Авторите на "Войната на таралежите" играели сцените помежду си, преди да ги напишат, спомня си Кънчо Стойчев

Когато пишем за първите 7 години на някого, разказът винаги е за мама, татко, бате, кака, баба, дядо, учителката в яслата, детската градина, училището и изобщо средата, в която порастваш.

Но когато първите 7 години са сред творчески тандем, който разсмива няколко поколения българи с фейлетони, сатира и филми във времена, когато цензурата следи всяко перо и човека зад него, клишето се разпада от само себе си.

Става дума за Братя Мормареви - легендарните сатирици Марко Стойчев и Мориц Йомтов. Кой от по-възрастните поколения у нас не е гледал “Таралежите се раждат без бодли”,“С деца на море”, “Войната на таралежите”, “Изпити по никое време”, “Двойникът”, “Сиромашко лято”, “Васко да Гама от село Рупча”? Братята създадоха пълнокръвни образи на хора от живота, несъвместими с калъпите на тогавашната пропаганда.

Автори са на близо 40 сценарии и новели, множество фейлетони и скечове, няколко романа.

По-малкият Мормарев - Марко Стойчев (1931-2006), днес би отпразнувал своята 95-годишнина, а Мориц Йомтов (1921-1992) щеше да е на 105 години. Със сигурност, ако бяха живи, двамата работохолици с неизтребимо чувство за хумор щяха да пият шампанско за своя общо 200-годишен юбилей като Братя Мормареви.

Вместо това едноименната фондация събира днес в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий" политици, писатели, културтрегери за рождения ден на Марко Стойчев. Книгата си “Двама” в чест на 200-годишнината на Братя Мормареви ще представи водещият на “Панорама” по БНТ Бойко Василев. Гостите ще отпразнуват и 20-годишнината на ежегодния литературен конкурс “Бодлите на таралежите”, който насърчава учениците да пишат. “Съвремието

ги потапя в картинки и буквите все повече изчезват

А без тях, без четенето и писането мисленето остава настрана”, обясни целите му пред “24 часа” синът на сатирика социологът Кънчо Стойчев. За две десетилетия в конкурса са участвали хиляди деца и юноши на възраст между 7 и 14 години.

Неговият баща и Мориц Йомтов са творчески тандем от средата на 50-те години, когато работят в редакция “Предавания за чужбина” на националното радио. Сприятелили се на бридж. Бащата на Кънчо Стойчев шеговито аргументирал решението с Мориц да пишат заедно, “за да не се излагат поотделно”. Казвал, че двама винаги е много по-весело, а и при провал всеки от тях “винаги можел тайно в себе си да обвини другия”.

Тогава още няма телевизия у нас и радиото е основната медия. “Помня го това радио - старата сграда, татко ме е взимал със себе си, когато е нямало при кого да остана. Помня и телевизионната кула в парка - беше най-високата сграда в София,

загадъчна и недостижима в детското ми съзнание

И когато татко ме заведе - имаше някаква работа там, и се изкачихме до последния етаж, се почувствах изключително горд”, разказа Кънчо Стойчев.

Виновник за нахлуването на Мормареви в киното е Анжел Вагенщайн. По това време той вече е сценарист, получил е награда в Кан и работи с германската ДЕФА. Мормареви му споделят идея за нов фейлетон по прочетена в пресата истинска случка в Полша. Вагенщайн ги съветва: “Вижте какво, братя, забравяте Полша, правите главния герой германец и ще заинтригувам ДЕФА да направи филм”. Така се ражда филмът “Старинната монета”, който има голям успех в Германия, касов е и в България. Но Мормареви така се срамуват от него, че 5 години не се престрашават да пишат сценарии, разказва социологът преди години пред друга медия.

Малко известен факт е, че Свобода Бъчварова ги насърчава да напишат сценария на култовия детски филм “Таралежите се раждат без бодли”. Тя и Марко Стойчев после дълги години работят заедно за БНТ в редакция “Филми и сериали”.

