва да се изправите. И нашите момчета ще се изправят. И отново ще има много радости. Най-доброто предстои. Това е само урок. Това е само един мач.”

Волейболът в София покрай европейското наистина надскочи нивото на “просто един мач”. Превърна се в истинско вдъхновение. Световните вицешампиони от най-младия отбор на Мондиал 2025 се превърнаха в идолите на младото поколение българи. Сред хилядите в залата за всеки мач се открояваха страшно много деца. А след всяка среща волейболните любимци дълго раздаваха автографи и се снимаха с малчуганите, независимо колко бяха уморени и дали краката им не им “говореха” да се прибират бързо. А после пред самата зала ги чакаше нова вълна от деца - искащи да се докоснат до мечтата си или в краен случай просто да им помахат, докато си тръгват по тъмно...

Децата. Те са светлината. Те са мечтаното бъдеще. Те са най-голямата победа за настоящия ни волейболен отбор. Защото децата на България искат да станат като тях. И затова миг след отпадането от европейското пред над 12 000 зрители в София започнаха да страдат като тях.

Най-тъмно под светлините на залата беше в душите на самите играчи. Младите български момчета. Четвъртият най-млад отбор от всички 24 участника на Евроволей 2026 за мъже. Със средна възраст на 14-те избраници на Джанлоренцо Бленджини 24,36 г. С деветима дебютанти на европейско. При това у дома - сред цялата онази безмерна любов. И точно тук. Точно сега. Всичко сякаш да се срути.

Волейболистите на България не можеха да станат от столовете край игрището. Ядът се четеше в очите на мнозина. Очите на други също бяха плувнали в сълзи като на децата от публиката. И пълнеха “басейна”. Но всъщност някои от тези момчета са си близо до определението “деца”, нищо че се бият гордо на първото си европейско за мъже. Като 19-годишния Жасмин Величков. Посрещачът, който заигра като либеро и бързо се превърна в един от новите големи любимци. Символ, че българските деца имат талант и могат. Точно в онзи тъмен момент обаче Жасмин беше леко отделен от съотборниците си, просто беше седнал на най-крайния стол. Закрил лицето си с ръце. Плачеше неудържимо. И сърцето му плачеше. Така, както гореше на игрището. В този момент към затиснатите от мъка млади волейболисти се приближи символът на българския спортен успех Христо Стоичков. Носителят на “Златната топка” вдигна всяка наведена глава, прегърна бащински младите волейболни “лъвове”, подхвърли им окуражаващи думи. Зърна и ридаещия в края на столовете Жасмин. Плесна му съвсем леко шамарче по бузата - като за събуждане. Приближи лицето си до неговото. И му заговори да вдигне главата. И го изправи. Символът на талантливите български деца намери сила кратка усмивка да пробие през сълзите. И стана.

Публиката не си отиваше. Множество деца стояха в залата. И въпреки тежкия момент за всички в арената не спря да се крежи “българи юнаци”. Волейболните юнаци разбраха, че хората са отново с тях. Не само в лесното - на площад “Св. Александър Невски” след сребърните медали от световното, но и в трудното - в превърналата се от зала в басейн арена, видяла драматичнот опоражение от Германия на Евроволей 2026.

Дори след този развой момчетата от отбора бяха дълго при момичетата и момчетата от трибуните. Жасмин, който в първия момент при загубата най-тежко, остана над час в залата - подписа всяко подадено листче, топка и фланелка. Направи си селфита с множество телефони. И се усмихваше отново.

Минаваше полунощ. На малкото игрище във фензоната пред арената в София деца играеха волейбол в тъмното. “Иска ми се днес да сме повече като деца - да поплачем за разочарованието и след това бързо да подновим играта”, сподели Йоана Гочева - приятелка, покрай която са пораснали и доста от настоящите волейболни национали.

За националите и феновете нощта не беше лека. От онези, в които трудно заспиваш. Но и онези деца пред залата не спяха в нощта. Не бяха избрали и някой тъмен път. Бяха открили вдъхновение. И продължаваха да мечтаят. Продължаваха да играят волейбол. Разделяха отново отборите за още. А нашият отбор не разделя. Тепърва пак ще ни събира.

P.S. - Преди Полша да стане световен шампион, отпадна на осминафинал на европейско първенство. При това преди и двете си световни титли. Единият път от България. През 2013 г. На полска земя. През 2014 г. - световна титла. Вторият път от Словения през 2017 г. Пак на полска земя. През 2018 г. - световна титла.  В момента Полша е №1 в света. Актуален шампион в Лигата на нациите. Актуален еврошампион. Отборът им е най-опитен от всички 24 на Евроволей 2026 - с 29,19 г. средна възраст. Близо 5 г. разлика от младите и можещи български момчета.