Човешката урина може да е допринесла за разтопяването на около 154 тона лед само за един сезон

Еверест се топи, но причината затова не е само глобалното затопляне. Оказа се, че дори урината на хилядите алпинисти, които всяка година се стичат към най-високия връх на планетата, допринася за топенето на ледовете. Само преди дни Хималаите показаха колко смъртоносни могат да бъдат последиците от промените в ледената планина.

Ново изследване установи, че урината, която катерачите оставят върху ледника Кхумбу, може да разтопи около 154 тона лед и сняг само за един сезон. Изчислението е направено за пролетта на 2023 г., когато около 2000 души са се намирали в района на базовия лагер, пише вестник New York Post. 

За 50 дни те са произвели приблизително 338 000 литра урина. Тъй като тя е с температура около 37 градуса, част от топлината й се предава на леда и ускорява топенето.

На ледника Кхумбу се намира базовият лагер на Еверест от непалската страна на планината. Всяка година там се събират стотици хора, преди да се отправят към върха на високия 8849 метра Еверест.

Напливът от алпинисти и туристи е превърнал района в своеобразен град от палатки, създаващ шум, огромни количества отпадъци и, разбира се, планини от човешки отпадъци.

От 2024 г. алпинистите са задължени да прибират изпражненията си в специални торби и да ги свалят обратно от планината. Урината обаче продължава да попада директно върху леда.

Изследователите са се съсредоточили върху пролетния сезон на 2023 г., когато около 2000 души са посетили базовия лагер, разположен на около 5473 метра надморска височина.

Според изчисленията всеки от алпинистите отделя средно около 3,181 литра урина. При 50-дневен престой общото количество достига приблизително 338 299 литра – повече от 89 000 галона.

Учените изчисляват, че топлината от човешката урина може да е допринесла за разтопяването на около 154 тона лед само за един сезон.

Когато към това се добави топлината от хилядите литри гориво, използвани за отопление и готвене, количеството разтопен лед достига приблизително 2492 тона – обем, сравним с олимпийски плувен басейн.

„Увеличаващият се брой алпинисти, туристи и помощен персонал, особено в района на лагера, засили въздействието върху околната среда и ледника Кхумбу", пишат изследователите.

Има обаче една важна уговорка. Изчисленията предполагат, че цялата топлина от човешката урина се предава директно на леда, което на практика може и да не се случва.

„Тази оценка вероятно представлява горна граница, тъй като не отчита загубите на топлина при проникване през отломки, оттичането на водата, непълното предаване на топлина и други процеси, които трудно могат да бъдат измерени при реални полеви условия", посочват учените.

Наскоро Хималаите дадоха жестоко доказателство за това колко опасни могат да бъдат промените в ледниците.

На 26 август огромна маса лед, скали, кал и вода се стовари в речната система по границата между Непал и Тибет. Според експертите срутването на високопланински ледник е предизвикало верига от свлачища и внезапна приливна вълна, която помете села, мостове, пътища и енергийни съоръжения.

Явлението беше описано като „цунами от небето" – ледена лавина, падаща от височина около 5200 метра се е превърнала в смъртоносна смес от вода, лед, скали и кал, която е поела надолу по долините.

Бедствието засегна едновременно Непал и китайския Тибет. В Непал броят на жертвите вече достигна 1287 души, а над 4600 души остават в неизвестност. В Тибет са потвърдени още 21 жертви и стотици изчезнали.

Щетите в Непал са оценени на най-малко 2,56 милиарда долара, около 20 000 къщи трябва да бъдат възстановени, а най-малко 7500 са напълно разрушени. ООН отправи и спешен призив за близо 50 милиона долара хуманитарна помощ.

Именно затова учените гледат все по-тревожно към състоянието на хималайските ледници. Експерти подчертават, че ледниците в района на Хиндукуш и Хималаите се топят с ускоряващи се темпове, като загубата на лед се е удвоила от 2000 г. насам.

Тибетският духовен лидер Далай Лама също предупреди, че зад подобни бедствия може да стои „по-дълбока причина" – сред възможните фактори той посочи климатичните промени.

На този фон историята с урината на Еверест звучи почти куриозно. Но тя е част от по-голям проблем – човешкото присъствие и затоплянето променят една от най-крехките екосистеми на планетата.

Учените, изследвали Кхумбу, предлагат базовият лагер на Еверест да бъде преместен на място без лед. Според тях това би ограничило човешкия принос към топенето на ледника и би намалило риска за самите алпинисти.