• „Моят късмет в живота е да бъда страхливец, защото един герой не би могъл да направи добър съспенс филм", признава Краля на ужаса
• Наказание с бой в йезуитското училище му дава ключа към изкуството на напрежението - отлагане на неизбежното

„Малко агънце без петно". Така Уилям нарича своя тих и послушен син. Веднъж обаче 5-годишното момче е наказано, без да разбере защо. Получава бележка от баща си, която трябва да занесе в местния участък. Там я дава на дежурния униформен, който, след като я прочита, го поглежда изпитателно и го заключва в една от килиите с думите: „Ето какво правим с непослушните момчета".

Макар и престоят зад решетките да е бил само няколко минути, това се превръща в травматично преживяване, което порасналият вече мъж носи у себе си като страх и недоверие към полицията и властта.

И това е само едно от ранните събития, които създават Краля на ужаса. Но кой би могъл да предположи какво още преследва мъжа, отговорен за кошмарите на милиони...

Списъкът се оказва доста дълъг - агорафобия (страх от височини), полицаи, непознати, шофиране, самота, тълпи, височини, вода, конфликти от всякакъв вид, липса на контрол и дори овофобия (страх от яйца).

„Късметът е всичко - признава веднъж Алфред Хичкок. - Моят късмет в живота е да бъда наистина уплашен човек, да бъда страхливец, защото един герой не би могъл да направи добър съспенс филм."