Мормареви са автори и на поне десет от новогодишните програми на БНТ през 60-те години, за които ги обвинявали, че са халтураджии. Но те отговаряли: “Да, ама с нашата халтура разсмиваме българския народ, а с напъните си за гениалност вие го разплаквате!”

Легенди се носят за начина, по който тандемът пише сценариите си на една пишеща машина. Докато единият натиска клавишите, другият обсъжда репликите на глас и предлага идеи. Често

единият е започвал изречението, а другият го е довършвал на листа

Те буквално “изигравали” сцените помежду си. “Творческият процес при тях се основаваше на много разговори. Говореха, говореха, говореха … Докато идеята не се избистри. Често си записваха на ръка случки, фрази, фрагменти. Сценарий се строи - казваха те, и го строяха пред празния лист. А когато сюжетът и героите “заговорваха”, сядаха зад пишещата машина и тракаха на нея - най-често татко”, спомня си Кънчо Стойчев.

Обикновено сядали в кухничката на Мориц Йонтов на ул. “Шипка” и докато творели,

изяждали цяла пита кашкавал - много обичали

“Творчески конфликти имаха постоянно, без това не може, но никога не са се карали. Винаги са били повече от приятели. Братя!”, спомня си социологът.

Според него голяма част от детския свят те са открили в собствените си деца. Не са се бъркали в режисьорската работа, но когато са им искали мнението, са участвали. И много обичали да посещават снимачните площадки.

Любим актьор им бил Георги Парцалев, специално за него написали сценария на “Сиромашко лято”. Парцалев направил незабравима роля и в “С деца на море”. Работили и със Стоянка Мутафова, нейчо Попов, Георги Калоянчев, Татяна Лолова, Славчо Пеев, Павел Поппандов. Все таланти, които 7-годишният Кънчо виждал редовно у дома.

Три години баща му бил без работа, защото подкрепил Пражката пролет през 1968 г. Реабилитира го Иван Славков, тогава директор на БНТ. По онова време семейството на Марко Стойчев живеело в малко апартаментче в кв. “Гeo Милев”. И когато един следобед пред блока им спряла огромна “Волга”, Кънчо помислил, че идват да арестуват баща му. А от колата слязъл Батето и се отправил към дома им. Казал на баща му: “Я им е.. майката на другарите, телевизията има нужда от теб. Идвай веднага и се захващай със сериалите!”.

Дълги години Съюзът на писателите не приемал за свои членове Братя Мормареви, но те не били съкрушени от това. Обратното - държали се като свободни хора и с тънкото си чувство за хумор се подигравали на тогавашната система. Линия, която следвали и във филма “Двойникът”, за който се смята, че е присъда за двойния морал на онова общество. “Не твърдя че са били революционери,

просто бяха честни хора”,

сподели Стойчев-син.

Когато го попитах гледал ли е филмите на прадядо си, неговият 7-годишен внук, отговори: “Още е малък - трябва да стане 9-10 годишен. Защото филмите на Братя Мормареви не са детски - те са за деца. Но както татко казваше, ако в един филм има коне, филмът конски ли е? Сюжетите и тематиката, главните герои - да, те са от детския свят. Но смисълът и посланията са общочовешки и затова остават вечни. Татко обичаше да казва, че те правят семейни филми - филми, които се гледат и от малки, и от големи”.

Сподели също, че Братя Мормареви не са се разделяли, както пишат в годините някои медии. “Имаха си договорка, че всеки един от тях ще умре като Братя Мормареви. Татко го надживя с близо 15 години, но до последния си ден твърдеше, че разговаря с Мориц всеки ден. Пишеше му писма и след като той почина. Наричаше “Писма от отвъдното”.

Малко известен факт е, че преди да влезе в тандема Братя Мормареви, Марко Стойчев е бил част от друг творчески тандем - с много близкия си приятел от студентската скамейка Атанас Славов. С него написали първи в историята озвучения роман “Гневът на мачките” - убийствена сатира на режима в края на 40-те и началото на 50-те години на миналия век. Единият написва една глава, другият - втората, и така нататък. Техни състуденти разказват, че се редяли на опашки за четене на всяка нова глава и че падал страхотен смях.