Архитектът им Лесли Робъртсън, доживял до 92 г., правилно изчислява, че ще издържат удар на самолет, но не и пожара от 72 000 литра гориво

След атентата едната сграда остана права 56 минути, а другата 102. Така хиляди успяха да се измъкнат, казва свидетелят на трагедията инж. Божидар Янев

През миналата година в "24 часа - 168 истории" ви разказахме за главния инспектор, отговарял за близо 800-те моста, управлявани от град Ню Йорк в продължение на 30 години - инж. Божидар Янев.

През 1989 г. започва като помощник-комисар, след това става изпълнителен директор и до 2018 г. вече е сменил петима кметове и 9-има транспортни комисари на града, известен като Голямата ябълка. На 3 септември в София той представя спиращите си дъха кадри на свои любими конструкции по света и книгата си "Конструктивен поглед". Днес четете разказа му от първо лице как точно се срутват кулите, защо се случва това и има ли вина за трагедията архитектът Лесли Робъртсън. 

11 септември 2001 г. На 88-ия етаж на северната кула на Близнаците в Ню Йорк едно бюро рязко полита, след което се връща на място. Човекът зад него е Франк де Мартини от техническия екип на Световния търговски център. Архитект по образование. Секунди по-късно той тича заедно с колегата си, строителния надзорник Пабло Ортис, нагоре по етажите, за да освобождава хора, блокирани от врати и отломки. Де Мартини се оказва герой и едновременно пророк. Още през 1993 г. в интервю той обявява, че кулите биха издържали удар от "Боинг 707". Точно така и става. Те се олюляват, но се изправят. Въпреки бруталния удар остават на местата си. Но не за дълго. И все пак достатъчно, за да могат смелчаците да спасят поне 50 души. За съжаление, и Мартини, и Ортис, както и много други загиват при срутването.

Това е неприятната част за строителите – тръбната конструкция на кулите взе "изпита" с кошмарното врязване, защото сградите са изчислени да поемат удар от голям самолет. Но макар че и двете се справиха, никой не бе предвидил това, което щеше да последва.

110-етажните кули близнаци, на 415 и 417 метра, се изграждат между 1968 и 1973 г. Двигатели на идеята са братята Нелсън и Дейвид Рокфелер. Единият в онези времена е губернатор на Ню Йорк, а другият - президент на "Чейс Манхатън". Архитект на мегапроекта е Минору Ямасаки. Конструкцията е поверена на Лесли Ърл Робъртсън, изградил е някои от най-елегантните небостъргачи в света. За този проект избира тръбна конструкция – носещи са високоякостни стоманени фасадни стени и едно централно ядро с асансьорните шахти. Между тези два контура етажите са като леки стоманени мостчета. Без междинни колони, греди или стени. По този начин се създава максимална обитаема площ.

"Кулите станаха популярни благодарение на инженера, макар че много ги критикуваха", разказа пред "24 часа – 168 истории" инж. Божидар Янев. Самият той на 11 септември 2001 г. се озовава в непосредствена близост до Световния търговски център.

"Беше рано, оставих сина си на училище, отивах на работа и чух, че самолет се е блъснал в северната кула – сподели Янев. – Знаех, че на "Емпайър Стейт Билдинг" не се е случило кой знае какво. Проектантът на Близнаците дори споделяше че ги е изчислил за сблъсък с голям самолет." Сравнението му с "Емпайър Стейт" не е случайно. През 1945 г. заблуден в гъстата мъгла бомбардировач В-25 се забива в 79-ия етаж на небостъргача. Загиват 14 души, но сградата остава права и след два дни отново функционира. Точно този казус формира увереността на проектантите от 60-те години. Те са в състояние да предвидят много неща, но не и разликата в горивата. През 1945 г. бомбардировачът е бил с ограничен запас, докато през 2001 г. в кулите се забиват два трансконтинентални боинга, заредени за дълги полети. Или общо почти 72 хиляди литра и в двата самолета.

"На никого не му бе хрумнало, че нещо подобно може да стане – посочва Янев. - Да се вреже самолет и да избухне в неконтролируем високооктанов пожар – ясно е, че след това всичко във вътрешността на сградата ще пламне. Удареният горен етаж няма никакъв шанс, той ще падне на по-долния и става каскадна катастрофа."Думите му са сентенцията, която след трагичното събитие ще споделят стотици инженери. Стоманата по принцип не гори, тя само омеква. Но когато загуби част от способността си да носи конструкцията, подът увисва, дърпа колоните навътре и връзките се разкъсват. Тогава горните етажи тръгват надолу като гилотина и от този момент конструктивният проблем се свежда до геометричен.

Южната кула е атакувана втора, в 9,03 ч, но пада първа в 9,59. Стои изправена цели 56 минути. Ударът е около 80-ия етаж и 30-те етажа над прерязаното сечение натискат ексцентрично по-долните.

"Веднага отидох да гледам какво се случва – спомня си Янев за трагичния ден. – Една четвърт от сградата е срязана, но има 30 етажа отгоре. Никоя висока сграда не би оцеляла в такава ситуация. Кулата се наклони и как да ви кажа, познавайки конструкцията, знаех предварително, че така ще стане."

