РЕАКЦИЯ: ПО-ДАЛЕЧ ОТ ХРАСТАЛАКА

Изборите и независимо какви, винаги са били повод да се върнем към поуките от миналото.

През 1878 г. отечеството ни е трябвало да "стартира" от нулата. Известно време с живота ни се разпорежда Руската империя - нейни генерали са ни премиери и министри. Но по-важното е, че тогава у нас започват да пристигат швейцарци, германци, австрийци, чехи, французи, италианци, украинци. Те проектират най-хубавите сгради, паркове и градини в градовете ни, оправят ни пътищата, мостовете и железниците, уреждат и стабилизират банковата ни система, инвестират в строеж на фабрики, помагат ни да развиваме земеделието си и дори научават младежта да играе "ритнитоп", но и да пийва прошеково пиво. Пак тогава млади българи заминават на Запад – в Мюнхен, Виена, Лайпциг, Женева, Париж, Милано, Прага. В тамошните университети те учат за инженери, архитекти и лекари, развиват своя музикален и литературен талант. И става чудо!

През 30-те години на XX век нашето Царство България блести като първа държава в Югоизточна Европа. Съседите ни завиждат. Но най-много ни мрази Съветският съюз. С тази болшевишка държава ние установяваме дипломатически отношения едва през 1934 г., т.е. 12 години след нейното образуване. Това е времето на повсеместен глад и мор в нея. Затова и тя инвестира у нас в национално разделение и „класова борба", опитвайки се да пренесе своя опит в съсипията като ни натресе своя безумен болшевишки строй. И 10 години по-късно успява, защото се намират нашенци, които се връзват на пропагандата й. Те решават, понеже кукувица им е била изпила акъла, че трябва да избият трудолюбивите граждани (буржозията) или да ги затворят в концлагери ( по съветски "модел"), като им отнемат собствеността - домове, бизнес, пари, коли и дрехи дори, т.е. всичко каквото успеят до докопат. Избиват тия шумкари, както народът ни подигравателно ги е наричал и много политици, за да седнат на техните места в парламента. Наричат това "революция" и вярват, че тя ще ни донесе "прогрес". Кукиш! Резултатът е, че за кратко време хубавата ни държава - истинско кралство, е напълно разсипана и в нея с насилие е наложен онзи тъп управленски и икономически модел, който в началото на 90-те години на миналия ХХ век доведе до пропадането на "великата и могъща" страна. Тук ще споделя, че голяма бе радостта ми, когато се скапа този загубен Съветски съюз.

А любопитното е, че след края на "социалистическия възход", т.е. на "прогреса" у нас, неговите баш "строители" първи се юрнаха да стават капиталисти. Преди това те лъжеха, че се борят с този капитализъм. Изобщо - големи измамници излязоха българските комунисти. Както се казва "дъртите роми пасти да ядат!" И потекоха към тях реки от шампанско. Излапаха те планини от торти.

Истината е, че България става нормална държава благодарение на споделения и ползван опит на Западна Европа. Когато сме се отказвали от него или сме хулили западните държави, както някои и днес правят това спрямо държавите членки на ЕС и САЩ, винаги сме закъсвали яко.

Как тогава да се пооправим? По същия начин. Няма друг. И работата ще стане. Ще смърдят някакви си тук русофили, но пътят към оправията е само един - повече Европейски съюз и НАТО в България. До степен гордо да кажем: Европейският съюз това сме ние, България! НАТО - това е България! Няма два пътя. И ще има хубави дни.

Пиша всичко това, защото с тревога наблюдавам, че от известно време започнахме да клинкаме като държава и току забиваме в шубраците край пътя. Такъв шубрак за нас е днешна Русия - нагла, агресивна, подла държава, опасен бодлив и пълен с гадини шубрак. Но има политици, които много желаят да се бухнем в него. Аз не ги приемам тях за българи. И естествено не им гласувам за кандидатите, както за депутати, така и за кметове и президенти. В това отношение съм абсолютно праволинеен. За предстоящите президентски избори тия храсталаци в българската политика ни отнеха възможността да гласуваме като европейци - с хартиена бюлетина. Затова и най-вероятно няма да гласувам. Просто ще бойкотирам всеки шубрак.

*От фейсбук