В книгата си, изпъстрена със снимки на красивите мостове на Ню Йорк, той отбелязва: "Като престъпен воайор застанах с камера два блока на юг, където повредата се виждаше в профил. След минути върхът се наклони с гадно изскърцване, не повече от 15 градуса, и оттам цялата сграда се срути вертикално. Триетажните панели на фасадата се разлетяха като пеперуди. Вълна от пулверизиран бетон, азбест и стомана избухна по цялата височина и тръгна към мен".

Янев моментално заляга под една кола. "Затрупаха ме боклуци, мислех, че няма да изляза, но се измъкнах", разказа той пред "24 часа – 168 истории". Спомня си, че наоколо чернилката е гъста и дишането е почти невъзможно. Видял пищяща жена и я придърпал в един вход.

"Приличаше на гипсова статуя, вероятно както и аз – разказва той. – Питаше дали сестра е излязла навреме от кулата, работела на нисък етаж, уверявах я, че е успяла."

Макар че Северната кула е ударена първа в 8,46, издържа цели 102 минути и се сгромолясва в 10,28 ч. 

"Падна права – разказва Божидар Янев. – Антената рухна, когато удари земята."

Това се дължи на тръбната конструкция – когато носещите панели загубят опора, те се разглобяват на място. При планирани разрушения този ефект се постига с взрив отдолу, в случая беше с пожар отгоре. За съжаление, всичко това вдъхновява вече близо 25 години нестихващи фантасмагории и конспиративни теории.

"Измислиха какви ли не небивалици – че имало взривове отвътре, че евреите били предупредени да не ходят на работа – разказва Янев. – Отвратително. Вътре загинаха 2753 души. Сред тях над 400 огнеборци. Пожарникарите, които влязоха, никога не излязоха."

Моментът след терористичната атака изглежда идеален за професионално отмъщение. Всички завистливци имат невероятния шанс да унищожат репутацията на световноизвестния водещ строителен инженер Лесли Ърл Робъртсън.

Специалистът е построил някои от емблематичните небостъргачи като централата на US Steel в Питсбърг, Световния финансов център в Шанхай, Банката на Китай в Хонконг, Пуерта де Европа в Мадрид, проектирал е много сгради на музеи в Сиатъл, Портланд, Мейн, Берлин и др. Въпреки безспорните успехи на Робъртсън рухването на кулите е колосална трагедия и всички очакват саморазправа в професионалните среди. Но експертите изненадват търсещата виновник публика.Започват дебати и за всеобщо учудване архитекти и инженери стигат до консенсуса, че кулите близнаци са издържали на удара на самолета достатъчно време, за да се евакуират хиляди хора безопасно. "Инженерното общество се обединихме да не се хвърлят обвинения и да не злоупотребяваме със случая – спомня си Янев. – Всичко стана някак спонтанно. Без да се наговаряме. Всеки по независим начин зае тази позиция и я отстоявахме винаги, когато ни питаха защо кулите паднаха. Паднаха, защото ги удариха. Изчислението на Робъртсън бе, че те ще издържат на удар на самолет. Да, издържаха. Но не и на пожара."

Самият Робъртсън доживя до 92-годишна възраст – до 2021 г., и нито веднъж не опита да прехвърли вината на някой друг. До смъртта си той е отличен с едни от най-престижните награди, защото както една статия посочва:

"Делото му е гениално, но унищожено от немислимото"

Доц. арх. Д. Андрейчин от Университета по архитектура, строителство и геодезия и приятел на Божидар Янев издава книгата "Кулите герои".

"Ако бяхме изчислили до какво би довел такъв пожар, никога нямаше да построим кулите – аргументира се и Янев. - Нека сме наясно, че издигаме небостъргачи, високи над половин километър, поради концепцията, че няма да има война. Ако има война, тогава се правят бункери. Небостъргачът е избор при мирен начин на живот. Но той не е безопасен във война."

Дни след терористичната атака започват инспекции на метрото и мостовете на Ню Йорк.

"Обстановката беше призрачна, нямаше разрушения, но всичко бе покрито със сиво-кафеникав прах, впоследствие разбрахме, че е канцерогенен – отбелязва Янев. – Имахме някакви маски. Констатирахме, че дори да не бъде разрушен един мост, при подобен удар може да се разруши функционалността му."

Заедно с инспекциите Янев става свидетел на един идиотски ефект след атентатите.

"Хванаха терористи веднага след 11 септември, както и през следващите 1-2 години – посочва още Янев. - Злонамерени аматьори, които искаха да се отличат. На Бруклинския мост бяха арестувани някакви, които си обменяли SMS-и - "че този мост много го пазят, да опитаме с друг". Надявам се, че този период отмина. Въпреки това трагедията съсипа стила на живот на нюйоркчани. Това бе отворен град, където всеки идваше с желание да се приобщи, да комуникира, най-свързаният град в света... Изведнъж станахме параноидни, предпазливи, сякаш оттогава вече не сме същите, смени се целият тон след тази катастрофа." 

Сега на мястото на кулите има два водопада. На всеки 11 септември 11 прожектора изстрелват към небето два снопа светлина – като стражи.

Една победа на светлината над тъмнината.